Повечето хора прекарват около една трета от живота си в сън. Или поне опитвайки се да заспят.

Според експерти, когато спим, ние преминаваме през различни етапи (и не всички от тях включват сънища).

Но учените все още не знаят точно защо спим и сънуваме. Според някои обяснения, базирани на еволюционни теории и психология, сънят ни помага да решаваме проблеми. Според други - този процес помага на тялото да се възстанови и регенерира.

Bright Side изследва част от теориите защо спим и сънуваме. В края на тази статия ще откриете и някои сънища, променили световната история.

За възстановяване и подмладяване на организма

Възстановителните функции на тялото се проявяват предимно по време на сън. Примери за това са мускулен растеж, възстановяване на тъканите, синтез на протеини и освобождаване на растежни хормони.

Следователно, една от възможните причини, поради които спим, е свързана с възстановяване на тялото, като същевременно се насърчава неговото подмладяване.

Като бонус, когато не спим добре, това често се отразява върху лицето ни с появата на тъмни кръгове. Един трик за намаляването им: потупайте внимателно с пръсти очите си, за да увеличите притока на кръв в областта. Ако това не проработи, покрийте торбичките под очите с коректор.

За разрешаване на проблеми

Има теория, според която сънищата може да са се развили, за да решават два основни типа проблеми.

  • Първите са тези, които трябва да бъдат визуализирани в съзнанието ни (например изобретател, който си представя ново устройство)
  • Втората категория е свързана с проблемите, изискващи нетрадиционен подход

    • Психолог от Харвардския университет моли студенти да изберат проблем и да се опитат да го решат насън. След седмица приблизително половината от тях са сънували проблема, а една четвърт са го решили.

    За консолидиране на спомени и обучение

    Друго предложение е, че сънят играе важна роля за работата на паметта. Според изследванията консолидацията на паметта се случва по време на сън чрез укрепване на нервните връзки, които формират спомените.

    Лошият сън и недостатъчната почивка могат да доведат до неефективно функциониране на претоварените неврони при координиране на информация. По този начин способността ни за достъп до наученото може да бъде намалена.

    Освен това това може да повлияе на настроението, мотивацията и дори на преценката и възприятието на човек.

    За "почистване" на мозъка

    През целия си живот ние постоянно получаваме много информация, голяма част от която е ненужна. Група учени анализира механизмите, участващи в поддържането на паметта (особено по време на фазата на съня).

    Резултатите предполагат, че невронните връзки, които събират съответната информация, се засилват, докато спим. По същия начин тези, създадени от неподходяща информация, отслабват и се губят.

    Девет от най-често срещаните сънища и какво означаватМного хора вярват, че сънищата не са просто образи, произведени от собствената ни психика, а по-скоро мост, който свързва подсъзнанието със съзнанието

    За симулация на събития

    Биологичната функция на съня може да служи за симулиране на заплашителни събития и измисляне на сценарии за избягването им.

    Това означава, че по време на сън мозъкът изгражда сложен модел на света, в който някои елементи са недостатъчно представени. В същото време, други са свръхпредставени и коригирани от преживяванията ни в будно състояние.

    Причините, поради които спим, се променят с годините

    Функциите на съня могат да се променят с възрастта или поне това предполагат изследванията. Проучване се фокусира върху това как бебетата прекарват по-голямата част от съня си. Доказано е, че докато техните мозъци изграждат нови връзки между невроните, бебетата прекарват по-голямата част от времето си в REM сън.

    Преди да навършат две години и половина, часовете за REM сън намаляват. Мозъкът преминава в режим на поддръжка, като предимно използва времето за сън за почистване и регенериране.

    Освен това количеството сън, нужно на човек, се влияе от няколко фактора, включително възрастта:

  • Новородени: 16-18 часа на ден
  • Деца в предучилищна възраст: 11-12 часа на ден
  • Деца в училищна възраст: най-малко 10 часа на ден
  • Тийнейджъри: 9-10 часа на ден
  • Възрастни: 7-8 часа на ден

    • Сънуваме на конкретни етапи

    Човешките същества преминават през различни фази на съня. Първата фаза, известна като NREM сън (non-rapid eye movement), е разделена на 3 етапа.

    Първоначално човек се намира между будно състояние и сън. Във втория етап се постига повърхностен сън (с ниска телесна температура и по-бавни мозъчни вълни).

    На етап 3 се постига дълбок и възстановителен сън със забавени дишане и сърдечен ритъм. Мускулите се отпускат и получават повишено кръвоснабдяване, тъй като енергията се възстановява и хормоните се освобождават.

    Във втората фаза обаче преминаваме през така наречения REM (rapid eye movement) сън. Това се случва приблизително 90 минути след като заспим, а този REM сън става по-дълъг по-късно през нощта.

    По време на тази фаза мозъкът е активен и сънува, докато тялото се отпуска и остава неподвижно - в същото време, като цяло, то възстановява енергията си.

    Сънища, променили историята

    Според биографи Пол Маккартни е композирал мелодията на хита Yesterday по време на сън в къщата на приятелката си.

    Структурата на атома е открита от Нилс Бор. Твърди се, че в съня си той успява да види как електроните се въртят около ядрото ​​(като в Слънчевата система).

    В крайна сметка, ученият се опитва да провери тази хипотеза и открива, че атомната структура, всъщност, е подобна на тази в съня му.