Дрехи, опасни за здравето. С какви химикали работи модната индустрия
Когато стюардесата на Alaska Airlines Мери за първи път облича новата си униформа, усеща, че нещо не е наред. Скоро след това започва кашлицата ѝ. После по гърдите ѝ се появява обрив. Следват главоболия, учестен пулс и замъглено зрение.
Скоро още стотици стюардеси съобщават за подобни симптоми. Общото между всички тях – новата униформа. В един от най-тежките случаи се стига до алергична реакция и проблеми с дишането. Стюардът е откаран по спешност в болница.
Въпреки притеснителните съобщения и симптоми компанията отказва да изтегли новото униформено облекло. След тестове на синтетичната материя, от която е направено, се установява наличие на трибутил фосфат (използван за производството на някои бои), олово, арсен, кобалт, багрила, за които е известно, че причиняват алергии, и диметилфумарат, вещество, забранено за използване в ЕС.
Срещу компанията производител на униформите е заведено дело. Служителите на авиокомпанията обаче губят, защото дружеството успява да докаже, че смесицата от всички тези химични материали не може да предизвика техните симптоми. Това се случва през 2016 г., а три години по-рано авиокомпанията обявява, че ще замени проблемните униформи, разказва The Guardian.
През 2018 г. обаче изследване, проведено в Харвард, установява, че след въвеждане на новото служебно облеклко, броят на работниците с различни симптоми се е удвоил. Авторите му заявяват, че има директна връзка с носените дрехи.
През 2021 г. откараният по спешност в болница стюард Джон умира. Тогава е на 66 години, а през последните си месеци непрекъснато влиза и излиза от болница. Причината за смъртта му е белодробно заболяване вследствие на астма. Мери, която въпреки всички трудности, остава служител на авиoкомпанията, преди година е диагностицирана с три автоимунни заболявания. Тя, както и съпругата на Джон, са убедени, че причината са униформите.
Alaska Airlines не е единствената авиокомпания с такива проблеми. Подобна е ситуацията с Delta, както и със Southwest Airlines. При всички става дума за ярко оцветени полиестерни тъкани. Освен това са обработени против мачкане, устойчиви са на петна и са негорими.
Служителите на американски авиолинии не са единствените пострадали от това явление. От години се описват заболяванията на заети в предприятия за текстил в по-слабо развити страни. Има дори съобщения за смъртни случаи.
Карли Хайзер от Мичиган разказва, че преди години кожната екзема на сина ѝ се влошава. Тя се опитва да го лекува със стероидни мазила и други лекарства, но без особен успех. Като всеки родител с ограничен бюджет, тя купува дрехи от евтини магазини. Синът ѝ обаче отказва да ги носи. В пристъп на отчаяние тя поръчва платове от естествени материали и сама ушива дрехи за детето си. Екземата му се успокоява.
Въпреки че Хайзер е медицински работник, ѝ отнема повече от година преди да се сети, че причината може да е в дрехите. Сега вече е убедена.
„Бих искала дрехите да имат етикети като храните. И на тях да е описано всичко. Не всеки химикал е вреден, но би било добре да знам с какво са обработени дрехите на детето ми“, казва тя.
Всеки път, когато отвориш кутия с дреха, идваща от Азия или Южна Америка, усещаш миризмата на химикалите, с които тъканите са обработвани, казва Жаклин, някогашен мениджър на модни марки в Ню Йорк. След като години наред се занимава с такива мостри, тя развива обрив по ръцете. След няколко изследвания се установява, че е алергична към редица елементи, изпозлвани при производството на дрехи. Жаклин няма как да се предпази. Обработката с подобни вещества е напълно законна. Дори и да напусне работа, все пак ще трябва да си купува дрехи.
Изпозлването на вещества при производството и обработка на дрехи е сива зона. Нито е изследвана достатъчно, нито по темата се говори чак толкова често.
За да напише своята докторска степен, Кирстен Овърдал години наред изследва багрила, използвани при производство на дрехи. Казва, че според нея човешката кожа често е много чувствителна към тях. А голяма част от изпозлваните вещества дори не са описани в литературата.
„Често има хиляди химикали в една проба, които не могат да бъдат съпоставени с вече известен такъв. Което е ужасяващо“, казва тя.
Това не значи, че всяко вещество е задължително вредно. Но става ясно колко непозната е тази сфера. Т.е. не можеш да кажеш, че е опасно, но не си и сигурен, че е безопасно.
През последните години зачестиха опитите за тестване на дрехи от различни потребителски организации и изследователски центрове. В Калифорния например бяха установени високи нива на химикал в чорапи и спортни сутиени на няколко големи спортни марки.
Когато канадска медия тества детски дрехи от Zaful, AliExpress и Shein се установяват повишени нива на олово и токсични химикали във всеки пети артикул.
За някои от откритите вещества е доказано, че могат да бъдат вредни. Смята се също, че могат да доведат както до алергии, така и до смъртоносни заболявания.
Учените все още не са сигурни дали използваните материали могат да бъдат с категоричност класифицирани като опасни. Някои казват, че с времето концентрацията им намалява. Но въпросът е дали те не се пренасят в човешкия организъм чрез допира до кожата и процеси като изпотяване например. За някои специалисти тази вероятност е достатъчен аргумент да алармират, че проблем има.