Милионерката, която обираше богаташи в името на революцията
Бриджит Дъглдейл е родена в богато семейство, но презира хората от британския елит, мрази колониалната си държава и е готова да стигне до крайности, за да промени ситуацията
,fit(1001:538)&format=webp)
Тя е родена под щастлива звезда. И съдбата ѝ сякаш е предначертана – ще бъде богата, известна и част от висшето общество на Великобритания. Трябва само да следва правилата.
Но има проблем – тя нито иска да е богата, нито да се държи като близките си. Обратното, учудващо непокорна е, стига до крайности, а на края – до затвора. Преди това успява да организира един от най-големите обири, да се опита да бомбардира полицейски участък с хеликотпер и да се забърка с Ирландската революционна армия (ИРА)
Тя се казва Бриджит Роуз Дъгдейл и е родена през 1941 г. От малка е възпитавана от френска гувернантка, завършила е елитни училища, като „дебютантнка“ е представена и на самата кралица Елизабет II. Но в момента, в който става достатъчно голяма, за да се отърве от родителския контрол, тя тръгва по друг път. Оттам насетне животът ѝ е пълен с екстремни изпълнения, абсолютно нетипични за класата, от която произхожда, пише BBC.
Преди да навърши пълнолетие семейството ѝ все пак я кара да върви в някакви рамки. Когато е на 17, Дъгдейл участва в т.нар. „Сезон“, т.е. стара традиция на висшето общество на Великобритания. Провежда се в рамките на няколко месеца (обикновено през пролетта и лятото), които са изпълнени с различни събития – балове, коктейли, срещи с връстници и т.н. Общо взето идеята е аристокрацията да се събира, да се опознава, но и да урежда браковете на синовете и дъщерите си. Години по-късно Дъгдейл ще разкаже, че това „въвеждане в обществото“ ѝ се е сторило като „порнографска афера, струваща колкото пенсиите на 60 души за шест месеца“.
Малко след това младата дама скандализира родителите си като се записва в Оксфорд, за да учи философия, политика и икономика. Там също не стои мирна – облича се в мъжки дрехи, за да влезе нелегално на среща на Оксфордския мъжки съюз, само за да протестира срещу недопускането на жени в тази организация. После заминава да учи в САЩ, откъдето се връща през 1964 г., за да започне работа в Министерството на отвъдморските територии.
През 1968 г. Дъгдейл е завладяна от духа на студентските протести. По онова време възгледите ѝ стават все по-леви, тя се запознава с комунисти и пътува до Куба. Там Фидел Кастро е едноличен господар и експериментира с комунизма на „Острова на свободата“.
След като се завръща започва най-бурният период от живота ѝ. Дъгдейл започва да работа със социално слаби в Тотнъм. Крие, че самата тя е богата. Всъщност не остава богата за дълго – към 1973 г. вече е раздала всичко, което е получила от родителите си.
Великобритания преживява смутни времена – в Северна Ирландия избухват размирици, а при опит да бъде възстановен редът със сила ситуацията се влошава още повече. По това време Дъгдейл вече е влязла във връзка с членове на ИРА и за да помогне на каузата им, предлага да оберат не кого да е, а собствените ѝ родители.
През юни 1973 г. обирджии отмъкват от семейното им имение произведения на изкуството и сребърни прибори, които в наши дни биха стрували около 1.7 млн. долара. На полицията не ѝ отнема много време да стигне до организаторите на кражбата. Дъгдейл е арестувана и обвинена. В съда заявява на баща си:
„Обичам те, но мразя всичко, което представляваш“.
А на съдията казва:
„От непокорен интелектуалец ме превърнахте в борец за свобода“.
Затворът ѝ се разминава и е осъдена на две години условно.
Но това е само началото. Дъгдейл вече е приета от ИРА, макар че някои продължават да я гледат с недоверие заради произхода ѝ.
През следващата 1974 г. младата жена участва в една от най-спорните акции на организацията. Няколко души заплашват с оръжие пилот на хеликоптер и го принуждават да ги превози до определена точка. На борда на машината качват бидони от мляко, натъпкани с експлозиви. Целта им е да ги хвърлят върху полицейски участък в Северна Ирландия. Операцията обаче е зле планирана – бидоните се оказват много тежки и трябва да бъдат изхвърлени, за да не се разбие хеликоптерът. Нападателите си оставят само един бидон, но пък с него не улучват сградата на полицията, а и бомбата не се взривява.
Така за кратко време Дъгдейл се оказва сред най-издирваните. Във Великобритания тя е обвинена за контрабанда на оръжие, ирландската полиция също я търси. В този момент младата жена се забърква в следващата беля. Тя е отново обир, но не на собственото ѝ семейство, а на 71-годишния депутат Алфред Бейт, наследник на богата фамилия, занимавала се с диаманти и собственик на скъпи произведения на изкуството.
На 26 април 1974 г. четирима въоръжени нахлуват в дома на Бейт, заплашват него и съпругата му с пистолет, бият го и отмъкват най-скъпите му картини. Води ги млада жена, която говори френски.
Няколко дни по-късно се прави връзка със семейство Бейт. Обирджиите обещават да върнат откраднатото срещу откуп, а именно – две сестри, членове на ИРА, заподозрени в бомбен атентат в Лондон, да бъдат прехвърлени в затвор в Северна Ирландия.
Британската полиция, вече доста запозната с изпълненията на Дъгдейл, бързо я слага в списъка със заподозрените. Няколко дни след обира полицаи патрулират във вилна зона на повече от 300 километра от местопрестъплението. Местен човек им споменава, че една от вилите била наета от млада двойка дни преди обира. Те решават да проверят имота. Дъгдейл се дегизира с перука и започва да говори на френски, за да се престори на туристка, но полицаите вече са забелязали в паркираната пред къщата кола шест цилиндрични пакета, каквито обикновено се използват за пренасяне на картини.
Така Дъгдейл е арестувана и впоследствие осъдена на по девет години в два отделни процеса – за кражбата и за опита за атентат с хеликоптера. Докато я съдят, става ясно, че е бременна. Бащата е Еди Галахър, неин любовник и съучастник в двете престъпления. Тя ражда сина си докато е в затвора и се омъжва за Галахър пак там.
Освободена е през 1980 г. и се мести в Дъблин. Нейният биограф Шон О'Дрискъл твърди, че макар в началото действията ѝ в подкрепа на ИРА да са били хаотични и непремерени, впоследствие става важен член на организацията.
Дъгдейл умира през март 2024 г. На 83 години. По същото време излиза филмът Baltimore, който разказва за живота й с Имоджен Потс в главната роля.
До края на живота си Дъгдейл казва, че не съжалява за нищо. На биографа си О'Дрискъл казва, че най-щастливият ден в живота ѝ е онзи, в който е отвлякла хеликоптера. Думите ѝ са:
„Тогава за първи път се почувствах в центъра на събитията и сякаш правя онова, което съм обещала“.
&format=webp)
&format=webp)
)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1920:897)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(1920:897)&format=webp)
&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)