Българските банки са най-изгодното място в Европа, където да вложите парите си. Това сочи сравнение на оскъпяването по влоговете между нашите и европейските трезори.

В момента нашите банки предлагат между 6.50 и 9.75 на сто доход за 3-месечен депозит. В Евросъюза приходът от такива пари в банка варира от 0.96% в Белгия до 4.06% в Кипър, сочат данни на Европейската централна банка за юли 2009 г.

Финансовата криза вече овърша банковия сектор у нас, а покрай него и цялата икономика. Високи лихви по заеми и депозити, ръст на безработицата, свиване на икономиката - думи, които всеки ден се повтарят от медиите и с които хората като че ли вече свикнаха.

За едни кризата бе брадва, за други обаче - сватба. Тези, които имат пари на влог, вече печелят яко от високите лихви и ниската инфлация. Други губят спестяванията си, тъй като са без работа и трябва да посегнат на белите пари за черни дни.

Икономиката се промени и това е видно по нейната кръвоносна система - банките. Много от тях промениха изцяло продуктите си съобразно новите условия.

Дали са станали по-изгодни или не, нека всеки сам да прецени.

Едно е сигурно обаче - кредити и депозити са по-скъпи. Причини - много.

А кога ще спре тази тенденция, не може да каже никой. Със сигурност обаче няма да продължи вечно, така че бъдете готови отсега.

Потребителските заеми - най-малко срещу 14.5%

Високата цена на парите на международните пазари неизбежно оскъпи заемите. Ако се вгледаме в най-добрите предложения на банките в момента, ясно ще видим, че няма лихва по-ниска от около 14.5% за потребителски кредит без поръчител.

Разликата между най-високата и най-ниската лихва сред 5-те най-добри предложения на пазара е с 2 процентни пункта. Коментарът за останалите кредитни продукти е излишен. Дали това са нормални стойности е тема на отделна дискусия.

Кризата принуди банките да преразгледат начина си на работа и кредитирането вече не е това, което беше. Всеки, който е опитвал да вземе заем в последната една година, много добре е усетил тези промени. Вариантите например да се вземе кредит не само без поръчител, но и без доказан доход вече са само в спомените ни. Изискванията към клиентите са завишени, а паралелно с привнесените рискове в икономиката допълнително се затегна кредитирането. В такава ситуация банките все повече се опасяват от невръщане на настоящите и бъдещите кредити, поради което и съвсем логично залагат по-висока рискова премия в своите лихви. Малко по-изгодни са заемите с поръчител, тъй като там все пак има някаква гаранция. За съжаление пазарът остава свит - най-добрите предложения са на 6-7 големи банки. Останалите очевидно изчакват края на кризата.

Защо в евро е по-евтино?

Само преди година и половина ипотечните заеми нарастваха с 50-60% на година. Сега обаче това е минало. Ниските лихви, с които свикнахме, вече ги няма и по мнение на банкери надали скоро ще се върнат на тези нива. Само за няколко месеца от началото на кризата оскъпяването по ипотечните кредити скочи с 2-3 пункта. Тези, на които тепърва им предстои да се сблъскат с банковата действителност, трябва да имат предвид, че сегашните най-изгодни предложения са на нива отпреди 3 години поне.

Една тенденция обаче няма промяна - предложенията в евро са по-добри от тези в левове. Прави впечатление и нещо друго. Ножицата в лихвените нива по еврови и левови заеми започна да се свива. За съжаление все още не сме станали свидетели на обратното, а именно цените на левовите кредити да се приближават към тези на евровите. Това би означавало поевтиняване на заемите в националната ни валута. По различни причини засега подобен сценарий не се е реализирал, а и липсват предпоставки да се случи в бъдеще.

От сравнението в таблицата вляво се вижда, кои банки предлагат най-добрите оферти за ипотечни кредити.

Каква е причината да се предпочита еврото? Когато финансовата криза се превърна в глобална, финансирането зад граница на българските банки стана твърде ограничено и скъпо. Резултатът - високи лихви по кредити в евро.

Още по-показателни са лихвите по левови заеми. Тъй като такъв ресурс може да се набави само и единствено от България, банките се принудиха да платят скъпо за него. И вдигнаха лихвите по депозитите.

Говорейки за цената на кредитите, не трябва да се пропуска и валутния риск (рискът дадена валута да се обезцени спрямо друга), който банките залагат при формирането на лихвите. Стабилността на една валута до голяма степен се предопределя от състоянието на икономиката на страната. Смята се, че единната европейска валута е сред най-стабилните, поне в Европа. От тази гледна точка рисковете от обезценката й са сравнително ниски.

От тази гледна точка липсват предпоставки за включване на висока рискова премия при формирането на лихва по евров кредит. Така основната причина за покачването на тези лихви вероятно се корени именно в цената на ресурса.

На обратния полюс се намират "рисковите" валути. За жалост България все още се смята за страна с повишен икономически риск и не съвсем стабилна икономика. Допълнителен негатив понасяме и от световната криза, която ни се отразява осезаемо. Това привнася опасения за бъдещето на страната и икономическата й стабилност. Но добре, че имаме борд, в който инвеститорите вярват. Ако го нямаше, със сигурност лихвите биха били осезаемо по-високи.

Народът къта до 5000 лева за 3-6 месеца

Колкото и да е трудно, желанията на клиентите и банките могат да се срещнат и оттам да се начертае портретът на средния спестител у нас.

Статистиката сочи, че нашенецът държи в банка средно около 5000 лв. От друга страна, на трезоритетези пари явно им трябват бързо и за кратко, щом най-добрите им предложения са за депозити със срок 3-6 месеца. Това съвсем ясно ни показва, че депозит от 5000 лв. (2500 евро) за срок от 3-6 месеца е един съвсем приемлив избор и би донесъл най-добрата лихва. Срокът не е дълъг и дава възможност да се "маневрира" със сумата и да се използват най-изгодните предложения за конкретния момент. И още нещо - в момента всеки, който разполага със свободни пари, има уникалната възможност да ги съхрани, да ги предпази от инфлацията, дори и да спечели от тях под формата на депозит.

Изключително рядко се случва лихвата по депозит да неутрализира напълно влиянието на инфлацията. Моментът сега е точно такъв, тъй като очакваната обезценка за годината е eдва 2-3%.

Лихвите у нас са най-високи според статистика на ЕЦБ

Лихвите по депозити и кредити в българските банки са най-високите в Европа. Това сочи сравнение на оскъпяването в родните финансови институции и това в Европейския съюз. В момента родните трезори предлагат между 6.50 и 9.75 на сто доход за 3-месечен депозит. В Евросъюза приходът от такива пари в банка варира от 0.96% (в Белгия) до 4.06% (в Кипър), сочат данните на ЕЦБ за юли 2009 г.

Средният процент за цяла Европа според централната банка е 1.86%. У нас този процент е около 6 на сто, или разликата е близо 3 пъти.

В Полша например годишен депозит в евро се оскъпява с около 2.1%. У нас такъв влог получава лихва около 8-9%. В Австрия годишен депозит в евро получава 0.75% оскъпяване. Аналогична банка в България ще ви даде 7.5% върху парите ви. На всичкото отгоре в повечето държави от Евросъюза банковите лихви се облагат за разлика от България, където местните лица не дължат налог.

Скъпите депозити обаче не винаги са изгодни за населението. Причината е, че хората, които имат заделени пари, са по-малко в сравнение с онези, които имат заеми. А солените лихви по депозити означават и скъпи кредити.

Пак според статистиката на Европейската централна банка кредитите у нас са най-скъпите в Европа.

Потребителски заем със срок на изплащане между 1 и 5 години в еврозоната например се оскъпява между 5 и 8.92%. У нас за същия кредит се дължат между 12.75 и 14.12 на сто.

При жилищните заеми ситуацията е още по-страшна. У нас лихвата по тях е между 9 и 10 на сто, близка при повечето банки. В Европа тя варира от 2.29% до 6.04 на сто. Най-ниска е във Финландия, а най-скъпа - в Италия. Средният размер за еврозоната е 3.04%.

Основната причина за скъпите депозити е липсата на финансиране, което удари българските банки от началото на кризата.

Масло в огъня наля и намалението на депозитите, което се наблюдаваше през миналата и началото на тази година, коментират банкери. Допълнителна причина е и рисковият фактор в страната ни за разлика от икономики като Белгия и Германия.

При влоговете на мода е краткото

По-краткото е на мода в кризата. Първоначално банките акцентираха върху едномесечните депозити в опита си да набавят краткосрочна ликвидност. Резонно - там бяха и най-високите лихви. Постепенно най-добрите предложения станаха 3-месечните депозити. Сега, вече една година в условията на криза, банките се преориентират към 6-месечни депозити, дори към едногодишни. Независимо от това 3-месечните предложения продължават да са едни от най-изгодните варианти. Както се вижда от таблиците, няма влог, който да е с по-ниска лихва от 6.50% независимо от валутата.

В този смисъл банките като че ли усетиха финансовия "пулс" на българина. Знайно е, че нашенецът предпочита влогове до 1 година.

Източник: в. Труд