Айсбергът А68 в Антарктика, който беше най-големият в света, се е разпаднал на безброй малки фрагменти, съобщи BBC.

Когато се отдели от Антарктика през 2017 г., айсбергът беше с площ почти 6000 кв. км - колкото малка държава.

Според спътниците на НАСА обаче останалите от него фрагменти са толкова малки, че вече не си струва да бъдат проследявани от американския Национален център по снеговете и ледовете.

Айсбергът А68 се откъсна от ледения шелф Ларсън С на края на Антарктическия полуостров и една година почти не се движеше. След това тръгна на север все по-бързо, задвижван от силни течения и ветрове.

Той се насочи по познат маршрут в Южния Атлантически океан към британската задморска територия Южна Джорджия. Именно при този малък остров изчезват много от големите айсберги, припомня БТА. Те засядат в плитчините и са обречени постепенно да се разтопят.

А68 успя да избегне тази съдба. Вълните, топлата вода в Атлантическия океан и по-високата температура на въздуха обаче в крайна сметка го унищожиха - той се разпадна на все по-малки и по-малки фрагменти.

Най-големият айсберг в света е на път да се сблъска с екзотичен островОткъсналият се през 2017 г. от Антарктика A68a се приближава към британската задморска територия Южна Джорджия

"Изумително е, че А68 оцеля толкова дълго", казва Ейдриън Лъкман от университета в Суонси. Коефициентът на дебелината му е като четири листа хартия формат А4 един върху друг. Така че той е бил невероятно гъвкав, но и крехък при движението си в океана. Издържал е така четири години, след това се е разпаднал на четири или пет, а след това и те са се разпаднали".

A68 ще бъде запомнен като първия айсберг, превърнал се в звезда в социалните мрежи. Хората по цял свят споделяха снимки, особено когато се приближи до Южна Джорждия. Ако беше заседнал там, щеше да попречи на пингвините на острова да намират храна.

Айсбергът беше и обект на много сериозни научни изследвания. Гигантският леден шелф, от който се отдели, е огромна плаваща платформа, изградена от сливането на ледникови езици, спуснали се от сушата в океана. Историята на А68 дава информация едновременно как се изграждат ледените шелфове и как се разпадат.

За повечето глациолози А68 е продукт на много естествен процес. Ледените шелфове поддържат равновесие и освобождаването на айсберги е начин да балансират натрупването на маса. В този смисъл той не може да бъде представян като резултат от предизвиканите от човека промени в климата. Но въпреки това А68 показва и процесите, чрез които затоплянето може да унищожи ледените структури.