В резултат на умопомрачителния ръст на цените на суровините през последните години, най-пресен пример в момента е пшеницата, много инвеститори са подмамени да вложат част от портфейлите си в тях.

„Най-популярен инструмент за това са така наречените ETF-и (exchange-traded fund - фонд, търгуван на борса), инвестиращи в суровини", коментират от Businessweek.

Инвеститорите в края на 2009 са вложили рекордните 277 млрд. долара в суровинни ETF-и и други инструменти, обвързани с движението на цената им. Преди 10 години входящите потоци са били само 5.5 млрд. долара.

През това време Wall Street успява да промени репутацията на суровините от крайно рискови инвестиции, които ще ти свалят ризата от гърба, до стимул за ударени портфейли - нещо което расте, докато акциите падат и е застраховка срещу инфлацията.

Хора, които никога не са мислили за покупката на танкер с петрол или силоз с пшеница, вече можеха да сложат спестяванията си в тези суровини. Изведнъж, всички станаха спекуланти.

Суровинните ETF-и обаче не се справят според очакванията, и причината за това е дума, която повечето инвеститори не са чували - „contango".

Contango е дума, която трейдърите описват специфично състояние на пазар, когато контрактите за бъдеща доставка на суровина са по-скъпи от тези с по-близък срок за същата стока. Това е нещо често срещано на пазарите на суровини и може да доведе до гибел на суровинните ETF-и.

Когато фючърсните контракти, които фондовете притежават, приближават своя срок на доставка, те трябва да купят нови и продадат старите. В противен случай ще трябва да приемат доставката на суровини за милиарди. Когато те купуват по-скъпите контракти, заради contango-то, те губят пари за инвеститорите си.

Това не е единствената причина, поради която суровинните фондове са губеща "купи-и-дръж" инвестиция. Професионалните трейдъри на фючърси използват месечното купуване на нови контракти, с по-далечен срок на доставка и правят пари на гърба на дребния инвеститор.

Те могат да купуват следващите контракти и избутват цената преди големите фондове да го направят, и обратното - да свалят цената на изтичащите контракти и ETF-те да продадат по-евтино.

Най-големият ETF в петрол в САЩ U.S. Oil Fund, който има 1.9 млрд. долара, е загубил 50% от старта си през април 2006 г., а петролът се е покачил с 11% през това време. U.S. Natural Gas Fund, с инвестиции на стойност 2.7 млрд. долара, пада с 85% от началото си през април 2007 г., над два пъти спада на природната газ от 40 на сто.

Подмамените от инвестициите в суровини губят и големите инвеститори. Пенсионният фонд на обществените работници в Калифорния губи почти 15% инвестицията си от 842 млн. долара във фючърси от 2007 г.

Точно както печелеха пари от „subprimе" ипотечните облигации, банките от Wall Street прехвърлят богатство от техните клиенти на търговските си бюра.

За продажбата на инвестиции в суровини се изискваше дългогодишен опит на пазарите на фючърси. Продажбата обаче на суровинни ETF-и не. Превръщането на фючърси в ценни книжа отприщи продажбна на продукти от брокери, които дори не ги разбират.

Пасивните инвеститори от типа "купи-и-дръж" в един момент в средата на 2008 г. държат еквивалента на 3-годишна продукция от сорта „мека червена зимна пшеница". Успехът на Wall Street да привлече тези купувачи усили търсенето на фючърсни контракти, което се и отрази и на цените, които потребителите плащат за крайните продукти.