Новите милионери често страдат от синдрома на „новобогаташите". Въпреки това обаче, всички заможни хора имат общи черти и неща, които ги обединяват. Ето ги и тях.

1. Никой от тях няма да си признае, че пазарува и в обикновени магазини.

Не се учудвайте, ако някой богат и известен бъде забелязан на считани за неподходящи за тях магазини, като голяма търговска верига например. Могат да пръскат луди пари за лукс, но това не означава, че не обичат да пестят пари. Когато пазаруват, те често ще си приберат и последната стотинка в магазина, или аптеката, защото така е прието. За сметка на това, обаче в луксозно кафе или бар, ще пръскат пари и ще оставят големи бакшиши, защото ще демонстрират своя статут.

2. Много от хората, които не са родени богати, няма да си признаят какво са работели преди.

Те напълно ще се опитат да загърбят своето минало, когато са вършили „непрестижни" според новото им обкръжение работи, а ако преди сте били част от техния кръг, най-вероятно ще ви подминат, ако случайно ги срещнете.

3. Ферарито ми е на изплащане, а къщата е с ипотека.

Не се надявайте да разберете тези подробности, те се крият в най-дълбока тайна. Разбира се няма нищо лошо в това, ако имат стабилен бизнес, който им носи регулярен доход. В крайна сметка защо да затварят работен капитал, източник на богатството им, след като могат просто да отложат във времето тези значителни по размер разходи, особено в момент на криза, като настоящия. И все пак, трудно някой ще си признае.

4. Не движа бизнеса си сам, имам си човек за всичко.

Разбира се, че целия бизнес, колкото и голям да е той се движи и зависи изцяло от него/нея. Стремежът е да оставят впечатление във всички, че тя-той е целия бизнес и без него той няма да съществува (това разбира се може да е така, но често се прекалява с този ефект).

5. "С любезност не се забогатява".

Това разбира се е така, но едва ли някой от забогателите ще се престраши да ти го кажи в очите. Обикновено този тип хора са най-любезните и милите, които могат да съществуват на земята. Опитайте се обаче, да им засегнете бизнес-интересите, тогава ще видите за какво става въпрос.

Примери в историята много. Джон Рокфелер например е заплашвал съперниците си, че ще ги доведе до фалит, ако не продадат компаниите си на притежаваната от него Standard Oil, а всички знаем колко е критикувана за бизнес практиките си компанията Microsoft.

6. "Не бях отличник", а в университета имаше по-добри от мен.

Разбира се, че това не важи за г-н/г-жа съвършенство. Автобиографията на известните и богатите личности е пълна с постижения и възхвали. Това разбира се не е чак толкова лошо, защото този тип милионери дават добър пример на децата, че с труд и учене всичко се постига (това е много по-добре отколкото примера който се дава у нас за това как се става богат).

9. "Открих, че парите не могат да купят щастие."

В такива приказки вярват хората, които нямат пари. Всъщност парите наистина не могат да купят щастие, но купуват свобода да правиш каквото си искаш и правят преследването на мечтите значително по-лесно, а това определено прави хората щастливи.

10. "Вие се притеснявате за съседите, а аз се сравнявам с Доналд Тръмп."

Дори и милионерите се притесняват, че приятелите им са по-богати от тях. Около 40% от щатските такива се страхуват, че стандартът им на живот може да се влоши с напредването на годините и да бъдат бедни на старини. Всички хора имат такива притеснения, но естествено докато вие се сравнявате със семейство Иванови от съседния апартамент, тяхната база за сравнение е Доналд Тръмп.