Фед отново не може да претендира за победа над инфлацията в САЩ
Тенденцията за спад на инфлацията в САЩ е спряла през септември, показвайки, че пътят към пълното потушаване на ценовия натиск може да бъде неравен.
Индексът на потребителските цени се е повишил с 0,4% през септември спрямо предходния месец и с 3,7% спрямо година по-рано, съобщи Министерството на труда на САЩ. Месечният резултат показва охлаждане спрямо увеличението от 0,6% през август, дължащо се на по-високите цени на енергията в летния месец. На годишна база процентът е същият като през август.
Когато се изключат променливите хранителни и енергийни категории, т. нар. основни цени са се увеличили с 0,3% през септември – или със същото темпо от предходния месец. На годишна база покачването им е с 4,1% през септември, спрямо 4,3% през август.
„Фед със сигурност може да твърди, че има напредък по отношение на инфлацията, но определено не може да претендира за победа“, коментира Лара Рейм, главен икономист за САЩ във FS Investments, цитирана от The Wall Street Journal.
След като през юли Федералният резерв повиши лихвените проценти до 22-годишен връх, в последните дни представители на централната банка на САЩ сигнализираха, че е вероятно да запазят краткосрочните лихви на сегашното им ниво на заседанието си през ноември, припомня WSJ. Повод за това е повишаването на дългосрочните лихвени проценти през последния месец, което може да забави икономиката – т.е., ако нарастването на разходите по заеми се задържи, това ще замести повишаването на лихвените проценти от Фед.
На фона на най-новите данни за ценовия натиск обаче малко вероятно е централните банкери на САЩ да изключат повишаване на лихвите през декември.
Председателят на Фед Джером Пауъл подчерта след септемврийското решение за запазване на лихвените проценти стабилни, че банкерите ще базират посоката на своята парична политика на нови данни. Въпреки че Фед използва отделен измерител на инфлацията, докладът за индекса на потребителските цени е внимателно наблюдаван от банкерите. Преди заседанието в началото на ноември те ще получат допълнителни данни за възнагражденията на пазара на труда, заедно с предпочитаната от тях мярка за инфлация от Министерството на търговията.
Какво още иска да види Фед
Централните банкери очакват показатели за продължаващо охлаждане на основните цени, особено в сферата на услугите, които са по-тясно свързани с разходите за труд.
Въпреки че наемането на работна сила в САЩ остава силно, според данните за миналия месец, заплатите се покачват по-бавно напоследък. Почасовите доходи са нараснали само с 0,2% през септември и са се увеличили с 4,2% спрямо година по-рано. През последните три месеца те нарастват дори с по-нисък годишен темп, който, ако се запази, би бил съвместим с 2% инфлация, посочва WSJ.
От друга страна, с безработица под 4% и нива на съкращения, които не показват забележим ръст, работещите не са загубили целия ливъридж от периода на възстановяване от пандемията. Освен това стачките на членовете на Обединените автомобилни работници и служители в здравеопазването, както и скорошните значителни увеличения на заплатите в рамките на други профсъюзни договори, биха могли да повишат възнагражденията в цялата американска икономика. Всичко това пък може да запази натиска върху цените на основните услуги.
Предстоящи рискове
Докато покачването на цените на горивата доведе до по-висока обща инфлация през август, те са се покачили по-малко през септември и падат през последните седмици, според Администрацията за енергийна информация на САЩ.
Тези цени обаче може да скочат отново поради войната в Близкия изток, която тласна петрола нагоре по-рано тази седмица.
Фед не се фокусира върху цените на суровините, които са по-малко чувствителни към промените в лихвените проценти, но въпреки това по-високите цени на горивата биха могли да подкопаят доверието на потребителите и да се влеят в разходите за други продукти и услуги в сферата на пътуванията със самолет и круизи например.
В същото време се очаква т.нар. жилищни разходи да осигурят цялостно облекчение на инфлацията през следващите месеци, тъй като ефектите от повишенията на лихвените проценти на Фед оказват влияние върху данните в сегмента с голямо закъснение.
Междувременно цените на употребяваните автомобили паднаха рязко, понижавайки се с 8% през последната година, включително спад от 2,5% през септември.
На целия този фон скорошната разпродажба на пазарите на облигации продължава да обърква перспективите за справяне с инфлацията, без то да причини рецесия. Фед повиши краткосрочните лихви, за да укроти инфлацията чрез забавяне на икономиката, стремейки се към т.нар. меко кацане. Този процес има за цел да увеличи доходността на дългосрочните облигации, което от своя страна повишава разходите по заеми за жилища, автомобили и други големи покупки. Тази доходност обаче наскоро достигнаха 16-годишни върхове, което значително затегна кредитните условия. По-високите ставки биха могли допълнително да забавят жилищния пазар и да обезсърчат потребителските разходи.