Световните борси навлизат във втората фаза на пазарния спад. Тя се характеризира с намаление на печалбите на мултинационалните компании. Този процес води до отрезвяване на инвеститорите; чрез поевтиняване на акциите се постига свиване на коефициентите на оценка. Той ще продължи по-дълго време и ще представлява голямата част от спада на рисковите активи по света. Целта е доходността им (дивиденти, лихви, наеми) да започне да се изравнява с новите лихвени нива от 4-6% в дългосрочен хоризонт. Такава е прогнозата на Цветослав Цачев, главен инвестиционен консултант в ЕЛАНА Трейдинг.

Анализаторът смята, че в рамките на няколко тримесечия ще видим как коефициентите за оценка ще слязат под средните си стойности, постигнати през изминалите десетилетия. Едва тогава акциите ще станат привлекателни за дългосрочна покупка, но има риск това да приключи с панически разпродажби и с още по-ниски цени по подобие на дъното на пазарите от 2008-2009 г.

Не може да кажем, колко ще продължи този процес на преоценка на активите, нито колко ще паднат печалбите и коефициентите, посочва консултантът. Според него единият вариант е да се повтори 2001-2003 г., когато коефициентите регистрираха голям спад за кратко време след спукването на интернет балона. Цачев се позовава на уроците от последните борсови кризи, които сочат, че средното P/E на индекса ще слезе към 15 в рамките на година-две преди да започне да се покачва.

Вторият сценарий е по-продължителен спад на коефициента. Това е характерно за инфлационните периоди – 1916-1918 г., 1945-1946 г. и най-вече през 1974-1981 г. Инвеститорите търсят по-висока възвръщаемост от дивиденти, която може да бъде постигната, само ако цените са ниски спрямо печалбите.

Консенсусът в очакванията на пазарите е, че скоро политиката на Федералния резерв ще се промени. Не само, защото инфлацията ще намалява, а защото икономиката ще се забави и ще се прибегне отново до стимули – най-вече до намаляване на лихвите и не толкова под формата на нова експанзия на баланса, посочва експертът. Според него обаче, последното зависи от дефицита на държавата и от интереса на инвеститорите да купуват дълговите книжа.

„Поведението на централните банкери ще зависи от степента на икономическия спад и от финансовата стабилност. Не на последно място и от политическия натиск - смята експертът. Джером Пауъл има амбицията да остане в историята като банкера, който ще сложи край на политиката на задлъжнялост”. Ръстът на лихвите е изключително силен и не се прави, за да бъдат свалени още по-бързо. Но тази година видяхме един обрат, какво пречи през следващата да има още един, коментира пазарният анализатор.

Американската икономика е в апогея си, въпреки че дава признаци на забавяне. Безработицата е ниска. Има известен спад в броя на новите работни места, а големи компании обявиха значителни съкращения.

Какво ще се случи през първото тримесечие на 2023 г. Корелацията на безработицата със строителната активност ще е сигнал за повишаване на дела на безработните към 7-8% през следващата година. Ще станем свидетели на нарастване на заплащането на труда. „Пауъл даде ясен сигнал, че Федералния резерв ще пожертва безработицата и икономическия растеж, за да спре инфлацията. Спадът в заетостта е гарантирана, въпросът е с колко пункта и колко време ще продължи този процес. Сега фондовият пазар се крепи на очакванията за слаба рецесия и подкрепа за икономиката от централната банка”, отбелязва Цветослав Цачев. Той е категоричен, че ръстът на заплатите прави нещата много по-лоши като следствие от бъдещата политика на Федералния резерв и вероятно от ЕЦБ.