Задачата на Медицинския съвет е да помогне на държавата да се справи с един здравен проблем, за който здравната система не е подготвена. Това заяви председателят на новосформирания Медицински експертен съвет проф. Коста Костов, който освен председател на съвета е и професор по белодробни болести и консултант на УМБАЛ “Света Анна”.

"Лекарите нямат никакво намерение да крият истината. Държавата прави всичко възможно да се справи с епидемията, но здравната система не е подготвена за това. Всички държави понесоха удара, но много от тях не бяха готови за него", каза още Костов и допълни: "Тази епидемия ни дава възможност да открием това, което сме изгубили по пътя - нашата човешка общност.

Според Костов една от основните цели на новата структура е да помогне на хората да се почувстват по-сигурни и по-добре информирани. Ще бъде създаден и специален портал във Facebook, в който ще може да се намери цялата информация за работата на съвета и за изготвените от него практики и алгоритми за лечение на Covid-19.

Медицинският експертен съвет ще провежда и редовни брифинги два пъти седмично, във вторник и петък, на които ще докладва пред обществото за своята работа.

"Много е важно да разберем какво представляват тестовете за коронавирус и какво се случва, когато един човек бъде диагностициран. Това се случва някаъде около 4-5 дни преди да се появат симптомите и 20-30 дни след това. В този период вирусът може да се хване с тестове, независимо дали те са "бързи" или "бавни"", заяви доц. Атанас Мангъров, началник на Детската клиника в Инфекциозна болница София.

"Интересното е какво се случва с контактните лица - едните са такива, които могат да са заразили болния. Те обаче вече може да не са в състояние да отделят вируса в околната среда. За да се установи, че тези хора са били болни от коронавирус, трябва да се направи изследване с имунохроматографски метод. Ако той има антитела, означава че той е прекарал инфекцията. Ако обаче това не се направи, този човек просто се вкарва в графата "отрицателен" и затова значителна част от контактните на болните не са установени като заразени", обясни Мангъров.

По думите му втората група контактни са тези, които болният е заразил. Ако той ги е заразил сравнително скоро, те няма да отделят вируса в околната среда и съответно няма да бъдат "хванати" от тестовете.

"От казаното дотук се вижда важността на имунохроматографските тестове, които могат да дадат информация за хората, които вече са прекалали коронавирусната инфекция. С тях може да се установи и имунния статус на населението на страната по отношение на тази инфекция. В други страни, които дотук успешно се справят с овладяването на епидемията от Covid-19, като Германия и Южна Корея, са направени десетки хиляди такива тестове", каза още Мангъров.

"Това, което ние използваме, са тестове за потвърждаване на една установена инфекция. Независимо от мнението на кризисния щаб, ние трябва да положим усилия да променим мнението им и да започнем да използваме въпросните имунохроматографски тестове и то масово. Без тях ние се лишаваме от важно диагностично средство", добави той.

Проф. Коста Костов обаче изрично подчерта, че целта на Медицинския съвет не е да се конфронтира с Националния оперативен щаб, а единствено да дава своето мнение по медицински въпроси. На въпрос за настоящите мерки за овладяване на епидемията, той заяви, че ги намира за напълно адекватни и че Медицинският съвет ще даде своето становище за следващия комплекс от мерки едва след изтичането на извънредното положение на 13 април.

Само един нов случай на коронавирус у насСамо един нов случай на заразен с коронавирус е отчетен от снощи насам, с което общата бройка вече е 202.

На днешния брифинг на Медицинския съвет присъстваше и заместник-министърът на здравеопазването д-р Бойко Пенков, който коментира информацията за изчерпания капацитет на инфекциозните отделения във ВМА и Пирогов.

"Направихме справка в София и страната и искам да успокоя хората, че има достатъчно инфекциозни легла. Към момента на национално ниво те са около 900, но само за няколко дни могат да станат над 2000", заяви Пенков.

На въпрос дали има реално намаляване на заболяваемостта, с оглед на това, че през последните два дни се отчита спад в броя на новозаразените, проф. Коста Костов коментира, че това едва ли е така и е по-скоро временна тенденция.

Ние все още не знаем какво се случва и каква е цялата картина. Надявам се това да е "от вашите уста в Божиите уши", но засега е рано за подобни констатации", заяви той.

"Алгоритъмът на диагностиката трябваше да го има отдавна и липсата му се чувства в цялата страна. Той трябва да определи кога какви тестове да се правят, какво се случва при първия резултат, какъв да е вторият тест, ако е необходим такъв и какво става с пациента впоследствие", заяви вирусологът проф. Радка Аргирова от Аджибадем Сити Клиник МБАЛ Токуда, която също е сред членовете на Медицинския съвет.

Фармакологът проф. Георги Момеков коментира приложението на хлорохин и хидроксихлорохин, за които се твърди, че могат да бъдат прилагани при лечение на Covid-19.

"Засега няма утвърдена ефективна терапия за лечение на това заболяване. Има само предварителни данни и държави, които имплементират предварителни протоколи за лечение, включително и с хлорохин и хидроксихлорохин. Доколкото ми е известно, в България са направени постъпки да се увеличи резерва от тези два медикамента, така че за в бъдеще, ако е необходимо, пациентите да бъдат включвани на такава терапия. Това обаче са лекарства със страшно много странични ефекти и са почти "изтикани" в целия свят и заместени от други медикаменти. Те ще се използват само при пациенти, за които съотношението "полза-риск" е достатъчно добро", обясни Момеков.

Тръмп: САЩ ще бъдат отворени за бизнес до седмициПрезидентът на Съединените щати Доналд Тръмп заяви, че иска да отвори страната отново за бизнес в рамките на седмици, а не месеци

Част от Медицинския съвет е и психологът д-р Цветеслава Гълъбова. Тя заяви, че според нея този "разговор" и работата на съвета ще са полезни за хората.

"Виждам едно сериозно нарастване на психическите разстройства и паническите кризи, предвид създалата се ситуация. Разработвам алгоритъм, който би могъл да помогне на хората да си помогнат, преди да стигнат до лекарска помощ. Другата важна задача е да се справим с т. нар. "синдром на професионалното изпепеляване", който се проявява при медиците, работещи "на първа линия" срещу епидемията. От страните, където тя е в по-сериозни размери, този проблем вече е излязъл на преден план", коментира още д-р Гълъбова.

Пулмологът д-р Александър Симидчиев от Медицинския институт на МВР коментира, че съветът ще използва цялата налична информация, събрана от експертите от другите държави - Китай, Италия, Русия, в които вече са събрани достатъчно систематизирани данни.

"Заразяването с коронавирус прилича много на обикновената настинка. Разликата е при коронаввируса е честотата на усложненията при определен процент от хората. В началото на тази епидемия бяха необходими строги и твърди ограничения, които да намалят скоростта на нейното разпространение. В бъдеще ще се нуждаем от по-"меки" мерки, които да не водят до тежки социални и икономически лишения", коментира още д-р Симидчиев.

Според проф. Радка Аргирова в бъдеще трябва да се планира масов скрийнинг на населението, което ще бъде възможно след приемането на конкретен алгоритъм за тестване.