В деня, когато Франция отбелязва 10-тата годишнина от кланетата в Батаклан – 13 ноември 2025 г., се появи още едно напомняне за заплахата, която не е изчезнала.

Бившата приятелка на единствения джихадист, оцелял след атаките, беше арестувана по подозрение за планиран акт на насилие. Тя е 27-годишна французойка, приела исляма, на име Маева Б., съобщава BBC.

Младата жена започва кореспонденция с 36-годишния Салах Абдеслам, който излежава доживотна присъда в затвор близо до белгийската граница след осъждането му през 2022 г. Когато надзирателите в затвора откриват, че той използва USB флашка, съдържаща джихадистка пропаганда, те проследяват произхода ѝ и стигат до личните срещи, които затворникът провежда с Маева Б.

След това детективите проверяват компютъра и телефона ѝ, където откриват доказателства, че може да е планирала джихадистка атака, и започват съдебно разследване срещу нея и още двама предполагаеми съучастници.

Тъй като новината дойде, когато Франция отбелязва 10 години от най-тежкия атентат в съвременната си история, арестът насочи вниманието към врага, който никога не е изчезвал. Шест заговора за атентати са предотвратени само тази година, заяви министърът на вътрешните работи Лоран Нюньес, а нивото на заплаха остава високо.

Във вечерта на 13 ноември 2015 г. въоръжени джихадисти и самоубийствени атентатори извършват поредица от координирани атаки, които достигнат кулминацията си с кървава атака в концертната зала „Батаклан“ в източната част на Париж.

Преди това трима самоубийци се взривяват пред стадион „Стад дьо Франс“, където се провежда международен мач. След това други членове на бандата откриват огън с калашници по хора, спокойно насядали в барове и кафенета, недалеч от „Батаклан“.

Там току-що е започнало шоуто на американската група The Eagles of Death Metal, когато трима джихадисти нахлуват и откриват безразборна стрелба. Вземат заложници и се взривяват, когато полицията нахлува.

Общо 130 души са жертвите, 90 от които в „Батаклан“. Над 400 са ранени, безброй претърпяват психологична травма.

Думата „Батаклан“ се превръща в синоним на екстремни ислямистки атаки във Франция, подобно на 11 септември в САЩ.

Въпреки че оттогава са извършени и други атаки, като масовото убийство с камион в Ница през юли 2016 г. и обезглавяването на учителя Самуел Пати през октомври 2020 г., мащабът и организацията на атаките от 13 ноември 2015 г. ги отличават от останалите.

Десет години по-късно много неща са се променили.

Изчезването на групировката „Ислямска държава“ като основна сила в Сирия и Ирак означава, че средствата за замисляне, планиране и изпълнение на терористични атентати значително са намалели.

Нападателите в Батаклан са млади мъже, предимно от северноафрикански произход, наети в Белгия и Франция, обучени на територията на „Ислямска държава“ в Близкия изток, които след това се връщат в Европа, скрити сред огромния поток от мигранти. Навсякъде те могат да разчитат на мрежа от поддръжници, които им предлагат подслон, транспорт и пари.

Според водещия експерт по Близкия изток Жил Кепел, разузнавателните служби също са станали много по-ефективни в контролирането на онлайн радикализацията.

„Сега те имат достъп до ИТ ресурси, които им позволяват да откриват много индивидуални инициативи, често не много сложни, и да ги спират, преди да се реализират“, казва той в интервю за Le Figaro. Но опасността сега идва от това, което той нарича „джихадизъм наоколо“.

„Заплахата вече е вътрешна и много по-млада. Тя се храни от приятелствата и социалните мрежи на съмишлениците, без да е необходимо да има хора, даващи и изпълняващи заповеди“.

Заплахата е още по-тревожна, според него, защото е пропусклива – събитията в Газа и Израел оказват „травматично въздействие“ върху съзнанието на много граждани и се „използват от инвеститорите на гнева“.

Настоящата политическа криза във Франция също подхранва опасността, според него, като безсилната президентска власт отстъпва място на парламент, в който екстремисти от ляво и дясно имат все по-голямо влияние.

„Ако това, което ни разделя, стане по-важно от това, което ни обединява като французи, и раздели националния консенсус, тогава под краката ни ще се отвори пропаст и насилието ще има все по-малко ограничения“, добавя той.

Междувременно, президентът на Франция Еманюел Макрон публикува пост в социалните мрежи по повод десетата годишнина от терористичните актове.

"Десет години. Болката остава. Братски сплотена в спомена, Франция си спомня за покосените животи, за ранените, за семействата и близките.", написа държавният глава.

През целия ден на 13 ноември са планирани възпоменателни церемонии на различните места, където са извършени атентатите, като кулминацията е откриване на градина „13 ноември“ близо до кметството на Париж.

С настъпването на нощта Айфеловата кула ще бъде осветена в червено, бяло и синьо – цветовете на френския национален флаг. Френските медии са пълни с разкази и спомени, в които оцелелите описват как се е променил животът им след атентатите.

В неочаквано развитие на събитията, Салах Абдеслам даде да се разбере чрез адвоката си, че е готов да сътрудничи на всякакви усилия за „възстановително правосъдие“ – процедура, при която жертвите и извършителите се срещат, за да обсъдят последиците от престъплението.

Идеята е обсъдена от някои семейства, но други са категорично против.

Според Лоран Сурисо, карикатурист, известен като Рис, който беше прострелян при атаката срещу редакцията на „Шарли Ебдо” няколко месеца преди клането в зала „Батаклан”, предложението на Абдеслам е „перверзно”.

„Възстановителното правосъдие съществува за други видове престъпления – обикновени.”, категоричен е той. „Но тероризмът не е обикновено престъпление. Салах Абдеслам иска да ни накара да мислим, че неговото престъпление е като всяко друго. Но то не е такова.”