Напрежение между производители и големите търговски вериги. Производители твърдят, че търговските вериги ги притискат с такси, с което ги принуждават да продават под себестойност или да влошават качеството. Търговците пък са категорични, че всяка услуга има цена, която се определя от пазара.

Как се определя цената на щанда?

Тезите на двете спорещи страни са двата полюса в това отношение. Клаузите в договорите между тях са търговска тайна. Но най-общо производителите, например дават следния пример за един продукт, който виждаме на рафта. Какво включва цената му - 20 процента са ДДС. Доставната цена представлява 40-45 процента от продажната и останалите 40-45 на сто. Или това означава, че за нещо, което струва 40 стотинки, плащаме двойно. Това е едната страна. Според другата обаче не може да се обобщава по този начин.

Млекопреработвателите губят между 35-40% от реалната цена на продукцията заради множество отстъпки и плащането на различни такси в търговските вериги. Кофичка кисело мляко не може да струва 9 или 10 стотинки, категорични са от бранша. Факт е обаче, че в магазините се срещат и такива цени.

„Не може една кофичка кисело мляко да струва 9 стотинки, след като самата кофичка струва 6 стотинки, така че това са такива приоми на търговските вериги да привличат клиенти, а в много случаи не се знае и качеството на тези продукти. Не само за киселото мляко, но и за други хранителни продукти има такива случаи", каза Михаил Велков, изпълнителен директор на Асоциация на млекопреработвателите.

Голяма част от птицевъдите са на ръба на оцеляването, защото често пъти са принудени да продават под себестойност. Производствената цена на едно яйце е около 11 стотинки, за крайният потребител обаче е в пъти по-висока.

„От 20-25 стотинки, дори има и 30 за по-едрите яйца. Вижте какъв е маржа между цени на производител и цени на потребител, около 40 и над 40 на сто, сега дали са разходи и колко са печалби, но отива и се топи в търговията", каза Борис Стоименов - председател на Съюза на птицевъдите.

От своя страна представителите на търговските вериги твърдят, че част от проблема е в ниската производителност на труда. По отношение на таксите, според тях, не може да се обобщава, защото те са различни за различните производители и марки.

„Знаете, че всичките вериги печатат много информация, която естествено струва своите пари. запознаването на клиента с тези продукти, със съответната цена струва пари. Така че няма общо "такси", каза Емил Абаджиев, директор на „Метро България". Друга теза на търговците е, че не карат никого насила да предлага продукцията в магазините им.

Колко плащат производителите, само за да влязат в даден магазин?

Почти всички вериги събират пари за допускане на дадена марка на тяхна територия. Известен хипермаркет, например взима по 500 лева за всеки продукт, във всеки отделен магазин. Това означава, че при 20 продукта, продавани в пет магазина, входната такса излиза 50 хиляди лева. Друга такса от 2000 лева се събира за нов магазин от веригата. Има и такси за реконструкция, нов артикул, логистични бонуси, реклама.

Проблемът не е актуален само за България. В доклад на Европейската комисия, например се казва, че заради агресивното поведение на големите и мощни търговски вериги има опасност пазарът на храни да попадне в ръцете на много малък брой участници. А това съответно да доведе до намаляване на избора и увеличаване на цените. Изследването показва, че в основата на рекламата е, че най-важното за една храна е нейната цена. Което поставя много въпросителни около качеството, защото за ниска цена не може да се иска добро качество.

Какво се прави у нас по въпроса за качеството на храните?

От Министерството на икономиката съобщиха, че предстои сформирането на междуведомствена работна група. Резултати от работата й обаче може да се очакват най-рано три месеца след като се сформира.

Изочник: бТВ