София да расте навътре в себе си, като използва индустриални и инфраструктурни терени, които трябва да се обновяват и преизползват с нови, активни функции. Това е записано в стратегията за столицата до 2050 г. „Визия за София“.

Компактен град е един от петте приоритета на документа. Ако тази цел не се изпълни, градът ще се разстила към крайградските територии, ще се увеличи запечатването на почвите, зависимостта от автомобили и изолирането на общности.

Усвояването на нови и по-далечни територии би натоварило екосистемите и би изисквало изграждане и поддържане на нова и скъпа инфраструктура, а осигуряването на редовен и бърз градски транспорт ще е трудно и скъпо, пише още в стратегията, цитирана от вестник Монитор.

Гъстотата на обитаване трябва да е близка до тази в центъра, смятат експертите. По този начин гражданите щели да имат удобен достъп до необходимата им инфраструктура, като същевременно не трябва да се компрометират озеленяването, гледките и въздушните потоци около сградите.

Във визията се подчертава, че трябва да се изпълнят петте приоритета, които са компактен, многообразен и адаптивен град, управляващ умело ресурсите си и включващ гражданите в решенията за бъдещето, за да създава и поддържа разнообразни възможности за развитие и високо качество на живот. За целта трябва да се приеме нов Общ устройствен план, който да отразява динамиката на града, тъй като предишният беше приет през 2009 г.

Във визията са заложени множество мерки с краткосрочни и дългосрочни. София трябва да се развива като пешеходен и достъпен град. Всяко жилище е в радиус от десет минути ходене пеш от основни услуги, като хранителни магазини, заведения, зелени площи за отдих и места за спорт.

Необходимо е близостта на паркова среда до жилищни територии да се използва максимално, а създаването на нови входове и облагородяването на съществуващите би осигурило нужния достъп на повече хора до зелената система. Помислено е и за задължителното наличие на активни партери, които да приемат различни търговски обекти, с което да се повиши жизнеността и разнообразието на средата.

Целта на визията е да създаде платформа за информиран разговор за бъдещето на града, като включи още в началото на процесите на вземане на решения всички хора и организации, които определят развитието на София: общински власти, неправителствени организации, инвеститори, изследователи, експерти и граждани. Стратегията описва споделените амбиции и цели за развитие на София в бъдещето до 2050.

Общият устройствен план на Варна е изработен въз основа на Концепцията за териториално развитие на Варна, която предвижда нарастване на градската територия на юг, север и североизток за обитаване и отдих и на запад, главно за производствени цели. Централната зона запазва своето историческо разположение, като се разширява на юг върху терените на товарна жп гара и на част от товарното пристанище, които се изнасят на запад.

Проектът предвижда изграждане на три вторични градски центъра, за да се разтовари централната зона. За разлика от София и Пловдив, Варна има редкия шанс да увеличи зелените си площи чрез превръщане на горите южно от града в паркове. С новия ОУП се дава сериозно развитие на зелената система, сформирането на нови паркове, част от които засягат и запазения горски фонд.

Максимално запазване на зеленината ще има и около Крайбрежната алея. Курортната зона запазва своето водещо положение в териториалната структура на града и общината, като в значителна степен се интегрира с обитаването.

Приобщаването на южните територии към града се осъществява с проектирането на нов мост над Варненското езеро. Предвижда се изграждане и на трета комуникационна връзка с подвижен мост между новия делови център на Варна, острова и „Аспарухово“. За подобряване на обслужването на града и общината с обществен автомобилен транспорт се предлагат три нови автогари.

В плановете влиза и нов скоростен обществен електротранспорт, който ще свързва курортните комплекси Камчия и Албена, като преминава през града по трасе, запазено за т.нар. „Електричка“, която е била предвидена още в Общия градоустройствен план от 1980 г.

Aĸтyaлизaциятa нa ОУП на Пловдив пък цeли да се преразгледа пoтeнциaлът нa ĸoмпaĸтния гpaд и ypбaнизиpaнeтo нa тepитopии. Heoбxoдимo e дa бъдaт oтpeдeни нoви зoни зa зeлeнинa, жилищнo зacтpoявaнe и oщe дeтcĸи зaвeдeния, ĸaĸтo и мoдepнизиpaнe нa инфpacтpyĸтypaтa. Ceгaшният OУΠ e пpиeт пpeз 2007 г., нo нoвитe peaлнocти нa гpaдa нaлaгaт нoвa пpocтpaнcтвeнa ĸoнцeпция зa paзвитиeтo мy.

C измeнeниeтo нa плaнa пpoгнoзният мy xopизoнт ce yдължaвa дo 2040 г. Уточнено е бъдещето на казармите и имотите на военните на територията на града. В сегашния ОУП всички тези имоти са дадени като терени със специален статут, върху който не може да се строи нищо. Закриването на казарми и обявяването на терените за отпаднала необходимост на военните води до тяхната продажба. В бившите казарми могат да изникнат огромни жилищни гета, ако военните ги продадат.

Шест са ключовите приоритетни области в концепцията за развитие на Велико Търново

Първият акцентира върху градовете – Велико Търново, Дебелец и Килифарево. Там са предвидени инвестиции в градска среда и дизайн, в рехабилитация и изграждане на нова улична мрежа, подобряване на транспортната свързаност. Вторият приоритет засяга селата и периферните махали и територии, с цел тяхното съхраняване, стабилизиране и развитие. Друга област обхваща нова социална инфраструктура и услуги, а приоритет „Ресурси и продукция“ акцентира върху околната среда, ВиК инвестициите, управлението на отпадъците, чистотата на въздуха.

Признаването на Велико Търново за историческа и духовна столица и статутът, който предстои да бъде изработен, намира отражение в приоритетната област „Наследство и туризъм“. Едни от най-важните мерки и заложени дейности са за запазването и подчертаването на античния вид на културно-историческото наследство, към подпомагане на археологически разкопки и реновиране на исторически сгради. Планирано е и създаване на фонд „Културно наследство“.

Визията на градската управа за развитието на Хасково включва запазване на досегашните големи градски паркове „Кенана“ и „Ямача“ и изграждането на нов голям градски парк върху руините на бившите казарми. Рушащият се имот беше прехвърлен на община Хасково от военното министерство безвъзмездно.

„Търсим 10 млн. лева за финансиране на строителството на парка. Ще се надяваме на помощ от държавата“, каза кметът на Хасково Станислав Дечев. В Хасково има обособена голяма пешеходна зона в центъра. Тя включва главната улица от сградата на драматичния театър „Иван Димов“ до автогарата и големите градски площади „Свобода“, „Атлантически“ и „Общински“.

Протест на архитекти до КЗК спря обявената обществена поръчка за Общия устройствен план на Хасково през октомври 2019-а. Обществената поръчка беше на принципа на директното договаряне след преговори с две фирми. Загубилата фирма оспорва принципа на конкурса и предстои той да бъде обявен отново. КЗК отхвърли мотивите на оспорването и вече няма законови пречки за това.

Стара Загора се отказва от летище, прави нов парк

Стара Загора по всяка вероятност ще остане без летище, а територията от над 2000 дка в южна посока ще бъде използвана за индустриална зона, споделиха специалистите от „Агора 66“ ООД, които работят по новия общ устройствен план на Града на липите.

Някогашният аеропорт, ползван до преди 2 десетилетия за граждански и военни цели, не издържа в конкуренцията с летищата край Бургас и Пловдив. Лансираните преди време идеи за превръщането му в транспортно са отпаднали поради липсата на инвестиционни интереси. Сметките показали, че за превръщането на бившето летище в транспортен хъб са необходими над 700 млн. евро, освен това имало нужда от удължаване на сегашната писта и пренасочване на летателният трафик ще минава над града.

Работата над новия общ устройствен план е в самото си начало. Стара Загора е на едно от първите места в страната по процент озеленяване. Зелените площи и паркове се запазват и в новия ОУП, а проектантският екип предвижда и нови зелени територии, сред които и новия парк „Бедечка“, край който минава част от велоалеята, опасваща практически почти целия град.