Когато ChatGPT беше предоставен на света през ноември, много хора се възхитиха на способността му да пише текстове за песни, мотивационни писма и есета по английски.

По това време Адам Хюз, разработчик на софтуер, е заинтригуван от обявените умения на изкуствения интелект да програмира. Затова той иска от ChatGPT да програмира код за игра, залагайки в нея някои странни правила, така че ботът да не може просто да копира вече написан от човек код. След това му задава специализирани въпроси, които задава на всички програмисти, кандидатстващи за работа.

Каквото и да отправя към него като предизвикателство, Хюз установява, че ChatGPT отговаря с нещо, за което той не е подготвен: много добър код. Не му отнема много време да заключи какво означава това за собствената му кариера, която досега му е осигурявала не само добър живот и сигурност, но и усещане за идентичност. „Никога не съм мислил, че мога да бъда заменен в работата си“, казва за Business Insider. „Имах екзистенциална криза точно тогава. Голяма част от знанията, които смятах за специални и в които бях инвестирал седем години, просто се оказаха остарели.“

Програмирането като професия отдавна се смята за недосегаемо убежище на фона на безмилостния напредък на технологиите. През последните седмици обаче много програмисти признават за нарастващото безпокойство от внезапното навлизане на генеративния AI. Тези, които се занимават с автоматизиране, се страхуват, че скоро сами ще бъдат автоматизирани, коментира авторката Аки Ито за Insider.


Над 40% от хората вярват, че AI ще вземе работата им 67% от хората все пак са оптимисти за ползите, които технологията може да донесе на обществото

Вече много се изписа за това как изкуственият интелект идва за работните места на „белите якички“. Изследователи от OpenAI, които създадоха ChatGPT, наскоро проучиха степента, до която големите езикови модели могат да изпълняват 19 000 задачи, свързани с 1000 професии в икономиката на САЩ. Тяхното заключение: 19% от работниците имат работа, при която поне половината от задачите могат да бъдат изпълнявани от изкуствен интелект.

Изследователите също така отбелязват два модела сред най-уязвимите работни места: изискващите повече образование и високоплатените.

„Не мислехме, че ще стане така“, казва Итън Молик, професор по мениджмънт в Уортън, който изучава иновациите. „AI трябваше да автоматизира опасни, мръсни задачи – не нещата, които искаме да правим.“

Едно определено умение, според проучването, е особено изложено на риск от автоматизиране: компютърното програмиране. Причината? Големите езикови модели като този, захранващ ChatGPT, са обучени на огромни хранилища с код.

Изследователи от Microsoft и нейното дъщерно дружество GitHub наскоро разделиха разработчиците на софтуер на две групи – едната с достъп до AI асистент за кодиране, а другата – без такъв достъп.

Подпомогнатите от AI успяват да изпълнят задачи с 56% по-бързо от другите. „Това е голяма разлика“, казва Молик. За сравнение, въвеждането на парната машина в средата на 1800 г. повишава производителността в големите фабрики само с 15%.

Технологичните компании побързаха да въведат генеративния AI, признавайки способността му да стимулира програмирането. Amazon създаде свой собствен асистент за кодиране с изкуствен интелект, CodeWhisperer, и насърчава инженерите си да го използват. Google също прикани своите разработчици да изпробват нови функции за кодиране в Bard, конкурентът на ChatGPT.

Като се има предвид бързината, с която технологичната индустрия иска да внедри AI, не е трудно да си представим близко бъдеще, в което ще имаме нужда от половината от инженерите, които имаме днес – или от една десета или от една стотна. За добро или лошо, възходът на AI може би бележи края на кодирането, каквото го познаваме.


Лошите писатели стават по-добри; добрите – по-бързи. Защо ни е страх от AI?ChatGPT е на път да направи революция в икономиката. Зависи от нас как ще изглежда тя

Има ли в този сценарий за деня на страшния съд поводи за оптимизъм?

Според някои хора от индустрията ще има достатъчно нужда от програмисти, за да се използват както хора, така и AI.

„Не е ясно дали има някакво ограничение за количеството софтуер, от което човечеството има нужда“, казва Закари Татлок, професор по компютърни науки във Вашингтонския университет. По думите му през последните 50 години е имало недостатъчно производство на софтуер, което не е могло да отговори на търсенето. С други думи, в най-розовата перспектива всички ползи от производителността, тласната от AI, ще стимулират търсенето на софтуер, правейки програмистите на бъдещето още по-търсени, отколкото са днес.

Друг аргумент от оптимистите: Дори когато изкуственият интелект поема по-голямата част от кодирането, програмистите ще намерят нови начини да бъдат полезни, като се фокусират върху това, което AI не може да направи. Проф. Татлок предвижда бъдеще за софтуерните инженери, което включва по-малко писане на код и повече проверка на целия евтин и потенциално опасен код, който машините ще генерират. Ако днешните програмисти са писатели, бъдещите ще бъдат редактори и проверяващи факти.

В дългосрочен план те може би ще оцелеят в някаква нова, все още неопределена роля. Но дори и при най-добрия сценарий, признават оптимистите, преходът ще бъде болезнен - „както се случва с всяка технологична промяна“, казва Татлок. Някои програмисти неизбежно ще бъдат изместени, неспособни да се адаптират към новия начин на правене на нещата. А онези, които направят прехода към бъдещето, управлявано от AI, ще изпълняват задачи, които са коренно различни от тези, които изпълняват днес.

Как изкуственият интелект помага в създаването на следващите хитови игриПодобна на ChatGPT технология се използва за по-бързо разработване на по-интерактивни игри

В тази еволюционна битка за оцеляване кой е в най-добра позиция да се адаптира и кой ще изостане?

Интуитивно бихме предположили, че опитните ветерани – тези, които вече прекарват по-малко време в кодиране и повече време в стратегическо мислене – биха били по-малко уязвими от AI, отколкото току-що завършилите колежа.

В проучването на GitHub обаче по-малко опитните инженери са се възползвали повече от AI. Новата технология по същество изравнява условията на игра между начинаещите и ветераните. В свят, в който опитът има по-малко значение, старшите инженери може да са тези, които губят, защото няма да могат да оправдаят астрономическите си заплати, коментира Аки Ито.

След това идва въпросът за качеството на работата. Оптимистите предполагат, че AI ще ни позволи да възложим много от скучните, повтарящи се неща на ботовете, оставяйки ни да се концентрираме върху по-интелектуално стимулираща работа.


От архитекти до програмисти – как бизнесът използва AI като „трети мозък“ChatGPT предизвика наплив от потребители, които искат да са по-производителни или просто да не изостават с новите технологии

Но какво ще стане, ако в крайна сметка се случи обратното и AI поеме всички забавни неща или тези, които обичаме?

Много хора избират дадена професия, защото тя им дава възможност да творят. Те не искат работата им да се превърне в проверка на фактите на халюциногенните и склонни към грешки инструменти като ChatGPT.

Обезпокоителното в генеративния AI е способността му да изпълнява вида висококвалифицирани задачи, които хората харесват най-много. „Наистина обичам програмирането и затова се страхувам, виждайки, че тази професия е изложена на риск“, казва разработчикът на софтуер Адам Хюз.

Има го и предположението, че генеративният AI ще продължи да служи като допълнение към човешкия труд, а не като директен заместител. Това обаче повдига въпроса: В кой момент изкуственият интелект става толкова добър в кодирането, че не остава нищо, което човешкият програмист да прави?

Фактът, че се налага да зададем този въпрос, подчертава един от най-явните проблеми с AI: твърде голяма част от разработките са фокусирани върху заместването на човешкия труд, вместо да го овластяват, както вече предупреди Ювал Ноа Харари.

Ювал Ноа Харари за AI: „Демокрацията е основно разговор. Хората си говорят. Ако AI поеме разговора, с демокрацията е свършено“, казва историкът

Защо използваме най-добрите умове, за да накараме машините да направят нещо, което хората вече могат да правят, вместо да разработим технология, която да им помогне да направят нещо изцяло ново?

„Това е тъжно използване на иновациите“, казва Катя Клинова от нестопанската организация Partnership on AI. В света има много тежки проблеми, които се нуждаят от решение, посочва тя, като спешната нужда от повече източници на чиста енергия. Въпросът, който трябва да си зададем за AI, не е колко добре може да изпълнява тежки човешки задачи и колко пари тази автоматизация ще спести на бизнеса – важно е дали технологията прави това, което ние, като общество, бихме искали да прави.


Междувременно, на индивидуално ниво, най-доброто нещо, което програмистите могат да направят, е да изучават новата технология и да се фокусират върху това да станат по-добри в това, което AI не може да направи.


„Наистина смятам, че всеки трябва да върши работата си с ChatGPT колкото може повече, за да научи какво прави и какво не“, казва проф. Итън Молик.


„Ключът е да мислите как работите със системата. Това е модел на кентавър: Как да получа повече, бидейки наполовина човек, наполовина кон? Най-добрият съвет, който мога да дам, е да обмислите задачите, пред които сте изправени и да си зададете въпроса: Как да се справя добре с тези, в които е по-малко вероятно да бъда заменен от машина?"


Молик добавя, че е виждал как хора тръгват да изпробват ChatGPT за минута, оказват се недоволни от способностите му и след това продължават напред, утешени от превъзходството си над AI. Той смята, че това е опасно късогледство, като се има предвид колко бързо се подобрява технологията.

Опит с ChatGPT е най-новото предимство при наемане на работаChatGPT
Разработчикът Хюз е видял същата реакция от страна на своите колеги програмисти. След като ChatGPT се справя със зададеното от него предизвикателство, той се страхува да погледне телефона си от страх да не види още едно заглавие за човешките способности на инструмента. След това, като акт на катарзис, пише дълга публикация в своя блог, развивайки най-лошия сценарий за това как според него AI може да замени програмистите през следващото десетилетие.
Реакциите са показателни: разработчиците наводняват секцията за коментари с пламенни критики, някои от тях толкова агресивни и токсични, че Хюз се чувства принуден да ги изтрие. Коментиращите наричат Хюз наистина лош софтуерен разработчик, ако не разбира ограниченията на AI и са уверени, че изкуственият интелект няма да ги замени в скоро време.
Четейки коментарите, Хюз открива, че критиците пропускат това, че AI все още е в начален стадий. Което означава, както при новородено човешко дете, да започнем да мислим как ще се отрази на живота и поминъка ни сега, преди нуждите му да са надхвърлили способността ни да се справим. За момента все още имаме време да оформим бъдещето, което всъщност искаме. Рано или късно може да дойде ден, когато вече не може го направим.