Според проучване, публикувано във вторник, Китай е инвестирал 240 млрд. долара за спасяването на 22 развиващи се страни в периода 2008-2021 г., като сумата е нараснала през последните години, тъй като все повече от тях изпитват затруднения да изплащат заеми, похарчени за изграждането на инфраструктурата по мега проекта на Пекин “Един пояс, един път” (Belt & Road).

Почти 80% от спасителните заеми са отпуснати между 2016 и 2021 г., главно на държави със средни доходи, сред които Аржентина, Монголия и Пакистан, се посочва в доклада на изследователи от Световната банка, Harvard Kennedy School, AidData и Института за световна икономика в Кил, цитиран от Reuters.

Китай е отпуснал стотици милиарди долари за изграждане на инфраструктура в развиващите се страни, но от 2016 г. насам кредитирането е намаляло, тъй като много проекти не са успели да донесат очакваните финансови дивиденти.

"В крайна сметка Пекин се опитва да спаси собствените си банки. Ето защо той се впусна в рисковия бизнес на международното спасително кредитиране", казва Кармен Райнхарт, бивш главен икономист на Световната банка и един от авторите на изследването.

Китайските заеми за държави в дългови затруднения са нараснали от по-малко от 5% от портфейла на чуждестранното кредитиране през 2010 г. до 60% през 2022 г., сочи още проучването.

Няма безплатен обяд. Какво ще иска Пекин за подкрепата си към Москва? Китай никога не действа единствено от алтруизъм и винаги има цена за неговата подкрепа или намеса
Най-много средства е получила Аржентина - 111,8 млрд. долара, следвана от Пакистан с 48,5 млрд. и Египет с 15,6 млрд. Девет държави са получили по-малко от 1 млрд. долара.

Суаповите линии на Китайската народна банка (КНБ) съставляват 170 млрд. долара от спасителното финансиране, включително в Суринам, Шри Ланка и Египет. Мостовите заеми или подкрепата за платежния баланс от страна на китайските държавни банки са били в размер на 70 млрд. долара.

Проучването критикува някои централни банки, които потенциално използват суаповите линии, за да напомпат изкуствено данните за валутните си резерви. Китайските спасителни заеми са "непрозрачни и некоординирани", предупреждава Брад Паркс, друг от авторите на доклада и директор на AidData, изследователска лаборатория към колежа "Уилям и Мери" в САЩ.

Спасителните заеми са съсредоточени главно в страните със среден доход, като такива са адресат на 4/5 от отпусканите от Пекин кредити, поради риска, който те представляват за балансите на китайските банки. В същото време на страните с нисък доход се предлагат гратисни периоди и удължаване на падежа, се подчертава в доклада.

Китай води преговори за преструктуриране на дълга с държави като Замбия, Гана и Шри Ланка и е критикуван, че забавя тези процеси. В отговор страната отправя призив Световната банка и Международния валутен фонд също да предложат някакви варианти за облекчаване на дълга на закъсалите държави.