Търговската идеология на Доналд Тръмп може да се обобщи така:

Износът на стоки е добър, вносът - лош.

Преди изборите миналата седмица бившият (а вероятно и бъдещ) търговски представител на САЩ по време на първият мандат на Тръмп Робърт Лайтхайзър написа за mainFT характеристика на това, което ще определя подхода на новата администрация към търговията:

Страните, които постоянно имат големи излишъци, са протекционистите в световната икономика. Другите, като САЩ, които постоянно имат огромни търговски дефицити, са жертвите.

А когато най-голямата и мощна икономика се възприема като жертва, огромните търговски излишъци означават само едно: мита.

По-високи мита, по-ниски данъци, дерегулации: Какво означава победата на Тръмп за глобалната икономика?

Кой попада в списъка на новия президент

Отговор на този въпрос търси в анализ за FT Сам Лоу, партньор във Flint Global по въпросите на търговската политика на Обединеното кралство и ЕС, старши научен сътрудник в Кралския колеж в Лондон и ръководител на бюлетина за търговия Most Favoured Nation.

Авторът изготвя нова класация, която нарича Индекс на предимствата на американските стоки или MAGA, за която използва данни за износа/вноса на стоки от САЩ за периода 2020-2022 г.

„Забележете: нито Тръмп, нито Лайтхайзър се интересуват от търговията с услуги, така че, подобно на тях, си представям, че услугите не съществуват“, допълва авторът и разделя търговските салда на държавите със САЩ на общия им обем.

Недостиг на храни и таланти: Накъде ще тласне масовата депортация икономиката на САЩ

Данните в изготвената класация показват, че на първо място от значимите (произволно избрани) икономики, които имат постоянни излишъци със САЩ, са Виетнам, следван от Ирландия, Тайланд, Бангладеш Китай, Малайзия, Дания, Индонезия, Швейцария, Германия Индия, Япония и Мексико. От друга страна, Обединеното кралство трайно купува повече от САЩ, отколкото продава, както и Сингапур, Бразилия, Белгия и ОАЕ.

Разбира се, страните няма как да бъдат оценявани само по размера на постоянния им излишък/дефицит, тъй като индексът MAGA не отчита действителната стойност/обем на разглежданата търговия. Но това със сигурност е фактор, допълва Лоу.

Какво следва

Работното предположение е, че ще има (почти) универсално увеличение на митата в диапазона 10-20%, като за Китай ще се прилага по-висока тарифа.

Въпреки това, се предвижда да бъдат допуснати голям брой дерогации, специфични за отделните компании и държави. От предишната администрация на Тръмп и от опита му с тарифите за Китай има солидни академични доказателства, че близостта до режима води до по-добри резултати.

Какво би означавало второто президентство на Тръмп за Китай?

В подкрепа на тезата си, авторът цитира доклад за разпределянето на освобождавания от митата, наложени върху китайски стоки, внасяни в САЩ на стойност 550 млрд. долара годишно, считано от 2018 г.

Доказателствата в него сочат, че политиците не само възнаграждават поддръжниците си, но и наказват опонентите си: предишни вноски за кампанията на партията, контролираща изпълнителната власт, увеличават вероятността за одобрение. Констатациите сочат наличие на споразумения quid pro quo между политици и компании, за разлика от „информационния“ канал, свързващ политическия достъп с регулаторните резултати.

Така че... ако все още не сте започнали да се сприятелявате с новия президент и неговите съмишленици, няма по-подходящо време от сегашното, допълва Лоу.

„Тарифният и производствен ренесанс“ на Тръмп може да създаде проблеми и за европейските съюзници на САЩ

Що се отнася до специфичните за всяка държава изключения, се предполага, че ЕС, Обединеното кралство, Япония и т.н. ще бъдат изправени пред три категории искания:

• Купувайте повече американски стоки (или изнасяйте по-малко от собствените си)

• „Подкрепете ме в глобалните ми политики“

• Разни, други

Колкото по-висока е оценката на една държава по индекса MAGA, толкова по-голям е акцентът върху „Купувайте повече американски стоки“. Казано по друг начин: ще има много сделки, но те може да не са като традиционните споразумения за свободна търговия.

Републиканците в Белия дом са лоша новина за глобалната инфлация

Какво означава „Купувайте повече американски стоки“ (или изнасяйте по-малко от собствените)

За да си представим как може да изглежда това, не е нужно да гледаме по-далеч от сделките, сключени при първата администрация на Тръмп.

През март 2018 г., за да си осигури освобождаване от митата по раздел 232 на Тръмп, Южна Корея се съгласи на „нова“ (леко изменена) търговска сделка, според която тя „доброволно“ ограничи износа на корейска стомана за САЩ, увеличи свързаната със спазването на изискванията квота за внос на автомобили от САЩ от 25 000 на 50 броя годишно, освободи повечето американски автомобили от по-строгите корейски изисквания за емисиите на CO₂, прие отлагане на етапа на 25-процентовото мито на САЩ за лекотоварни автомобили (първоначално 2021 г., а сега 2041 г.) и промени правилата за снабдяване с медицински продукти, за да се гарантира, че се заплаща пазарната стойност на произведените в САЩ лекарства.

В подобен опит да избегне тарифите по раздел 232 през 2019 г. Япония се споразумя с Тръмп за сделка, която предоставяше на САЩ нива на намаление на тарифите за износ на храни от САЩ, без да получи в замяна нива за достъп до американския пазар за японски автомобили.

Удари силно и бързо: Какъв е планът на ЕС за търговска война с Тръмп

Но от всички сделки, сключени по време на първото председателство на Тръмп, най-любопитна е тази с ЕС.

Тогавашният председател на ЕК Жан-Клод Юнкер успя да убеди Тръмп да не прилага мита върху автомобилите в ЕС, като заяви, че Блокът ще се ангажира да купува повече американска соя и втечнен природен газ.

„Имаше ли Юнкер някакви правомощия да направи това? Не. Юнкер просто установи тенденция, която така и не се случваше. Сработи ли тя? На пръв поглед, да! Гениално.“, допълва анализа си Лоу.

Стари вражди, нови приятелства: Европейските политици променят тона в поздравленията си към Тръмп

„Подкрепете ме в глобалните ми политики“

Какво ще иска Тръмп този път?

Както и предишния, това зависи от пазара/страната. Да вземем например ЕС. Наред с искането да освободи износа на САЩ от своя механизъм за регулиране на въглеродните емисии, Тръмп вероятно ще поиска от Блока да купува повече американски автомобили, повече храни и да изнася по-малко стоки обратно в САЩ.

Това значи промяна в потребителските предпочитания на ЕС и премахване на тарифите за автомобилите, промяна в правилата за безопасност и премахване на тарифите за храните и промяна на целия модел на растеж на Германия/еврозоната (за да се изнасят по-малко стоки).

ЕС потвърди високите мита върху китайските електромобили. Влизат в сила веднага

Теоретично, за Обединеното кралство може да е по-лесно да направи нещо, но въпросът за безопасността на храните (пилешкото месо с хлор) остава политическо минно поле.

Как стои въпросът с Китай? Ако допуснем, че страната ще предприеме ответни мерки на всякакви общи тарифи, държавите ще бъдат принудени да избират между общата тарифа на САЩ и китайските ответни тарифи. На практика това вероятно няма да е чак толкова двоично и държавите може да опитат да успокоят Тръмп с ангажименти за налагане на мита, които така или иначе са обмисляли.

Например ЕС вече е наложил антисубсидийни мита върху китайските електромобили, както и множество мита за търговска защита, обхващащи продукти като стомана, велосипеди, графит, биодизел и други, така че може да започне нови разследвания на продукти като батерии за електромобили, соларни и вятърни турбини.

Глобалният инфраструктурен план на ЕС не предизвиква Китай, а разчита на него

Обединеното кралство, което вече изостава от повечето страни от Г-7 по отношение налагането на мита на Китай, може да въведе още няколко, за да се изравни със средното ниво за Г-7, и да се надява, че Китай няма да се разсърди твърде много. В тази категория влизат и разговорите за координиране на контрола върху износа и санкциите.

Разни, други

Като се има предвид, че става дума за Доналд Тръмп, има редица действия, които една държава може да направи, за да е доволен той. Например, може да го покани на среща с кралското семейство, да одобри игрище за голф и т.н.

Но дали някое от горепосочените неща ще проработи? За някои държави: разбира се, до известна степен. Ще има мита, но не всички ще бъдат третирани еднакво.

Всичко зависи какво иска той и до каква степен дадена страна е в състояние да го изпълни (или, както е при Юнкер, да се преструва, че го изпълнява), завършва анализът.