През 2020 г. линията на бедност общо за страната e 451.00 лв. средномесечно на лице от домакинство. При този размер на линията под прага на бедност са били 1.659 млн. лица, или 23.8% от населението на страната, сочат данни на Националния статистически институт (НСИ).

В сравнение с предходната година размерът на линията на бедност нараства с 9.2%, а относителният дял на бедното население нараства с 1.2 процентни пункта. Същевременно обаче системата за социална защита има съществено значение за редуциране на бедността. Данните за 2020 г. показват, че ако в доходите на домакинствата се включат доходите от пенсии, но се изключат останалите социални трансфери (обезщетения, социални и семейни помощи и добавки), равнището на бедност се повишава от 23.8 до 29.9%, или с 6.1 процентни пункта. Съответно при изключване на пенсиите и останалите социални трансфери равнището на бедност нараства до 41.7%, или със 17.9 процентни пункта.

Основният фактор, увеличаващ риска за попадане в групата на бедните за преобладаващата част от населението, е тяхната икономическа активност и участието им на пазара на труда .

За целия период на наблюдение относителният дял на бедните е най-висок сред безработните лица (61.1% за 2020 г.), като рискът от бедност при безработните мъже е с 12.3 процентни пункта повисок в сравнение с безработните жени.

През 2020 г. делът на бедните сред заетите лица във възрастовата група 18 - 64 години нараства спрямо предходната година с 0.7 процентни пункта до 9.7%, като при работещите на непълно работно време рискът за изпадане в бедност е четири пъти по-висок от този при работещите на пълно работно време. Същевременно рискът от бедност сред работещите жени е с 2.1 процентни пункта по-нисък от този при мъжете.

Образователното равнище оказва съществено влияние върху риска от бедност при заетите лица. Най-висок е относителният дял на работещите бедни с начално и без образование - 65.7% . С нарастване на образователното равнище относителният дял на бедните сред работещите намалява два пъти за лицата с основно образование и над осем пъти за лицата със средно образование. Делът на работещите бедни с висше образование е най-нисък - 2.4%.

Оценките на бедността в зависимост от типа на домакинството показват, че най-висок е относителният дял на бедните сред едночленните домакинства с лице на възраст над 65 години (61.8% за 2020 г.) и домакинствата с три и повече деца (59.2% за 2020 г.). Най-голямо намаление на риска от бедност през 2020 г. в сравнение с 2019 г. се наблюдава при домакинствата от двама възрастни под 65 години - с 4.0 процентни пункта.

Сред едночленните домакинства рискът от бедност при жените е с 16.7 процентни пункта по-висок отколкото при мъжете. Ако в домакинството живее едно лице над 65 години, рискът от бедност е с 37.7 процентни пункта по-висок от домакинство, в което живее едно лице под 65 години.

Оценка на бедността по етнически признак

През 2020 г. най-висок е относителният дял на бедните сред лицата, самоопределили се от ромската етническа група - 66.2%, а най-нисък - сред лицата, самоопределили се от българската етническа група - 17.8%

Наблюдават се съществени различия в разпределението на бедните от различните етнически групи според икономическата им активност. Сред бедните от българската и турската етническа група преобладават пенсионерите (съответно 56.6 и 36.5%), докато при ромската етническа група най-висок е относителният дял на работещите лица - 28.9%. По отношение на безработните лица най-висок е относителният дял на бедните безработни сред ромската етническа група - 31.6%, при 16.5% от турската етническа група и 10.4% от българската етническа група.

Образователното равнище оказва силно влияние върху риска от бедност независимо от етническата принадлежност - и при трите основни етнически групи с нарастване на образователното ниво рискът от бедност за работещите лица намалява.

Рискът от бедност за лицата с начално и без образование е 31 пъти по-висок в сравнение с риска от бедност при лицата с висше образование за българската етническа група и 11 пъти за турската етническа група. При лицата, определили се като роми - близо 70.0% с начално и без образование са бедни, докато при лицата с висше образование няма нито един беден.

Материални лишения на домакинствата

В общите показатели за оценка на бедността са включени и субективни индикатори, свързани с материални лишения. Те показват субективната оценка и личните нагласи на лицата и домакинствата относно възможностите за задоволяване на отделни нужди и потребности. За оценка на материалните лишения на домакинствата се използват девет въпроса, свързани с потреблението на конкретни стоки и услуги.

Най-голям брой лица изпитват ограничения по отношение на посрещането на неочаквани финансови разходи със собствени средства (43.5%). Не могат да си позволят едноседмична почивка извън дома 39.3% от лицата, а 27.5% се ограничават при отоплението на жилището. Затруднения при плащането навреме на разходите, свързани с жилището си, имат 23.6% от лицата

През 2020 г. 19.4% от населението живее в материални лишения (ограничения в 4 от 9 показателя).

Ограниченията на лицата, свързани със задоволяване на определени нужди и потребности, се различават в зависимост от етническата принадлежност. Сред българската етническа група найвисок е процентът на лицата, които не могат да посрещнат със собствени средства неочаквани финансови разходи - 38.9%, което се наблюдава и сред ромската етническа група - 74.5%. Притурската етническа група 52.7% от лицата не могат да си позволят едноседмична почивка извън дома.

Домакинства на безработни или с нисък интензитет на икономическа активност

За безработни домакинства в изследването се считат домакинствата, чиито членове не са били заети през последните четири седмици, т.е. всички членове на домакинството на възраст 16 и повече навършени години са били или безработни, или неактивни.
Ниската икономическа активност за домакинството се изчислява като съотношението между броя месеци, в които всеки член от домакинството във възрастовата група 18 - 59 години е бил работещ през предходната година (реално отработени месеци), към общия брой месеци, които теоретично би могъл да отработи същият член на домакинството при пълна заетост. За лицата, които декларират, че работят на непълно работно време, броят на месеците се преизчислява към пълно работно време въз основа на отработените часове.

Лицата, живеещи в домакинства с нисък интензитет на икономическа активност, се дефинират като лица от възрастовата група 0 - 59 години, живеещи в домакинство, където възрастните (18 - 59-годишните с изключение на учащите от възрастовата група 18 - 24 години) работят под 20% от техния потенциал през референтната година.

През 2020 г. в домакинства с нисък интензитет на икономическа активност живеят 296.2 хил. лица на възраст 18 - 59 години, или 7.9% от населението, като спрямо 2019 г. относителният им дял намалява с 0.8 процентни пункта, а делът на мъжете (8.1%) е с 0.4 процентни пункта по-висок от този при жените (7.7%).

Най-висок е относителният дял на лицата с нисък интензитет на икономическа активност сред ромите - 25.5%, при 8.7% за турската етническа група и 5.4% за лицата от българския етнос.

Комбиниран индикатор

Във връзка с поставените цели по ключови области в стратегията „Европа 2020“ от изследването на доходите и условията на живот (EU-SILC) се изчислява комбиниран показател за регулярен мониторинг на напредъка на страните при изпълнение на националните подцели.

Показателят включва лица, живеещи в риск от бедност, с материални лишения и в домакинства на безработни или с нисък интензитет на икономическа активност.

Комбинирането на трите показателя показва, че през 2020 г. 32.1% от населението, или 2 231.5 хил. лица, са били в риск от бедност и социално изключване.
Стойността на показателя намалява с 0.4 процентни пункта спрямо 2019 г., повече при мъжете - с 0.7 процентни пункта, в сравнение с жените - с 0.2 процентни пункта.

Деца в риск от бедност и материални лишения

През 2020 г. 28.3% от децата на възраст 0 - 17 години в България са изложени на риск от бедност, или с 0.8 процентни пункта повече спрямо 2019 година. Социалните трансфери към домакинствата намаляват риска от бедност сред децата с 10.3 процентни пункта.

Достигнатата образователна степен и професията на родителите са важен фактор за бъдещото развитие на децата. По-високото образователно равнище дава възможност за по-широк достъп до пазара на труда и съответно до по-високо заплащане. През 2020 г. осем от десет деца (84.1%), чиито родители са с начално или без образование, живеят в бедност.

Приблизително 18 пъти по-малко, или 4.7%, са децата, чиито родители са с висше образование и живеят в риск от бедност. Рискът от бедност при децата в домакинства с родители със средно образование е седем пъти по-висок от този при децата с родители с висше образование.

Материални лишения при децата

В изследването „Статистика на доходите и условията на живот“ от 2013 г. се събират данни за материалните лишения на децата в домакинството (на възраст между 1 и 15 години). През 2020 г. относителният дял на децата с материални лишения (лишени от поне един от 13 показателя) е 38.5%, а за 3.3% от децата нито една потребност не може да бъде удовлетворена поради финансови причини. Близо една трета от децата (31.7%) не могат да си позволят почивка извън дома поне една седмица в годината (вкл. празници със семейството, гостуване при роднини, приятели, организирана почивка от училището и т.н.); екипировка за игри навън (колело, ролери, кънки и др.) - 29.8%, и редовни занимания с плуване, свирене на музикален инструмент, участие в младежки организации и др. - 27.3%.

През 2020 г. 43.0% от децата с материални лишения живеят и в риск от бедност.

Възможността да се осигурят определени потребности на децата се различава в зависимост от етническата принадлежност. През 2020 г. относителният дял на децата с материални лишения (лишени от поне един от 13 показателя) e, както следва: 29.0% от българската етническа група, 45.6% от турската етническа група, 77.8% от ромската етническа група и 14.3% от друг етнос. Нито една потребност на децата (ограничения за всички 13 показателя) не може да бъде осигурена за 1.1% от българската етническа група, за 2.3% от турския етнос и за 14.1% от ромската група. Около 27% от децата с материални лишения от българската етническа група живеят и в риск от бедност. За останалите групи относителните дялове са следните: 36.6% за децата от турската етническа група и 71.6% - от ромския етнос.

Оценка на бедността в регионален аспект

Важен аспект в изследването на бедността е нейното проявление по области. При изчисляване на линията на бедност за всяка област е приложен същият метод както при линията на бедност на национално ниво - 60% от средния общ разполагаем нетен доход на домакинствата в областта.

През 2020 г. най-ниската линия на бедност се наблюдава в областите Монтана и Видин - съответно 270 и 297 лв., а най-високата - в област София (столица) (718 лв.), следвана от областите Перник (506 лв.) и Варна (480 лeвa).

Най-висок е относителният дял на бедните в областите Сливен - 31.3%, Монтана - 29.4%, Силистра - 29.1%, и Бургас - 29.0%. Най-нисък е относителният дял на бедните в областите Габрово - 12.3%, Разград - 12.6%, и Шумен - 16.4%.

Линията на бедност за 2020 г. нараства спрямо 2019 г. в почти всички области. С най-голямо нарастване са областите София (столица) (с 22.0%), София (с 19.8%), Благоевград (с 19.1%), Пазарджик и Кърджали (по 18.2%) и Шумен (с 18.0%). Намаление в размера на линията на бедност спрямо предходната година се наблюдава в областите Габрово (с 10.2%), Видин (с 6.8%), Хасково (с 2.2%), Враца (с 1.2%) и Сливен (с 0.2%).

Област Габрово е с най-нисък относителен дял на бедност за мъжете - 7.6%, а с най-високо равнище е област Силистра - 33.0%. В област Хасково жените са с най-ниско равнище на бедност - 16.0%, при 30.6% за област Бургас и 32.9% за област Сливен.

В областите Кюстендил, Габрово, Смолян, Кърджали, Русе, София, Варна, Плевен, Разград, Шумен, Перник, София (столица), Стара Загора, Търговище и Ямбол относителният дял на жените, живеещи в риск от бедност, е по-голям с повече от 5 процентни пункта спрямо относителния дял на мъжете. В шест области - Силистра, Добрич, Хасково, Пазарджик, Ловеч и Видин, относителният дял на бедните мъже е по-голям от този при жените.