Ивана Лоуел е в Ирландия за семейна сбирка в Касълтаун, резиденция, реставрирана от братовчед ѝ Дезмонд Гинес в графство Килдър, когато я осенява вдъхновението.

Докато с роднините ѝ гледат без особен интерес епизод от Downton Abbey, сцената, в която измислените персонажи от семейство Кроули си разменят учтиви забележки на масата, кара Ивана да осъзнае нещо.

„Историята на нашето семейство е много по-пикантна и интересна от това – и освен това, е истинска“, разказва тя пред BBC от просторната си трапезария в Ийст Хамптън.

Когато се връща в дома си в Лонг Айлънд, Ню Йорк, тя написва 20-страничен сценарий за телевизионен сериал, драматично преразказване на триумфите и изпитанията на нейния клан, потомци на Артър Гинес (роден през 1725 г.), който започва да вари прочутата ирландска тъмна бира, която днес се продава в над 10 милиона чаши на ден по целия свят.

10 години по-късно концепцията на Лоуел е реализирана от известния сценарист и режисьор Стивън Найт, автор на Peaky Blinders.

Осемте епизода на House of Guinness ще бъдат пуснати в Netflix на 25 септември, с отбелязване в надписите: „Базиран на идеята на Ивана Лоуел“.

Ивана, която е дъщеря на писателката лейди Каролайн Блекууд, а баба ѝ Морин, маркиза на Дафърн и Айв, е една от триото „златни момичета на Гинес“, добре познати в британското висше общество през 20-те години, признава, че епичната фамилна история не е лесна за разказване.

Тя обхваща шест поколения и включва забележителен търговски успех, богато филантропично наследство и политически интриги, както и многобройни семейни скандали, тайни и трагедии.

Тя започна своето разказване, като се спира на митичната история за произхода на тъмното пиво, като случайно изгаряне на хмел. В действителност, основателят Артър най-вероятно е стигнал до своята печеливша формула за тъмно пиво умишлено, като е оставил по-тъмното малцово пиво да зрее в дървени бъчви, за да се задълбочи вкусът.

За телевизионния сериал Найт избира по-късна отправна точка от сюжета: смъртта на Бенджамин Гинес, внукът на основателя, който умира през 1868 г., оставяйки четирима наследника. Той превръща пивоварната, основана от Артър в Сейнт Джеймс Гейт, Дъблин, в една от най-големите в света, а семейство Гинес се нарежда сред най-богатите в Ирландия.

Сюжетът може би ще напомни на някои зрители за Succession на HBO, свободно базиран на отношенията на медийния магнат Рупърт Мърдок с четиримата му най-големи наследници.

Както и в тази история, богатите се борят помежду си, но в House of Guinness наследниците трябва да се справят с посмъртните желания на патриарха на фамилията, както и с условията в Ирландия от 19 век – гласно движение за въздържание от алкохол и политически вълнения, подхранени от доминация на проспериращ протестантски елит над бедното католическо мнозинство.

„Всички те са толкова млади, а баща им оставя както огромна отговорност, така и огромно наследство“, казва Ивана за четиримата си главни герои и допълва: „Всеки е принуден да намери своя път.“

Като жена, единствената дъщеря Ан наследява само символична сума, но се ангажира да използва семейните средства за подобряване на живота на бедните и болните в Дъблин и други части на Ирландия.

На по-малкия брат Бенджамин също е отказано голямото състояние, тъй като по-големият Артър го смята за пияница, твърде слаб, за да води семейството. Той очаква тази роля за себе си, заедно с пълна свобода с контролния си дял в пивоварната, но при четенето на завещанието на баща си научава, че трябва да сподели собствеността с другия си брат – умния, но мрачен Едуард. Сложната партньорска връзка между тези братя – противоположни, обвързани един с друг и често изпитващи неприязън, е драматичната сърцевина на House of Guinness.

Точно както Стивън Найт се вдъхновява за Peaky Blinders от историите на родителите си за детството в бандитския Бирмингам, Найт открива творческия извор, необходим за реализирането на House of Guinness, след като разговаря с Ивана.

„Тя е истинска мина от информация и неразказани истории за семейството, датиращи отпреди години“, казва той в прессъобщенията за сериала. „Срещата с нея беше най-доброто проучване, което можех да си представя, защото не само получих историите, но и доверието на фамилията, духа и леката лудост... Бях запленен.“

По-голямата част от действието се развива в Ирландия (доковете на Ливърпул заместват пивоварната St James Gate), с няколко сцени в Ню Йорк, където един братовчед на семейство Гинес е изпратен, за да се занимава с международното разрастване на бизнеса.

Зрителите ще чуят и репликата на Едуард Гинес, по-късно граф на Айв:

Не можеш да печелиш пари от хората, освен ако не си готов хората да печелят пари от теб.

Действието се разгръща в мръсните помещения на гигантската пивоварна, балните зали и именията на Дъблин и в обезлюдената ирландска провинция, където две десетилетия след глада всеки, който все още не е „заминал за Бостън“, както съобщава един от героите, живее в колиба с покрив от торф.

Любовта към Ирландия и ирландците е част от наследството на привилегированото семейство, но историята на Ивана Лоуел се фокусира върху това как те са преминали един напрегнат момент от историята и са успели да просперират както в търговско, така и в лично отношение.

„Как да намеря точния тон? Не исках да ги представя като злодеи, но всеки бизнесмен трябва да бъде безмилостен, особено в онези времена.“, признава тя пред BBC.

Ключово решение, което е предоставило „конфликта и страстта, които правят историята интересна“, добавя тя, е било да се измисли герой – красавецът Шон Рафърти, работник в пивоварната.

Изигран от Джеймс Нортън с похотлив секси чар, въпреки цялата му хитрост и лоялна служба към семейство Гинес (особено към жените), на него никога не се позволява да забрави, че е техен слуга, а не равен.

Макар че Ивана Лоуел, която е на 58 години, няма образование в областта на писането на художествена литература или сценарии за телевизията, тя вярва, че дългите периоди от детството, прекарани в изолирани имения в Ирландия и Англия, без телевизия и с недостатъчно отопление, са се оказали ценни.

„Разказването на истории беше начинът, по който се забавлявахме“, спомня си тя. Израства с двете си по-големи сестри, Наталия и Евгения, и по-малкия им брат, Шеридан. Наблюдава отблизо как майка й и вторият й баща, американският поет Робърт Лоуел, посвещават дните си на писането, което тогава не и се струва особено привлекателно: „Мислех си, че е скучно да си затворен в собствения си свят през цялото време.“

Ранният живот на Иван е белязан от загуби – вторият й баща, Робърт, умира внезапно от сърдечен удар, а сестра й Наталия от свръхдоза хероин на 18-годишна възраст.

Лейди Каролайн, алкохоличка и често невнимателна майка, не казала на дъщеря си истината за нейното потекло. Тя предполагала, че баща й е вторият съпруг на майка й, композиторът, докато един ден след смъртта на лейди Каролайн през 1996 г. близък приятел не поставил под съмнение това.

Така Ивана научава, че майка ѝ е накарала двама мъже да повярват, че могат да бъдат нейни бащи: Робърт Силвърс, дългогодишен редактор на New York Review of Books, с когото Лоуел има добри отношения, и Иван Мофат, филмов продуцент и сценарист, към когото не изпитва чак толкова топли чувства.

ДНК тест в крайна сметка потвърждава, че тя е дъщеря на Мофат. Лоуел описва тази одисея в своите красноречиви, на моменти разтърсващи мемоари Why Not Say What Happened. По повод премиерата на сериала House of Guinness, мемоарите, публикувани през 2010 г., ще бъдат преиздадени тази есен от Vintage в САЩ и от Bloomsbury във Великобритания.

Единственото притеснение на Ивана по повод сериала е да не разочарова голямата си братовчедска рода, включително Дафне Гинес, модната дизайнерка и актриса, и писателят Нед Айв, Четвърти граф на Айв.

Все пак е сигурна, че те няма да се съпротивляват на излагането на семейните мръсни тайни: „Ние не се възгордяваме с репутацията си, имаме много добро чувство за хумор по отношение на себе си“, допълва наследницата на Гинес.

Подобно на тъмното пиво, което десетилетия е синоним на ирландските пъбове и по-възрастните любители, а сега се радва на нова популярност сред младите, историята на Гинес има енергия и саундтрак, които много зрители със сигурност ще изпият с удоволствие, допълва BBC.