Американски и швейцарски учени за първи път моделираха промените в климата до края на века в случай на отделени от човечеството свръхвисоки въглеродни емисии. Публикуваното в Environmental Research Letters изследване разкрива потенциално опустошителните ефекти, които големите количества въглеродни емисии могат да причинят на планетата.

Досега учените са обръщали сравнително малко влияние на горните гранични стойности на бъдещите въглеродни емисии. Подобен подход обаче е наложителен, когато става въпрос за тестване на резултатите от симулациите на климатичните промени.

За да проверят методите си на работа, изследователите създали два хипотетични сценария за бъдещи високи въглеродни емисии. След това те сравнили получените резултати с настоящия официален сценарий A1FI на Междуправителствения панел за промените в климата (IPCC), който представя официално приетата горна граница на предвижданите въглеродни емисии.

Първият сценарий, наречен CurrentMix, предполага, че енергийното поведение на глобално ниво ще остане непроменено, но човешката популацията ще нарасне до 11 млрд. души до 2100 г.

При втория сценарий - AllCoal - се предвиждат изключително високи нива на въглеродните емисии за следващите 89 години. При него учените приемат, че световната популация ще достигне 15 млрд. души до 2100 г. и това ще увеличи неимоверно нуждата от фосилни горива като въглищата. Това ще доведе до отделянето на четири пъти по-големи количества въглеродни емисии в сравнение със сценария A1FI.

Резултатите

При сбъдване на всеки един от двата екстремни сценария до 2100 г. арктическите региони на планетата биха се затоплили с над 12 градуса, а нивата на Световния океан ще се повишат съответно с 33 и 27 см само от топлинното разширение на водата.

За сравнение според A1FI сценария повишението на моретата е 21 см, като тази оценка не взима предвид топенето на ледените шапки на полюсите. Сценарият AllCoal предвижда загуба на арктическия лед през лятото до 2070 г.

Освен това всеки от трите екстремни сценарии предвижда модел на интензивни валежи към полюсите и тежки засушавания в субтропиците. Така например AllCoal предрича между 30 и 80% по-малко валежи в Южна Европа, Централна Америка и Южна Австралия, докато увеличението на дъждовете в Арктика, Антарктида, Северна Канада и Сибир ще бъде между 50 и 200%.

Максималните температури в Северна Европа пък ще скочат с 6-7 градуса до 2100 г., показва още анализът на данните.