Не са малко хората, които ще ви кажат в разговор следното: „Ти ми дай един милион (няма значение лева, долари, евро, франка, паунда и т.н. - важното е да са над милион), пък аз знам какво да правя с тях!" Български банкер заяви наскоро, че е добре да се замислим над въпроса как може да изкараме повече пари днес. Той каза това в контекста на инфлационни очаквания.

От една страна имаме схващането и увереността на човек, че единственото условие пред купищата гарантирани печалби са многото налични средства. Това може и да е така, но в един по-различен свят и друг цикъл на икономическо развитие. Днешната ситуация сякаш не е толкова праволинейна и въпросите от сорта на - какво мога и трябва да направя с наличните си средства, е повече от актуален. Казано по друг начин, това да разполагаш със свободни средства понякога също може да е проблем. Особено когато става въпрос за тяхното управление.

Ако си спомняте, подобни на горните въпроси сякаш липсваха допреди две-три години - срочен депозит в банка на промоционална лихва, в условията на икономическа нестабилност, си бе повече от изгодно предложение. Е, тогава прожекторите бяха насочени към сигурността на банковата система, но пълно щастие няма.

Дали обаче не е настъпил моментът за малко повече риск при управлението на личното богатство и няма ли да е оправдан той?

Българите

Според Мартин Димитров, портфолио мениджър в ПФБК Асет Мениджмънт, българите се характеризират с най-консервативното управление на парични средства, спрямо средното ниво за ЕС. За пример той посочи нетните активи на местните фондове, които са едва 0.6% от БВП, спрямо ниво от около и над 50% в Западна Европа, 12.5% в Унгария, 10% в Полша и 2.5% в Румъния (данните са изчислени на база на месечната статистика за членовете на Европейската асоциация на управляващите дружества).

„Общите вложения на частни инвеститори в местни и чужди договорни фондове в България по статистика на БНБ са около 250 млн. лв. спрямо 27 млрд. лева, вложени в депозити на физически лица", онагледи ситуацията експертът. „На фона на тази статистика, намаляващите лихви по депозитите и макроикономическите данни, показващи че местната и глобалната икономика са поели по пътя на възстановяването, е нормално да се очаква активизиране в търсенето на инвестиционни стратегии, различни от депозити".

Стела Цветкова, директор „Продажби" в ЕЛАНА Фонд Мениджмънт смята, че активното управление на свободните парични средства стои винаги на дневен ред. Но и тук мениджърът обърна внимание на факта, че инвестиционната култура в България още не е на това ниво, на което е в развитите икономики поради малкия опит на местния пазар.

Тук обаче може да отворим една скоба, като кажем, че на младия ни пазар му се наложи да съзрее преждевременно, а това може и да е за добро.

„Да, в периода на тежка криза апетитът за риск на инвеститорите, като цяло, се понижи значително", каза Цветкова, според която няколко са аспектите, по които днешната ситуация е по-различна от тази преди три-четири години. От една страна, свободните средства на граждани и фирми сега са осезаемо по-малко в сравнение с 2007. От друга е положителната промяна към по-внимателно, по-премерено и по-адекватно управление на тези средства.

„Докато през 2007 г. инвеститорите масово търсеха основно бърза доходност, без да се интересуват от риска, който поемат, сега в по-голямата си част те проучват възможностите от гледна точка на устойчивост, история и перспектива на представянето на съответния инвестиционен продукт в дългосрочен план, а също така преценяват в по-голяма степен какъв риск са в състояние да поемат", каза мениджърът.

Когато Стела Цветкова спомена за намаления апетит към риска, в резултат на кризата, тя припомни и времето, когато интензивната конкуренция между банковите институции в акумулирането на депозитна маса привлече голяма част от наличните свободни средства поради високите лихвени нива. Но ако трябва да бъдем точни, принос за това изигра още и неблагоприятната тогава ситуация на инвестиционните пазари, довели до обезценката на почти всички, да не кажем и всички, класове активи.

Всичко е въпрос на информираност

По нейните думи обаче има компании, които освен депозитите в банките, от години познават и възможностите за свободните оборотни средства, предлагани от фондовете на паричния пазар, например.

„Те (фондовете на паричния пазар - бел. р.) осигуряват висока ликвидност без допълнителни такси и комисиони, както и доходност, която конкурира в някои случаи едногодишни депозити", каза Стела Цветкова. „Затова, дори по време на кризата и високите лихвени нива на депозитите, бизнесът ползваше възможностите на ниско рисковите ликвидни варианти като фондовете паричен пазар".

Според нея всичко е въпрос на информираност за това какви възможности за активно управление на паричния ресурс има на пазара. Опитът на представляваното от Цветкова управляващо дружество показва, че информираният бизнес не проявява консервативност, а напротив - търси повече нови варианти за оптимизиране на ресурса си.

Има избор

А на пазара наистина има избор - и по отношение на управление на оборотни средства, и като възможности за диверсифициране на дългосрочни инвестиции в балансирани и във високорискови фондове. Има и фондове, покриващи гамата на основните валути.

„Тепърва предстои да се увеличава познаваемостта на активното управление на пари и да се развиват много разнообразни инвестиционни продукти", оптимистично гледа напред тя, очаквайки да се засилва тенденцията все повече инвеститори да се стараят да разпределят вложението си в различен тип инвестиционни продукти.

Подобно на Мартин Димитров и Стела Цветкова е категорична, че възстановяването на икономиката ще даде възможност да се търсят повече нови възможности от инвеститорите за дългосрочно активно управление на парични средства и постигане на по-висока доходност чрез диверсифициран риск.

Ако върнем разговора към физическите лица, то и там изборът на микс между активни и пасивни стратегии, според Мартин Димитров, е нещо напълно нормално при управлението на личните средства и този избор зависи от индивидуалните характеристика на всеки инвеститор: възраст, професия, семейно положение, склонност да поема риск, цели, които да постигне с инвестираните средства, инвестиционни предпочитания и други.

„Пасивни стратегии могат да се прилагат при всички класове активи, като водеща, разбира се, е реалната доходност (доходност минус инфлация), която получава даден инвеститор спрямо нивото на риск, което поема", обясни портфолио мениджърът. „Най-общо можем да кажем, че пасивните стратегии по принцип са по-подходящи за хора към края на своята активна възраст и/или, при които се очакват големи разходи в краткосрочен период от време".

На въпроса дали обаче инвестиционните пазари не станаха малко нервни и непредсказуеми в последно време, че човек да насочи свободните си средства в тази посока, Мартин Димитров отговори следното:

„Отговорът на този въпрос се крие в инвестиционния профил на всеки човек, който може да бъде съставен от инвестиционен консултант, като много важна характеристики на фона на високата волатилност на пазарите след началото на кризата са времевият хоризонт на инвестицията и нивото на очаквана доходност спрямо нивото на риск, което е склонен да поеме всеки един човек. Разбира се, както бе посочено по горе, личният портфейл трябва да бъде добре диверсифициран между депозити, акции и други класове активи, като тук не бива да забравяме, че въпреки привързаността личното жилище представлява теоретично една инвестиция, която при българите заема доста голяма част от личното богатство".

Лично Димитров съветва непрофесионалните инвеститори, преди да инвестират, да потърсят връзка с инвестиционен консултант за съставянето на инвестиционен профил, така те ще могат да си отговорят на много въпроси, включително каква е подходящата инвестиция за тях.

„В заключение мога само да посоча, че нивото на инвестиции във финансови инструменти в България е на прекалено ниско ниво спрямо личното богатство на българина, дори след добавяне на активите, управлявани от пенсионните фондове, така че е нормално да видим значително увеличаване на инвестициите в акции, облигации и други продукти, постигнато директно или посредством взаимни фондове", смята Мартин Димитров.

Пример

„В различните етапи на неговото развитие, бизнесът има нужда от различни възможности за активно управление на свободния ресурс", каза на свой ред Стела Цветкова, която направи паралел с отделния инвеститор (физическо лице), със своите специфични особености, нужди и хоризонт на инвестиция.

„Със сигурност една компания не може да „блокира" за една година свободните си оборотни средства в депозит с висока лихва, при положение, че ще трябва да ги използва за бизнеса си", каза тя. „Но може да се планира инвестиция в комбинация от фондове, депозити и други, така че компанията да извлече максимума от целия си ресурс".

Цветкова онагледи казаното със следния пример - когато знаем, че в даден бъдещ момент предстои голяма инвестиция в производството ни, е добре да се подготвим предварително, да предвидим каква част от свободния ни ресурс ще погълне тази инвестиция, в каква валута ще бъде тя, за да планираме максимално ефективно ресурса си. Само валутата, ако вземем предвид, може да се планира намаляването на валутния риск чрез хеджиране на валутните пазари, ползване на фонд в съответната валута и др.

Заключение

От казаното дотук спокойно може да направим извод, че винаги е добре да си застрахован, а едва ли има по-голяма застраховка за личното ни благосъстояние от информираността. Понякога това само да имаш не е достатъчно условие.

А що се отнася до ползите от активното управление на средства, то според Стела Цветкова, това носи балансиране на обезценяването на средствата от инфлацията, защитава от валутни рискове, а също така дава възможност за дългосрочно увеличаване на наличните средства чрез подходящ подбор на инвестиционни продукти.

Материалът е с аналитично-информационен характер. Написаното не е препоръка за покупка или продажба на финансови инструменти!