Жените у нас са повече засегнати от инфлацията, защото работят на по-ниски средни доходи. Данните от декември 2022 г. за средните работни заплати у нас показват, че разликата между заплащането на мъже и жени е 15,5%.

Това каза президентът на КНСБ инж. Пламен Димитров на националната конференция за Осми март, цитиран от БТА. Конференцията е на тема "Равнопоставеност между мъжете и жените и условия на труд - тенденции и предизвикателства" и нейни организатори са Комисията за равнопоставеността, семейството, жените и децата към КНСБ, на която председател е докторът на икономическите науки Янка Такева.

Дори и в образованието, което е силно феминизирано, разликата във възнагражденията е малко под 9% и е пак в полза на мъжете. 2314 лева е заплатата не само в средното, но и във висшето образование, като разликата е от 200-220 лева между мъже и жени, но в полза на мъжете, обясни Пламен Димитров.

Той подчерта, че за съжаление, по-голямата част от жените работят в ниско платените сектори и затова се получава тази разлика в заплащането, която се отразява и когато достигнат до пенсия.


Битката срещу неравенството между мъже и жени е на най-ниско ниво от 20 г.През 2022 г. с цел да се намалят неравенствата между мъжете и жените са били проведени само 34 реформи в 18 страни

"Разликата в заплащането между мъжете и жените в публичната дейност "За създаване и разпространение на информация" е 33%. 5300 лева получава мъжът, а 3600 лева получава жената в този сектор - това са данни от декември месец на националната статистика. Във финансите жените получават по-малко с 38% процента от мъжете", обяви президентът на КНСБ.

Стигайки до пенсия, 51% от жените пенсионери са изложени на риск от бедност и социално изключване спрямо 37% при мъжете, поради различията в пенсиите им. Жените получават средно с 20% по-ниска пенсия или това означава 131 лева от средните пенсии за 2021 г., но за 2022 г. тенденцията е същата, каза Пламен Димитров.


"Инфлацията е стигнала най-високия си връх през последните 24 години и е много близко до една инфлация, която мислехме, че сме забравили", коментира той. "Помним хиперинфлацията от 1997 г., но след това успокояването ставаше бавно. През 1998 г. инфлацията беше 18,7 процента, а сега сме малко над 15 процента за 2022 г.", заяви президентът на КНСБ. Той отбеляза, че цените ще почнат да намаляват, когато имаме дефлация. Затова през 2023 г. и през 2024 г. трябва да продължим да искаме доходите да продължат да се увеличават изпреварващо над тази инфлация.

Безработицата като цяло намалява и е в граници, които можем да кажем, че са приемливи. При жените у нас безработицата е около 3,7%, а при мъжете е 4%, каза още Димитров.