"Да срещнеш COBOS“ е първият материал от предвидената серия от материали, целящи да пресъздадат и опишат фазите и състоянията на начинаещия инвеститор, а защо не и продължението след това. Споделяне на личен опит. От самото му начало.

Още когато започнах да пиша за капиталовия пазар, един професионалист ме попита: „Ти инвестираш ли?“ Логично, отговорът ми бе отрицателен. Последвалото изречение от човека бе: „Това е правилното решение, защото ти трябва опит. Пазарът не е казино и не разчита на случайности!“.

Дълго време изобщо не ми минаваше през главата мисълта да ставам инвеститор. Просто следях новините и пишех за пазара, всеки ден. От 2006 г. насам.

През това време се изредиха безкрайните новини за разцвета на Българска фондова борса – като се започне от привличането на новите емитенти, рекордните ръстове на акциите, зашеметяващите резултати на колективните инвестиционни схеми и покачващият се инвеститорски интерес (български и чуждестранен) към пазара.

В крайна сметка последва обратният процес, както се казва - колелото се завъртя. Вниманието се фокусира върху случващото се при падащ пазар. Закриване на позиции, паника сред инвеститорите и куп други неща, вероятно вече омръзнали на всички да ги слушат по няколко пъти на ден. Но е неизбежно!

И тук трябва да се спомене, че в крайна сметка оптимизмът продължава да цари сред мнозинството от инвеститорите – професионални или не. Поводът – фундаментални промени в политическия и икономически живот на страната няма, за разлика от макроикономическото й обкръжение. Какво ще се случи занапред обаче, не е ясно!

Защо изброих тези неща? Защото през цялото това време пазарът направи почти едно пълно завъртане: разцвет – колебания – срив – колебания, като във всяка една от фазите, той реагира по различен начин.

В един момент се появи и мисълта за пряко участие на пазара, провокирана и от външна подкрепа. Интересното е, че отново не се почувствах готов и си казах "отвътре ще ми дойде и ще позная момента, в който да се включа". Да, ама не! Месеци наред нищо не идваше.

В един момент, не напълно убеден в това, което предприемам и не напълно уверен в себе си, си подадох документи за откриване на собствен COBOS (всъщност последното е абревиатура на английското словосъчетание Clients Order-Book Online System).

Първата стъпка бе да се посъветвам по въпроса кой от всички инвестиционни посредници да избера. Тежест в избора могат да изиграят комисионните на ИП за всяка сключена сделка (дали включва таксите на БФБ и ЦД или те се заплащат допълнително, дали комисионната е с минимален праг и др.).

Може да се вземат предвид и годишната абонаментна такса (ако има такава) за COBOS, както и например таксите при прехвърлянето на COBOS-а от един посредник на друг (в зависимост от броя на компаниите в личния портфейл или процент от стойността на всички притежавани акции) и др.

Може да се следят и различните промоционални предложения, като отново трябва да се внимава за условията, които предлага посредникът. Не бива да се пренебрегва и тежестта на психологическия елемент в избора на ИП.

След като изборът бе направен, се свързах с посредника. Оттам нататък се преминава към бюрократичната част в процедурата по откриването на COBOS. Срещу данни от личната карта се изготвя Договор за извършване на сделки с финансови инструменти и др. документи.

В най-кратък срок идва и клиентският COBOS сертификат, с описание на стъпките за инсталирането му на личния компютър.

Следващата стъпка е превеждане на сума по сметка на посредника. В случай че това стане по банков път, сумата оттам се пренасочва в личната сметка на клиента към посредника според името, посочено в платежното нареждане. Оттам нататък идва най-интересното – съставяне на портфейл, загубите и печалбите.

Сега, когато написах тези редове, си мисля, че ако не бях действал, макар и плахо, все още нямаше да съм готов за инвестиране в акции на Българска фондова борса.