При изследвания на SARS-CoV-2, чрез целогеномно секвениране от ново поколение на клинични проби взети от различни части на страната, за първи път в България беше установена мутация от особено значение K417T, която присъства в британски вирусен вариант B.1.1.7 (VOC 202012/01), информираха от Националния център по заразни и паразитни болести (НЦЗПБ).

Мутация K417T е типична за бразилския вирусен вариант P1 известен още като B.1.1.28.1 или 20J/501Y.V3, както и Variant of Concern 202101/02 (VOC-202101/02) (1).

Клинична проба установена от НЦЗПБ от мъж във възрастовата група 80-90 години от София. Потвърден с първи лабораторен тест за SARS-CoV-2 в края на април. Престоял в болница с тежко протичане на заболяването и необходимост от дихателна реанимация и интензивно лечение. Пациентът е починал.

Мутациите K417N или K417T в спайк протеина на вируса се появяват в няколко линии, K417N в линия B.1.351, открита в Южна Африка и мутацията K417T в линия P.1, възникнала в Бразилия. Мутацията получава името си от позицията на 417-та аминокиселина в спайк протеина, която се променя от лизин (К) към аспарагин (N) или треонин (Т). Смята се, че мутацията обуславя по-здраво свързване на вируса към ACE2 рецептора клетките.

Резултатите от някои изследвания показват, че мутациите K417T и N501Y открити в клиничната проба, могат да намалят потенциала на неутрализация на плазмата от ваксинирани срещу SARS-CoV-2 или естествено заразени лица (2).

НЦЗПБ наблюдава разпространението на SARS-CoV-2 в страната с акцент за търсене на варианти с ускорено разпространение и вирулентност, които са с повишено значение за общественото здраве.