Германските бирени барони, които запознават Америка със светлото пиво
Как светлата бира се е превърнала в най-популярната напитка в Америка, която се продава навсякъде - от супермаркетите до луксозните хотели?
В Европа бирата е част от всекидневието в продължение на столетия, но от другата страна на Атлантическия океан това невинаги е било така.
Всичко започва в средата на 19-и век, когато предприемчиви немски имигранти започват да варят леката газирана алкохолна напитка в кухните си, за да им напомня за дома.
Находчивите немски пивовари издигнат хобито си в мощна индустрия, като агресивно популяризират новата напитка сред американските потребители. Те затвърждават своето господство чрез приемане на нови индустриални технологии и непрекъснато подобряване на рецептите.
Срещат отпор както от страна на опонентите на алкохола, така и на противниците на имиграцията. Битката за правото да се пие бира предизвиква дори разкол в професионалната бейзболна лига, пише History.com.
„Германският триъгълник“ и възходът на бирените барони
Близо 5 милиона германски имигранти пристигат в Съединените щати в периода между 1820 и 1900 г. Голяма част от тях се стичат в разрастващите се промишлени центрове от Средния Запад, особено около Сейнт Луис, Милуоки и Синсинати - т. нар. „германски триъгълник“.
До средата на века някои занаятчии внасят в САЩ маята и рецептите за производство на баварските бири лагер и пилзнер. За производството им са необходими от шест седмици до осем месеца, но могат да се съхраняват за по-дълги периоди от време, което е предимство пред тъмния английски ейл, който доминира в американските вкусове дотогава.
Тъй като ейлът е с кратки срокове на ферментация, той се вкисва бързо, ограничавайки възможностите за съхранение на пивоварите и пазарния обхват.
Около 4000 германски пивоварни се появяват в Съединените щати до средата на 70-те години на 19-и век. Те се превръщат в квартални центрове за любителите на пивото в разрастващите се градове.
Новите „бирени барони“ създават свои пивоварни династии в цялата страна. Сред тях са Адолфус Буш, който застава начело на компанията на своя тъст Еберхард Анхойзер в Сейнт Луис, Кристиан Моерлайн и неговата компанията в Синсинати, Джордж Ехрет, който управлява пивоварната Hell Gate в Ню Йорк и Джейкъб Рупърт - друг нюйоркчанин, който купува изпадналия в затруднения бейзболен отбор Ню Йорк Янкис през 1915 г. и използва печалбите от бира, за да построи Yankee Stadium и да наеме Бейб Рут и други звездни играчи.
Най-популярният "бирен" град в Америка обаче става Милуоки, който до края на 19-и век може да се похвали с четири от най-големите пивоварни в света, притежавани от етнически германци. Една от причините за възхода на града е интензивното съперничество между пивоварите Фредерик Пабст и Джоузеф Шлиц.
Разширяване извън германскоговорящите пазари
За да развият пазара на традиционния немски лагер, пивоварите трябва да накарат негерманците да пият бира. Парадоксалното е, че Пабст и Шлиц откриват възможности дори в трагичните бедствия и войната.
Големият пожар в Чикаго от 1871 г. оставя 100 000 души без дом, унищожава 18 000 сгради, както и почти всички пивоварни в града. Пабст използва своя кораб, задвижван с пара, за бързо преместване на бъчви със светла бира на юг по езерото Мичиган (Чикаго се намира на около 150 километра от Милуоки по брега на езерото), купувайки складово пространство в Чикаго, за да ги съхранява.
Шлиц превозвал бъчвите по железопътната линия и давал безплатна бира на пострадалите от пожара. Десет години по-рано Шлиц прави подобен жест и по време на Гражданската война, изпращайки охладени с лед бъчви по река Мисисипи до 200 000-те германски имигранти, биещи се на страната на Севера.
Германците съставляват най-големия етнически контингент в армията на Съюза (един на всеки 10 войници) и по цялото протежение на реката и на бойните полета те се смесват с местните жители, разпространявайки свежия лек вкус на светлата бира.
Новите технологии и техники за варене също помагат за разширяването на пазара. Парните двигатели подобряват времето за доставка и варенето. Изкуственото охлаждане, което става достъпно през 70-те години на 19-и век, позволява на производителите да съхраняват бирата по-дълго и да я изпращат по-надалеч.
В цялата страна пивоварите продължават да променят рецептите си, търсейки правилните съставки, за да направят по-вкусна, по-чиста и по-пенелива бира с много по-дълъг срок на годност.
На Световното изложение в Чикаго през 1893 г. Пабст и Шлиц се състезават на международната сцена за титлата на най-добрия пивовар на Америка, като показват своите бири пред повече от 27 милиона посетители. Шлиц взима награди за три от своите лагери, бирата на Пабст Best Select печели най-високите отличия, след което започва да се нарича Pabst Blue Ribbon.
Борбата с трезвените фанатици
С разрастването на доминираната от Германия бирeна индустрия в САЩ се появяват и първите ѝ противници. Те осъждат както вредното влияние на алкохола, така и на самите имигранти.
Движението за въздържание срещу алкохолизма, ръководено предимно от англо-протестанти, прави първите си крачки през 50-те години на 19-и век, когато 13 щата забраняват продажбата на алкохолни напитки. Високоградусовите питиета са обвинени за различни злини, вариращи от домашно насилие и политическа корупция до хазарт и проституция.
В битката за обществен морал „германците, които обичат пиво“ и „накиснатите с уиски ирландци“ (по думите на тогавашната пропаганда) често били обединени като мишени. Но за германците пиенето на бира не се ограничава само до буйните мъже в кръчмите. Пивото е част от тяхното ежедневие и култура, а също и семеен бизнес.
Германските имигранти пренасят детските градини и хот-дога в новия си дом в Америка, а заедно с тях немските пивовари създават т. нар. "бирени градини" на открито. Те стават място, на което работещите хора, флиртуващите двойки и младити семейства отиват в неделя, за да общуват, да слушат музика на живо и да се насладят на чистия въздух с наливна бира в ръка.
Атмосферата на някои от тези места е като на малък увеселителен парк.
Борбата за въздържание в средата на 19-и век съвпада хронологично с нативистките, антиимигрантски движения, като партията Know Nothing, която понякога прибягва и до насилие. През 1855 г. нейни представители в Чикаго избират за кмет на града Леви Буун, който увеличава лицензионните такси шест пъти и наема нативистка полиция, която да затваря заведенията на имигрантите в неделя.
Стига се до полицейски репресии и дори до смъртни случаи. Също през 1855 г. симпатизанти на движението Know Nothing, ядосани заради загубата на изборите, се разбунтуват, атакувайки германските общности и пивоварните в Кълъмбъс и Синсинати в Охайо и в Луисвил, Кентъки.
Биреният скандал, който разцепва бейзболната лига
Моралният диспут се разпространява дори на бейзболните игрища.
През 1878 г. сравнително новата Национална бейзболна лига, в стремежа си да "изчисти" своя имидж, спира да продава алкохол на стадионите, забранява неделните мачове и повишава цените на билетите, които стават недостъпни за работещите хора. Феновете на един от отборите в протестантския Уорчестър, Масачузетс, се оплакват от присъствието на "пияници, комарджии и проститутки" по стадионите.
Лигата отстранява отбора на Синсинати - град с голяма диаспора от етнически германци, когато неговият президент отказва да спазва новите правила. Шест други отбора отговарят на мярката, като се оттеглят от лигата, включително от Сейнт Луис, Синсинати, Балтимор и Филаделфия.
През 1881 г. те сформират Американската асоциация, наречена от нейните противници Лигата на бирата и уискито, която в крайна сметка се превръща в Американската лига и днес е част от Major League Baseball в САЩ.
Нов век, нови проблеми
В началото на 20-и век опозицията срещу бирата се засилва.
По време на Първата световна война антигерманските настроения правят живота и бизнеса на американците от германски произход значително по-трудни. През 1920 г. приемането на забраната за продажбата на алкохол в страната нанася смъртоносен удар на всички бирарии и пивоварни, което води до разцвет на организираната престъпност за трафик на алкохол.
Когато сухият режим приключва през 1933 г., оцеляват само големите пивовари с национални марки, които са намерили начини да се адаптират към новата реалност. Сред тях са и Pabst Blue Ribbon, Schlitz, Miller и Anheuser-Busch.