Светът на Седмото изкуство отново е завладян от Филмовия фестивал в Кан, който започва днес (16 май).

На фона на обещаващата програма на събитието, Euronews предлага класация с десетте най-добри европейски заглавия от началото на все още младия 21 век.

Списъкът следва три прости правила:

Европейските продукции трябва да са излезли на екран между 2000 г. и днес.

Късометражните и среднометражните филми не могат да участват в конкурса.

Никой режисьор не може да участва повече от веднъж.

Ето го Топ 10 най-добри европейски филма на 21 век във възходящ ред.

10. Das weiße Band (Бялата панделка)

Реж. Михаел Ханеке (Германия, Австрия, Франция, Италия, Канада - 2009 г.)

Aвстрийският режисьор Михаел Ханеке от 2000 г. създава осем пълнометражни филма и всички те са изключителни.

"Бялата панделка" обаче е най-голямото му постижение.

Действието се развива в измисленото германско село Айхвалд през 1913 г., където пасторът, местният барон и лекарят управляват йерархична патриархална общност. Идилията е нарушена от анонимни злонамерени действия и мистериозни случки, които потискат тлеещото чувство на тревога и репресия.

В един момент, децата на селото са обвинени, че са извършители на необяснимите случки в селото.

Суровата монохромна кинематография допълва тревожното настроение и подсилва тази притча за основите на злото и климата на насилие, в който се ражда нацизмът.

Крайният резултат е завладяваща и предизвикателна история, за която режисьорът печели Златна палма през 2009 г.

9. Hable con ella (Говори с нея)

Реж. Педро Алмодовар (Испания - 2002 г.)

След безспорно най-великия си филм "Всичко за майка ми" (Todo Sobre Mi Madre, 1999 г.), Педро Алмодовар прави завой, като следващият му филм е подчертано мъжки.

Режисьорът е известен с женските си персонажи, както и с характерното за него тематично включване на сексуалността, майчинството и религията във филмите му.

"Говори с нея" предлага различна перспектива, като се фокусира върху двама мъже – медицинският работник Бениньо (Хавиер Камара) и журналистът Марко (Дарио Грандинети), и любовта им към две жени в кома.

"Говори с нея" е най-впечатляващото произведение на Алмодовар за последните 23 години. Кой друг би могъл да направи толкова емоционално сложен филм?


8. Collective (Колектив)

Реж. Александър Нанау (Румъния – 2019 г.)

"Колектив" спечели наградата за най-добър документален филм на Европейските филмови награди през 2020 г. и беше първият румънски филм, номиниран за "Оскар" на 93-ите "Оскари" (за най-добър документален филм и най-добър международен игрален филм).

Няма да е хипербола, ако заявим, че "Колектив" стои като едно от най-важните документални разследвания за последните 23 години.

Режисиран, продуциран и монтиран от Нанау, филмът се занимава с пожара, избухнал по време на безплатен рок концерт в нощния клуб Colectiv през 2015 г. в Букурещ, при който на място загиват 27 души, а през следващите месеци - още 37.

Проследява се двойната сюжетна линия на разследващи журналисти, които хроникират последствията от трагедията, разкриват корупцията в общественото здравеопазване и разобличават тактиките за бягане от отговорност и откровените лъжи на румънското правителство.

И тъкмо когато си мислим, че същността на проблема е разкрита, се появяват нови скандали в една гнила кутия на Пандора, която продължава да изригва.

Това е завладяващо и въздействащо разобличение на институционални нарушения, което показва, че докато има хора, решени да търсят истината, несправедливостта не трябва да възтържествува.


7. Persepolis (Персеполис)

Реж. Маржан Сатрапи и Венсан Пароно (Франция - 2007 г.)

Създаден по едноименния автобиографичен роман на Маржан Сатрапи, "Персеполис" вдъхва живот на преживяванията на млада жена, израснала по време на иранската революция.

Сюжетът изследва социокултурната идентичност на фона на потисническия ислямски фундаменталистки закон. Макар че зейващата тъмнина на зрелостта и реалността е огромна, "Персеполис" е пълен и с деликатни, интимни моменти.

Филм, който образова публиката по един хумористичен, понякога суров и завладяващ начин, който натъжава и повдига духа в еднаква степен.


6) El laberinto del fauno (Лабиринтът на Пан)

Реж.: Гийермо дел Торо (Испания, Мексико - 2006 г.)

Приказките не са само за деца и "Лабиринтът на Пан" на Гийермо дел Торо го доказва с пълна сила.

Филмът е чисто кинематографично чудо, омагьосваща симфония от разказване на истории, майсторски дизайн и театралност.

На фона на разкъсваната от войната франкистка Испания, той майсторски изследва силата на въображението като лъч на надежда пред лицето на суровата реалност.

През невинните очи на главната героиня Офелия, изиграна блестящо от Ивана Бакеро, Дел Торо вплита ярка тематична игра на доброто срещу злото - мотив, който е повтарящ се акцент във филмографията му.

Безпроблемното съчетаване на ужасите на военното безпокойство с омагьосващия свят на приказните сънища на Офелия не е нищо друго освен омагьосващо.

И всеки старателно изработен детайл е доказателство за несравнимата артистична визия на Дел Торо. Накратко, "Лабиринтът на Пан" трябва да се гледа.


5) Raw ("Сурово")

Реж. Джулия Дюкурно (Франция - 2016 г.)

Френската сценаристка и режисьорка Джулия Дюкурно ни подарява нейния дързък и тематично многопластов дебютен филм.

"Сурово" е филм за съзряването, модерна история за метаморфозата, която се занимава с женствеността, сестринството и наследените семейни травми, и то с премерена пресиленост.


4. Visages Villages (Лица, места)

Реж. Анес Варда, JR (Франция - 2017 г.)

Visages Villages е предпоследният филм на легендарната френска режисьорка преди смъртта й през 2019 г.

Това е документален филм от и за Варда и енигматичния френски уличен артист JR. Невероятният дует - загрижената за имиджа си 30-годишна жена и праволинейният, но приятен осемдесетгодишен мъж - са туптящото сърце на този сюжет, който се основава на тяхната несъвместимост.

Предпоставката е ясна: странната двойка обикаля селските райони на Франция, слуша житейските истории на обикновените хора, снима ги и след това лепи снимките им по стените на сградите.

Това на пръв поглед делнично начинание подтиква към размисъл и много интроспекции, докато Варда размишлява върху работата на живота си, влошеното си здраве и ключовите фигури от миналото си.

Изключително трогателно. И също така яростно, особено когато последният жив съвременник на Варда, криворазбраният Жан-Люк Годар, безсърдечно разстройва режисьорката и й нанася опустошителен емоционален удар.

Филмът работи блестящо на три нива: като закачливо свидетелство за документалната форма, дълбоко вълнуваща почит към живота на Варда и безценна ода за съпричастност чрез жизнеутвърждаващи социални срещи.


3. Das Leben der Anderen (Животът на другите)

Реж. Флориан Хенкел фон Донерсмарк (Германия, Франция - 2006 г.)

"Животът на другите" печели "Оскар" за най-добър чуждоезичен филм през 2007 г.

Завладяващият немски трилър проследява двойнствения живот на Герд Визлер, агент на източногерманската служба за сигурност, който се оказва запленен от субектите, които му е възложено да следи и поставя под въпрос държавната тирания, на която безрезервно е посветил целия си живот.

Този забележителен филм навлиза в царството на скритите мисли и тайните желания, като има сходство с "Разговорът" на Франсис Форд Копола.

Неговият сложен шпионски разказ е бавен и изследва темите за самотата, потисничеството и крехкостта на човешката природа.

Заслужава да се отбележат изключителните изпълнения на актьорския състав, особено на Улрих Мюхе в образа на Визлер; който излъчва забележителен финес и емоции, като същевременно външно поддържа приглушено и сдържано поведение.

Още по-впечатляващо е, че това е режисьорският дебют на Флориан Хенкел фон Донерсмарк.


2. Quo Vadis, Aida?

Реж. Ясмила Жбанич (Босна и Херцеговина, Австрия, Румъния, Нидерландия, Германия, Полша, Франция, Турция, Норвегия - 2020 г.)

През 2020 г. босненската режисьорка Ясмила Жбанич представи един от най-опустошителните и състрадателни филми на този век.

Quo Vadis, Aida? може да се счита за връх на това, което могат да постигнат европейските копродукции. Филмът разказва за клането в Сребреница през 1995 г. през погледа на преводач от ООН, който е разкъсван между дълга и семейството, докато геноцидът става все по-неизбежен.

Умело стеснявайки обхвата на разказа, без да омаловажава мащаба на истинското злодеяние или да се препъва в мелодрама, Жбанич създава лична ода за човешкия стоицизъм. Нещо повече, тя показва, че пасивността пред лицето на конфликта е активно престъпление, и разкривайки реалните грехове на организациите, които са призвани да защитават преследваните, напомня на зрителя, че зад цифрите и статистиките в новините или в учебниците по история стоят личности.


1. Portrait de la jeune fille en feu (Портрет на момиче в пламъци)

Реж.: Селин Сиама (Франция - 2019 г.)

Изключително завладяваща френска романтична драма. Действието се развива на далечен остров в Бретан, а тази прецизно изработена и дълбоко чувствена историческа творба разказва историята на художничка (Ноеми Мерлан), която се влюбва в жената (Адел Хенел), на която е възложено да я нарисува.

Начинът, по който филмът пресъздава любовта, е наистина специален. Всеки щрих с четката, всеки поглед, предизвикват тръпката и напрежението на привличането.

Филмът преплита темите за страстта, властта и политиката, които го издигат отвъд обикновения романтичен сценарий.