В днешно време автомобилната индустрия преминава през една от най-мащабните трансформации в своята история. Необходимостта от намаляване на вредните парникови емисии и променените изисквания на потребителите накараха водещите автомобилни производители да насочат усилията си към разработките на електрическите возила. Много от тези компании дори поставиха конкретни срокове, в които ще се откажат изцяло от двигателите с вътрешно горене.

"Битката" за надмощие между петрола и електричеството в автомобилното производство обаче съвсем не започва отскоро. Всъщност, първите електромобили на практика се появяват преди своите бензинови аналози - още в началото на XIX век.

Трудно е да се каже кой е "пионерът", дал началото на идеята за електрическата мобилност, тъй като експертименти в тази посока се правят приблизително по едно и също време на различни места по света.

Унгарският изобретател Аньос Йедлик създава прототип на електродвигател през далечната 1828 година и го използва за задвижване на умален модел на превозно средство. В периода между 1832 и 1829 шотландецът Робърт Андерсън успява да инсталира електромотор върху каляска, а през 1835 година холандският учен Сибрандус Стратинг от Грьонинген и неговият германски асистент Кристофър Бекер създават малък електрически прототип, задвижван от батерии.

В Съединените щати ковачът от Върмонт Томас Дейвънпорт работи върху създаването на електрически локомотив, а първата подобна машина, която реално може да тегли жп композиции, се появява през 1837 година в Абърдийн, Шотландия. Неин изобретател е Робърт Дейвидсън, който използва електромагнити, захранвани от акумулаторни батерии.

Всички тези изобретения обаче си остават по-скоро екзотични експерименти и не успяват да се наложат в практиката. Локомотивът на Дейвидсън дори е разрушен умишлено от железопътни работници в Глазгоу, които виждали в него заплаха за работните си места.

Истинската революция в електрическата мобилност идва с появата на оловно-киселинните акумулатори през 1859 година. Неин създател е френският физик Гастон Планте. Неговият сънародник Камил Алфонс Форе успява значително да подобри дизайна и ефективността на акумулаторните батерии през 1881 г., което ги прави и много по-подходящи за практическа употреба.

Първият електромобил, който на практика е можел да превозва хора, се появява по улиците на Париж през същата 1881 година. Неговият създател е изобретателят Густав Труве, който инсталира един от базовите електромотори на Siemens върху триколка, произведена от английската компания на Джеймс Старли.

Това превозно средство се счита за първия практичен електромобил в света. Въпреки успешните тестове обаче, Труве не успява да патентова изобретението си, поради което се налага да го модифицира. Той успява да пригоди електрическия мотор за задвижване на лодки по р. Сена, като по този начин се превръща и в изобратател на първия бордови двигател в света.

На 26 май 1881 година със своята петметрова лодка, наречена "Le Téléphone", той успява да достигне скорост от 3.6 километра в час срещу течението и 9 километра в час по течението на реката.

Във Великобритания първите електромобили се появяват в работилницата на Томас Паркър. Той е и човекът, който има основен принос за електрификацията на лондонското метро, както и за прокарването на първите трамвайни линии в Ливърпул и Бирмингам. Той сглобява първия си електрически автомобил през 1884 година в Бирмингам, но за съжаление, от него са останали само няколко неясни снимки.

90-те години на XIX век се считат за "златната ера" на електромобилите. По онова време двигателите с вътрешно горене все още се намират в зората на своето развитие, а много от рекордите за скорост и се държат именно от електрически машини.

Именно с такъв автомобил белгийският състезател Камил Йенаци успява за първи път да премине границата от 100 километра в час.

Австрийският инженер Фердинанд Порше пък създава електрически прототип със задвижване на четирите колела в началото на XX век, който разполага с отделен електродвигател на всяко от четирите си колела. Енергията за двигателите обаче идва от бензинов генератор, така че колата на Порше вероятно е и един от първите хибриди в света.

През 1897 година по улиците на Лондон се появяват първите електрически таксита на Уолтър Бърси. Той успява да създаде флотилия от 75 автомобила, които стават известни като "колибритата" заради характерния звук, който издават.

По същото време в Ню Йорк Samuel's Electric Carriage and Wagon Company започна да предлага превози на хора със своите 12 електрически автомобила.

В края на 19-и век електрическите автомобили можели да се похвалят с редица преимущества пред своите бензинови конкуренти, като някои от предимствата им са валидни и до наши дни. Те били по-безшумни, с по-малко вибрации, не изпускали газове и били по-лесни за експлоатация, тъй като не изисквали смяна на предавките.

Стартирането на двигателя също било много по-лесно - по онова време бензиновите мотори се палели с манивела, която трябвало да се върти на ръка. Първите автоматични стартери се появяват чак в началото на XX век.

Неслучайно рекламите на електромобилите често били насочени към женската аудитория. Това понякога дори им носело негативи, тъй като хората ги приемали за "женски коли". Някои производители монтирали фалшиви "радиатори" в предната част на автомобилите си, за да изглеждат все едно имат двигател с вътрешно горене, а всъщност под капака се криел електромотор.

В САЩ например в началото на XX век 40% от регистрираните автомобили били задвижвани от парни двигатели, 38% - от електрически и само 22% - от бензинови. Електромобилите получили най-масово разпространение именно в Съединените щати, тъй като там и електрическата инфраструктура била най-добре развита.

Залезът на електромобилите започва през второто десетилетие на миналия век, като за това допринасят няколко фактора. Първият от тях е свързан с увеличаването на изминатите разстояния. Технологията на акумулаторните батерии по онова време не позволява кой знае какво удължаване на максималния пробег, а и зареждането им отнема продължително време. Постепенно това се превръща в сериозен негатив спрямо бензиновата конкуренция.

Максималната скорост също се оказва проблем. Електромобилите си остават подходящи само за градската среда, тъй като трудно развиват скорости от над 30 километра в час.

Днес, благодарение на технологичния прогрес, много от тези недостатъци са вече преодолени и електромобилите преживяват своя "ренесанс". Остава да разберем дали ще успеят окончателно да си "отмъстят" на двигателите с вътрешно горене за безапелационния разгром, който им нанасят преди повече от век.