Капиталовият ни пазар страда от синдрома на „разглезеното дете“. Също като онова дете, израснало в идеалната обстановка на безкрайни обгрижвания и внимание, повишаването на тона и противоречието на желанията му са непознати за него неща. С годините и двете му стават еднакво омразни.

Ако някой не знае каква е ролята на журналиста, то тя е да предполага, да се интересува, да пита и да търси отговорите (в най-добрия случай) на проблемите. Защото този му труд ще е от полза за друг човек. А ако също така някой не знае, проблеми съществуват.

Да оставим настрана, че добрата стара журналистика (поне в икономическата сфера) отдавна остана в историята. Не помня кога за последно получих мнение или коментар от ръководство на компания или институция, без да премина през задължителния рекламен, PR или друг отдел. В историята остана журналистиката на личния контакт за сметка на опосредтсвената комуникация.

Пускаш въпросите и чакаш. В запитването посочваш и крайния срок. Крайният срок говори, че човек си прави график на задачите! Пускаш, чакаш и очакваш!

В учебниците по журналистика пише, че журналистът е добре да бъде толерантен и да не страда от предразсъдъци. Но толерантен не значи търпелив. Търпеливостта е друго лично качество, което или го имаш, или не, а и то се изчерпва.

На 19 май отправих запитвания към три от най-активно търгуваните публични компании. Въпросите бяха също три. Два от тях позволяваха да се обединят в един. Отговорите не трябваше да са многословни. Подобни въпроси не биха затруднили един професионалист. От трите холдинга единствено Синергон холдинг се отзова на запитването в срок.

С останалите две дружества провеждаме и до днес разговори по телефона. Разговорите ни завършват с обещанията, че отговорите ще са готови при първа възможност и скоро. Ръководството на компанията е заето.

И тъй като не се съмнявам в професионализма на запитаните, не се и съмнявам в деловия им график, през главата ми минава единствената логична мисъл, че те не възприемат на сериозно професията „журналист“. Само по себе си неспазването на сроковете си е липса на уважение.

Подобен бе и случаят с отправени въпроси до една от водещите институции на капиталовия ни пазар. Ако не настоявахме за отговорите (под настояване разбирайте няколкократно изпращане на едни и същи въпроси по електронната поща и веднъж лично занесени в сградата на хартиен носител), вероятно и до днес щяхме да ги очакваме!

Не бива да пропускаме и друга една институция, която е с регулаторни функции. В края на миналата година от Profit.bg публикувахме коментар, в който се критикуваха действията на някои органи.

Вероятно е съвпадение, но оттогава насам отделът им за връзка с обществеността сякаш изтри името Profit.bg от списъка на медиите, с които общува. Практиката не се е променила и до днес. Дори и след десетината проведени разговори по проблема!

Миналия октомври Българска фондова борса чества своя десети юбилей. Чудя се дали не е късно да се промени нещо във възпитанието на детето, наречено капиталов пазар?

Осъзнавам, че подобен коментар ще се отрази неблагоприятно върху контактите ми със засегнатите лица, но смятам, че ефектът му е от по-голямо значение.

А какъв е търсеният ефект ли? Прекратяване на подобна практиката и отношение, защото професията на журналиста е не по-малко значима от поста на засегнатите лица!