Криптовалутите не трябва да се сравняват с така наречения дот-ком балон, тъй като при тях има цикличност по отношения на надуването и спадовете в цените.

Това стана ясно от думите на Владислав Драмалиев, учредител и директор на фондация „Битхоуп”, по време на икономическия форум „Шумът на парите”, организиран от Profit.bg.

По думите на Драмалиев, криптопазарът през тази година не се справя толкова зле, колкото смятат някои анализатори.

„Общата пазарна капитализация на криптопазара възлиза на 370 млрд. долара, което е капка в морето. Много хора обаче възприемат това като индикация, че пазарът има потенциал съществено да се разшири”, каза той.

Драмалиев засегна и една от темите, която вълнува доста инвеститори във виртуални валути у нас – това, че банките не осигуряват възможност на обикновените хора да инвестират в криптовалути. По думите му, потребителите не могат да изпратят пари към една от онлайн борсите по света за търговия на криптовалути чрез сметка, разкрита в банка, оперираща на българския пазар. „Навярно банките предлагат по-добри продукти”, каза с усмивка Драмалиев.

Той бе контриран от Петко Вълков, директор на дирекция Частно банкиране в Първа инвестиционна банка, че причината за това не е в родната банкова система. „Криптовалутите не се търгуват в левове, ако беше така, вероятно всички банки щяха да го позволят, но понеже се търгуват в чужда валута, нека видим дали проблемът не идва отвън”, каза той. Вместо отговор, Драмалиев посочи, че у нас е имало брокери за търговия с виртуални валути, като към днешна дата всички са преустановили дейност.

По отношение на копаенето/добиването на виртуални валути, Драмалиев посочи, че това е по-скоро индустриална дейност, която изисква ресурси, поради което не би я препоръчал на обикновените инвеститори.

„За мен „майнингът” представлява много различни променливи, с които трябва да се съобразявате и от които зависи вашата печалба и в този смисъл е индустриално занимание, за индивидуални инвеститори по-скоро не бих го препоръчал”, каза той.

По думите му, вместо да се инвестира в хардуер за копаене, хорта могат да вложат тези пари в някои от виртуалните валути. „Повечето хора не си дават сметка за времето и проблемите, свързани с копаенето”, посочи Драмалиев.

Запитан какво ще се случи, когато и последният биткойн бъде изкопан, експертът отвърна, че тогава таксите за трансакции ще се превърнат в основния източник на доходи за копачите (тези, които поддържат инфраструктурата зад виртуалните валути). Понастоящем копачите/миньорите могат да спечелят от отключването на блокове в блокчейн системата.

Според него, най-сигурният начин за съхранение на инвестиция във виртуална валута е наличието на хардуерен портфейл, който всеки може да закупи на цени от 40 до 80 евро.

Повече информация за Шумът на парите можете да намерите на сайта на събитието или във Фейсбук.

Спонсори на конференцията Шумът на парите през 2018 г. са Първа Инвестиционна банка, CSOFT, Philip Morris, SIRMA Group, Градус, ALCOMET, TBI BANK, Admiral Markets, Qatar Airways, Garitage park, Arco Real Estate, Opel, Residential Park Lozen, Aмерикански университет в България, Юг Маркет и Юг Маркет Фонд Мениджмънт, Пощенска Банка, International Hotel Casino & Tower Suites, Amundi asset management, Сосиете Женерал Експресбанк, Mining.bg и Hotel Rila Borovets.

Организационен партньор на събитието е агенцията за връзки с обществеността United Partners.

Медийни партньори на събитието са Novini.bg, Economic.bg, Kaldata.com, Offnews.com, Imot.bg, ФАКТИ, Businessmap.bg, в. Труд и сп. Икономика.