Емилия Занкина е защитила докторат по международни отношения в Питсбъргския университет и има бакалавърска степен по политически науки и реторика.

Била е заместник-директор на Центъра за руски и източноевропейски науки към Питсбъргския университет и асистент-редактор на научното списание East European Politics and Societies.

Днес преподава политически науки в Американския университет в България и е заместник-ректор по академичните въпроси на университета.

Американският университет в Благоевград е едно от най-престижните учебни заведения у нас. Как се постига подобно признание?

Най-краткият отговор е с много труд. Но изключително важно е усилията да са насочени в правилната посока. Няколко са основните елементи, на които разчитаме. На първо място ние имаме много стриктна политика на прием, така че студентите, които идват при нас, да са подготвени и да разполагаме с начално качество, което да надграждаме.

Второ, имаме много внимателно развита политика по отношение на нашите преподаватели, които идват от 20 страни. Създали сме механизми - от заплати до нематериални стимули, за привличане на международно признати преподаватели в различните сфери, както българи, така и чужденци.

Трето, имаме добре развити политики за обновяване на учебните програми, за връзките на завършилите ни студенти с бизнеса, стремим се да отговаряме на световните тенденции за това какво се търси и накъде отива образованието и сме създали много ясни вътрешни процедури за осигуряване на цялостното качество.

Технологиите променят живота ни, включително и образованието. Какви нови професии ще се появят в следващите пет-десет години, от какви специалисти ще се нуждае светът и в частност България?

Много се радвам, че ми задавате този въпрос, защото това е най-щекотливата тема в образованието днес. Дигиталната революция води до това, че не само пазарът на труда, но и нашият живот се променят много по-бързо, отколкото в миналото и според мен днес изживяваме нещо не по-малко значимо от индустриалната революция.

За образованието това е голямо предизвикателство, защото трябва да обучаваме студенти за професии, които все още не съществуват. Давам пример – всеки маркетингов отдел вече задължително има web site development, преди 20 години тази позиция не съществуваше. Имаме и координатор на социалните мрежи, позиция, която не съществуваше преди пет години. За всеки бизнес и неправителствена организация е изключително важно да имат онлайн присъствие, а това е нещо, което преди десет години не съществуваше по този начин.

Ние сме изправени пред това да образоваме младите хора за професии, които не можем да си представим. Това означава, че трябва да ги учим да са адаптивни и да могат да се приспособяват към промени, защото те ще са неизменна част от живота им.

Последните статистики показват, че един млад човек до 32 години вече е сменил четири работни места. Очаква се в рамките на кариерата си човек в днешно време да смени професията си два пъти – не става въпрос само за работното място, а изобщо за професията.

Така че трябва да подготвим студентите да не се плашат от промените, да имат отворено мислене и да са предприемчиви. За целта трябва да развиваме у тях няколко неща. На първо място са личните качества - да имат увереност и здрави етични и морални устои, защото в такава бързо променяща се среда е много лесно да загубиш себе си. Второ, да им помогнем да развият конкретни умения като комуникация, компютърна грамотност, способност да решават проблеми.

По отношение на знанията, необходимо е да им предадем фундаментални знания, които водят до развиването на аналитично и критично мислене. Искаме те да могат да разрешават комплексни, а не еднодисциплинарни проблеми, защото всички предизвикателства, пред които сме изправени днес – от бедност до глобализация и промяна на климата, са мултидисциплинарни.

Но преди всичко трябва да учим студентите да се учат през целия си живот, защото ученето не свършва с университета. Дихотомията между теория и практика реално не съществува, практиката е вплетена в теорията, а теорията формира практиката, така че те трябва през цялото време да комбинират тези неща в добър синхрон.

Техническите знания и умения, разбира се, са много важни, но те все по-малко ще бъдат предмет на широкопрофилни университети и такива като нашия, които са „Liberal Arts“. Давам пример с нашата компютърна специалност, която е втората по големина след бизнеса. Имаме много добро представителство на завършили нашия университет младежи в IT индустрията. Направихме срещи с тях, за да ни информират дали нашите учебни програми са адекватни, какво трябва да променим.

IT специалистите ни казаха да не се фокусираме само върху практичните аспекти, защото една компания може да вземе завършил студент и за шест месеца да го обучи във всяко техническо умение. Тя обаче не може да го научи да бъде мениджър, да решава проблеми, да се справя с риск. Това са умения, които един студент може да придобие с по-широкоспектърно образование.

В сферата на техническото образование университетите ще имат все по-сериозна конкуренция от необразователни институции – бизнеси, корпорации, стартъпи, които ще правят мини обучения. Там ще стане все по-голяма джунгла от програми и за младите хора ще бъде предизвикателство да сортират тези програми и да намерят такава, която предлага качество.

Нашият декан се завърна наскоро от една голяма дискусия в Германия за бъдещето на образованието в Европа, присъствахме и на форум в Русенския университет, представяйки европроекти. Без да звуча нахално, установявам, че европейските университети се запътват към място, където ние вече сме от доста време. А именно Liberal Arts и това интерактивно, широкоспектърно образование.

Мисля, че търсенето на баланс между институциите, които предлагат профилирани специалности още от професионалните гимназии, и широкопрофилните университети, даващи широка база от знания независимо от специалността, ще определя образователната индустрия в идните години.

Американският университет в България е уникален не на последно място и заради кампуса си. Как според вас ще изглеждат университетите на бъдещето?

Надявам се да не изглеждат като виртуален сървър, защото с развитието на дигиталните технологии много от нас се паникьосаха при появата на платформи като Cursera – онлайн курс, който ще вземат 10 000 души и няма да има нужда от преподаватели. Но се оказа, че Cursera има своя лимит и от 10 000 души, които се записват, 90% не завършват курса.

Взаимодействието лице в лице не може да бъде заменено, както и менторството на един преподавател и личното отношение към студентите, но това не значи, че трябва да сме затворени към тези дигитални иновации. Всеки университет в момента използва онлайн платформи за комуникация със студентите, за качване на материали, за хибридни модели, при които част от преподаването се случва в класната стая, а друга – във виртуалното пространство.

Тези инструменти помагат и променят методологиите, които използваме, но не и основните елементи на учебния процес, който трябва да е фокусиран върху ученика. Не можем да имаме учебен процес, в който преподавателят да е в центъра и той да е единственият източник на знания. Този модел отдавна е обявен за морално остарял.

Всичко се развива в диалогична среда и тук не откриваме топлата вода, защото древните гърци са обучавали точно така – в диалогична среда, със сократичен метод на задаване и отговаряне на въпроси и морално менторство от страна на преподавателите, а не само по съответния предмет.

Взаимодействието студент-преподавател ще остане основен елемент от качественото образование, дори ако част от него бъде пренесено във виртуалния свят.

Какво предстои за Американския университет в България и за неговите студенти през 2018 г.?

Много хубави неща. Не мога да не се похваля, че бяхме отличени в конкурса „Мистър и Мисис Икономика“ с награда в категория „Образование“, която присъства за първи път. Това за мен е изключително постижение не само за нашия университет, а за всички висши училища и образователни институции в България. Това означава, че бизнесът отдава голямо значение на образованието и символ на това е тази награда.

Той е разбрал, че трябва активно да се включва в процеса на образование и да партнира на образователните институции. Ще работим да въвличаме бизнеса в нашите програми и цели, но най-вече искаме да живеем в среда от институции, които са на същото ниво. За нас е важно да си помагаме и другите университети да печелят такива награди и да вършат иновативни неща.

Тази година лансирахме нова съвместна програма с училището по бизнес на университета „Бокони“ в Милано. Имахме невероятен първи випуск от 20 души, не мога да ги нарека студенти, защото те са финансисти от най-големите банки, застрахователни компании. Надяваме се вторият випуск да е също толкова силен. Другата ни магистърска програма по бизнес администрация в София също се развива много добре. Очакваме вторият випуск да започне през януари.

Колкото до бакалавърските програми, планираме догодина да открием специалност „Психология“. Развиваме все повече елементите на социално предприемачество в различните програми и практичните елементи в тях. От няколко години имаме практика да каним завършили студенти да преподават мини курсове по компютърни науки, политология, бизнес.

Така те не само предоставят последните знания от практиката, но и служат за модел на нашите студенти, за да видят, че имат много възможности след завършването. В същото време това държи нашите завършили студенти ангажирани, защото в крайна сметка те са нашето лице.