Въвеждане на ограничения за разплащането в брой, предвиждат предложения на НАП за промени в законодателството, свързани с борбата със сивата икономика.

Презентация на предложените промени бе оповестена днес от НАП. Основен проблем в стопанския оборот е съществуването на постоянен паричен поток, който не се отразява в първични счетоводни документи, се отчита от експертите на НАП.

Извършват се разплащания на ръка по сделки между юридически лица, физически лица и между юридически и физически лица. По този начин се изплащат и реалните размери на работни заплати, като по документи лицата се разписват на различни, по-ниски суми.

Така се избягва както внасянето на данък по ЗДДФЛ, така и на осигурителни вноски, смятат от НАП. От агенцията предлагат въвеждането на ограничения за разплащането в брой. Това би следвало да се отрази и върху възможностите за предоставяне на привидни заеми в големи размери, с които се прикриват реализираните доходи, посочват от НАП.

Изменение в ДОПК, което да допусне извършване на ревизии за задължения за осигурителни вноски при условията на чл. 122 от ДОПК, т.е определяне на размера на данъците и вноските чрез анализ на обичайната икономическа дейност, предвиждат още предложените от НАП законови промени.

При наличието на условията за прилагане на особения ред за облагане, ако се установи че лицето се отклонява от стандартите и не може да се докаже кои точно работници и с какво точно възнаграждение за всеки от тях са полагали труд за съответния период, данъка върху дохода и осигурителните вноски следва да се определят въз основа на анализа на икономическата дейност и въз основа на стандартите без да се индивидуализират по отделни работници да се превеждат в републиканския бюджет и фонд "Пенсии" на ДОО, заявяват от НАП.

Експерти на агенцията предлагат и изменение на ЗДДС, с което се въвежда като задължителна характеристика на фискалните устройства възможността за дистанционна връзка с НАП.

Създаването на нови предприятия от едни и същи физически лица, въпреки наличието на неплатени публични задължения от други техни предприятия при доказано лошо управление на търговското предприятие способства за укриване на данъци, смятат от НАП. Затова агенцията предлага публичните задължения да бъдат съсредоточени у лица, които не притежават и липсва вероятност в бъдеще да притежават активи.

Разширяване на кръга на лицата, които отговарят като трети задължени лица за задълженията на юридически лица, като се добавят прокуристи, други търговски представители и въобще всяко лице, на което е възложено най-общо да управлява предприятието, предвиждат предложените от НАП промени.

От НАП настояват и за удължаване на седемдневния срок за информиране на агенцията за предстоящо прехвърляне на предприятие или преобразуване по търговски закон на едномесечен и даване на възможност за налагане на предварителни обезпечителни мерки.

От НАП предлагат и вътрешно организационни мерки, които предвиждат изменение в ДОПК, така че ревизори от една териториална дирекция да могат да извършват ревизии на задължени лица, регистрирани в друга териториална дирекция. Да се актуализира прагът за задължителна регистрация по ДДС, настояват от НАП.

Направените от МФ и НАП предложения за изменения на законодателството се основават на дългогодишния опит и наблюдения върху поведението на данъкоплатците и по-особено на недобросъвестната част от тях или с други думи върху лицата, които по един или друг начин участват в сивата или направо "черната" икономика, се посочва в информацията от НАП.