Спомняте ли си времето, когато руският едва ли не бе по-официалният в страната ни език от българския. Вярно е, че съм млад, но до края на образованието си руският език ме следваше неотменно. При условие че не се оплаквам, а напротив!

През това време българските политически, бизнес и др. лидери, като че ли предпочитаха да общуват на руски с по-големите си братя. Без значение дали срещите помежду им са в страната или извън нея. Не малко русизми навлязоха по това време в родната ни реч!

Спомняте ли си и времето, когато руският език отиде на второ място като един от символите на една лоша страница от историята на България. И както е известно на всички ни, в природата нищо не се губи, а овакантеното място веднага бива заемано от новото, модерното и прогресивно.

В случая руският език бе изместен от английския език. Разбира се, за това си има и своите обективни причини.

Но колкото и да са силни доводите в подкрепа на това, замисляме ли се, че отново сме неволни свидетели на повтаряща се тенденция отпреди десети ноември 1989 г. С едно изключение, че днешната дата е 15 април 2008 г. Това го казвам, за да се замислим над въпроса „Наистина ли сме направили крачка в дадена посока и изобщо тръгнали ли сме нанякъде?“.

Характерното в случая е, че в наши дни не малко българи се стремят да покажат на чуждите си гости и участници в мероприятия (били те политически, бизнес или медийни събития) колко добре са подготвени по английски език. Някои говорят с чист британски акцент, при други акцентът им веднага ги издава, че английският език не е майчиният им и т. н. Изобщо многообразие от всякъде!

И ето тук идваме до най-хубавата част!

В случая се пита - „Трябва ли в България българите да използват услугите на преводачи от английски на български език, когато друг българин говори на английски при участието си на международна пресконференция?“

За да Ви улесня, отговорът на въпроса не е еднозначен? А ако въпросът Ви обърква, повярвайте ми, това е така, защото аз също не мога да разбера този парадокс!