Бъртън Малкийл, професор по икономика в Принстън и автор на книгата „Разходка по Уолстрийт" и Чарлз Д. Елис, автор на „Как да спечелим играта на губещите", споделят опита си в нова книга - „Елементите на инвестирането". В нея те дават съвети на инвеститорите на фондовите пазари, пише Money Magazine.

"Ние и двамата сме на възраст над 70 години," казват авторите. „На такава е и Уорън Бъфет. Обаче между нас и него има голяма разлика. Той просто е великолепен инвеститор и успява да избегне грешките, които са разбили портфолиата на мнозина. Да вземем два примера:

В началото на 2000 г. портфолиото на Berkshire Hathaway има по-малка доходност от фондове, които са направили голяма възвращаемост от инвестиции в акции на технологични компании. Бъфет обаче отказва да инвестира в компании, които оперират в бизнес, от който той не разбира. Той обяснява на инвеститорите си, че не е специалист в новия и бързо развиващ се интернет-сектор и няма как да прецени коя компания е в състояние да поддържа високи печалби. Тогава някои го обвиняваха, че е остарял и дори му се присмиваха, но кой се смя последен, когато дот-ком балона се спука?

През 2005 и 2006 Бъфет избягваше ценните книжа и дериватите, обезпечени с ипотеки, които влязоха в много други портфейли. Мотивът му - те са прекалено сложни неясни. Той ги нарича „финансови оръжия за масово унищожение". В крайна сметка, Bershire Hathaway излезе сравнително незасегната от кризата."

Ето няколко откъса от книгата, в които двамата специалисти съветват как да избягваме най-честите грешки, допускани от инвеститорите:

Прекалена самоувереност

В нашите любими университети Йейл и Принстън, пишат те, психолозите много обичат да дават тестове на студентите, в които ги карат да се сравняват с останалите. Въпросите са от сорта: Мислите ли, че имате повече способности от повечето хора в класа?"

Оказва се, че мнозинството смята, че е над средното ниво! По-голямата част от студентите, също така си мислят, че са над средно ниво в спорта, в танците и т.н.

Същото е и в инвестирането. Проблемът е, че всички си мислят че са над средното ниво. Правим успешна инвестиция, радваме се, но не подозираме, че сме объркали късмета с умението. През 2000 г., по времето на интернет бума беше толкова лесно да мислиш, че си добър инвеститор - цените на акциите се удвояваха и после пак се удвояваха, но това всъщност бяха обстоятелствата, а не ние.

Следвате стадото

Цифрите дават сигурност на хората. Инвеститорите обикновено стават по-големи оптимисти и без да се усетят започват да поемат по-големи рискове в периоди на бичи пазар. За това и спекулативните балони растат, захранвани от самите себе си.

Всяка една инвестиция, която е станала толкова популярна, че е тема за разговори между роднини и приятели, или се коментира в медиите, най-вероятно е неуспешна.

Историята ни показва, че най-лошите инвестиционни грешки са ставали в периоди на еуфория, така е било при балона на лалетата в Холандия през 1630 г., при имотния балон в Япония през 80-те години и т.н. Всички знаят, че не трябва да следват стадото, но всички вярват, че „този път е различно".

По същия начин, по който еуфорията кара инвеститорите да поемат повече риск по време на бичи пазар, песимизмът пък ги кара да разпродават по време на дъно. Хората трябва да разберат, че важното не е каква е днешната цена или дори цената след една година, а каква е цената, която вие ще получите, когато продадете.

Времето

За дълги периоди от време фондовият пазар може да ви донесе възвращаемост от над 9.5%, но това число е валидно само за инвеститора, който е купил акции в началото на измервания период и ги е задържал до края. Доходността на средностатистическия инвеститор е с няколко процентни пункта по-ниска.

Мислите си, че имате повече контрол, отколкото имате

Психолози са установили, че хората често си мислят, че имат контрол над неща, над в които всъщност нямат никакво влияние.

При инвеститорите това се изразява най-вече в увереността, че могат да предвиждат тренда на пазара или цената на движението на дадени акции. Всъщност, колкото и да четете по въпроса и каквито и методи за анализ да ползвате, имайте предвид, че движението на цените на акциите не се подчинява на никакви закони и няма метод, който да ви гарантира 100% прогноза.

Пример: Така наречените „сезонни" прогнози. Да вземем това, което в САЩ наричат „Santa Claus rally" - когато всеки разбере, че цените нарастват между Коледа и Нова Година, то тогава тази закономерност ще изчезне, защото всички инвеститори ще искат да купят в деня преди Коледа и да продадат ден преди края на годината. След това инвеститорите ще започнат да купуват два дни преди Коледа и да продават два дни преди Нова година и така, докато закономерността изчезне.

Плащате прекалено много такси

Минимизирайте сумите, които плащате. Ние прекарахме голяма част от живота си, опитвайки се да разберем, кои фонд мениджъри ще имат най-добри резултати, пишат Малкийл и Елис, и разбрахме, че това е безсмислено. Не гледайте историческото представяне на мениджърите, а таксите. Колкото по-високи са те, толкова по-малка възвращаемост ще имате. Някои казват „Получавате това, за което не плащате". Това не са просто приказки. Малкийл и Елис са изследвали голям брой взаимни фондове в период от 15 години, като са вземали предвид както доходността за инвеститорите, така и таксите по продуктите и установяват, че най-печеливши за тези 15 години са били схемите с най-ниски такси.

Доверявате се на фондовите брокери

Основната задача на фондовия брокер не е да прави пари за вас, а да прави пари ОТ вас. Средностатистическият брокер в САЩ има 75 клиенти, които инвестират общо 40 милиона долара. Той обикновено получава около 40% от комисиона, който вие плащате (разбира се, този процент зависи в различните случаи). Така, че колкото повече хора убеди да плащат (и колкото по-големи суми да инвестират), толкова повече пари ще получи той. Ето защо е толкова опасно да бъдете приятели с брокера си.