Нов съвместен дълг: Залогът на ЕС в името на конкурентоспособността
Това е един от вариантите, препоръчан в доклада на Марио Драги. Но не всички лидери са съгласни с него - особено на водещите икономики
„Всичко е на масата“ - включително емитирането на нов съвместен дълг, който да повиши конкурентоспособността на Европейския съюз и да преодолее задълбочаващото се изоставане от САЩ и Китай.
Това коментира пред журналисти председателят на Европейския съвет Шарл Мишел по време на срещата на европейските лидери в Будапеща, тема на която е именно затруднената конкурентоспособност на блока.
Разговорите се концентират върху забележителния доклад на бившият президент на ЕЦБ Марио Драги, който поставя мрачна диагноза на икономиката на блока, съчетана с амбициозни рецепти за предотвратяване на това, което той определя като „бавна агония“, отбелязва Euronews.
Според Драги, се налага ЕС да мобилизира около 800 млрд. евро годишно под формата на допълнителни инвестиции, за да не изостава от световните конкуренти, и да емитира нов съвместен дълг, както направи по време на пандемията, за да достигне огромната сума.
Според Шарл Мишел, докладът е „отлична основа“ за продължаващия дебат и въпреки разнопосочните мнения по темата, съвместният дълг не трябва да се изключва напълно като вариант за икономиката на Блока.
„През последните месеци успяхме да се обединим по отношение на въпроса: Какво искаме да направим заедно, за да сме по-конкурентоспособни и да подобрим условията на равнопоставеност в рамките на ЕС и с партньорите извън него?“, допълни Мишел.
Относно възможността за емитиране на общ дълг, той отговори:
„Важна тема в бъдеще ще бъде финансирането, солидарността и тук виждам, че всичко е на масата.“
Догодина „ще се вземат важни решения и на масата има различни варианти“, уточни той, визирайки преговорите по бюджета на 2028-2034 г., които трябва да започнат през лятото.
Някои държави членки обаче настояват, че съвместният дълг дори не трябва да влиза в дневния ред като тема за обсъждане.
Германия и Нидерландия вече недвусмислено отхвърлиха препоръката на Драги за нов заем. В проектодекларацията от срещата на върха в Будапеща, озаглавена „Новата европейска сделка за конкурентоспособност“, се говори за „финансиране“, но не се споменава изрично съвместен дълг.
Тъй като преговорите за бюджета се подчиняват на правилата за единодушие, всяко противопоставяне може да се окаже непреодолимо, отбелязва Euronews.
Марио Драги, който също взе участие в неофициалната среща на върха днес, определи емитирането на съвместен дълг като „наложително“, но подчерта, че то „не е първото нещо“ в дневния ред.
„Това, което се казва в доклада, е, че има много други решения, които могат да бъдат взети, без да се разглежда незабавно въпросът за общото публично финансиране“, обясни икономистът пред журналисти.
Той допълни, че приоритетно трябва да се обърне внимание на преодоляването на фрагментацията на единния пазар на Блока и на създаването на пълноценен Съюз на капиталовите пазари - отдавна спрян проект за стимулиране на инвестициите в сектора на отбраната, възобновяемата енергия и високите технологии.
Шарл Мишел също посочи Съюза на капиталовите пазари и Европейската инвестиционна банка като „важни“ инструменти, които могат да осигурят парични средства чрез по-малко спорен начин, отколкото съвместния дълг.
Драги прогнозира, че избирането на Доналд Тръмп за президент на САЩ ще „направи голяма промяна“ в отношенията между САЩ и ЕС, тъй като републиканецът е изложил силно протекционистка програма за индустриите и налагане на повсеместни вносни мита.
„Чувството за спешност днес е по-голямо, отколкото преди седмица“, предупреди той и призова лидерите на ЕС да спрат да отлагат и да предприемат решителни действия, преди разликата в конкурентоспособността между ЕС и САЩ да стане необратима.
„Както видяхте през всичките тези години, много важни решения бяха отлагани, защото очаквахме консенсус. Консенсусът не дойде, а само по-ниско развитие, по-нисък растеж, а сега и стагнация“, допълни Драги.
„В този момент се надявам, че ще намерим единен дух, с който да обърнем към по-добро тези големи промени. Ако продължим да вървим в произволен ред, няма да стигнем до доникъде, тъй като сме прекалено малки“, убеден е водещият икономист.