За да разбие кода на това как може да бъде победен пазарът, човек понякога трябва да се отдалечи доста от Парадеплац в Цюрих или от Уолстрийт и да стигне дори до Бутан.

Това е само едно от отдалечените места, към които ResponsAbility Investments AG се е насочила в търсене на доходност.

Компанията инвестира в производството на лешници по склоновете на най-високата планинска верига в света, надявайки се впоследствие да ги доставя за продукти, като Nutella.

При лешниците “70% от производството е в Турция,” казва Рохис Момарц, главен изпълнителен директор на базирания в Цюрих фонд. “Производителите обаче не искат да зависят от лешниците от Турция.”

Момарц, който е работил като консултант в над 40 развиващи се страни, води фонда с активи за 3.3 млрд. долара в някои от най-бедните райони в света, залагайки на компании, за които повечето инвеститори може и да не са чували.

На фона на намалялата доходност на пазарите в развитите държави, вследствие на ниските лихви и по-малката волатилност, инвеститорите все повече купуват пасивни продути, като борсово търгувани фондове.

ResponsAbility се намира в другата крайност, като инвестира в страни, където няма бенчмарк и само ограничени пазари. Те купуват емитиран от непублични компании дълг, както и дялове в компании в сферите на финансите, селското стопанство и добива на енергия от възобновяеми източници, като около 80% се инвестират в дълг и 20% в акции.

Това не е филантропска дейност, казва той. Ние търсим доходност. Има необходимост, това е добра инвестиция. Това е инвестиция в реалната икономика, а не в някакви инструменти.

Активите на фонда са разпрелени в около 550 компании в близо 100 държави. Тя включват още инвестиции в мобилни разплащания в Египет, микрофинансиране в Грузия и производство на кашу в Того.

Фондът, чиито най-големи клиенти са швейцарски пенсионни фондове, се цели в доходност от 15 – 18% от дяловите си инвестициите в селското стопанство.

Предизвикателството е в излизането от тези инвестиции, според Момарц.

На по-големи пазари, като Индия и Бразилия, първичното публично предлагане е алтернатива, докато на други места опциите може да включват продажба на международни банки, които се целят в нови пазари и на глобални хранителни марки, които търсят вертикална интеграция.

Сериозни рискове представляват политическата намеса и макроикономическата стабилност, според Момарц, който хеджира валутните рискове за дълговите средства.

“Има определни страни, в които не правим бизнес,” като Сомалия, казва той. “Там има голям политически риск.”

Що се отнася за тези, които искат да заложат на Бутан или Того, това да не гледаш как ядките растат се отплаща.

“За такава инвестиция е необходимо търпение,” казва той. “Има инвеститори, които следят месечната доходност и месечната ликвидност. Ние не можем да правим това.”