В интернет предприемачеството изглежда като лесен занаят.

Един курс, една презентация, няколко мотивационни цитата и след шест месеца всички вече „скалират“ компанията си.

LinkedIn, разбира се, има собствен литературен жанр по темата.

Постове с къси изречения.

Почти като хайку.

Започват с драма.

Продължават с поука.

И завършват с „урок за живота“.

„Преди пет години бях никой.“

„Днес водя екип.“

В университетите картината е малко по-различна. Там има студенти, които искат да създадат бизнес, но рядко се срещат с хората, които наистина са го направили.

Идеите в тази среда не липсват. Младите често идват с енергия, с любопитство и с онзи вид свежо мислене, което още не е минало през филтъра на „така се правят нещата“. Проблемът е, че много от тези идеи така и си остават идеи. Не защото са лоши, а защото рядко се срещат с хора, които да ги предизвикат, подкрепят или просто да им покажат как изглежда реалният пазар.

В най-добрия случай студентите попадат в корпоративния свят, където талантът им може да бъде използван, но не винаги и насърчен. Идеите, с които идват, понякога се изглаждат, понякога се игнорират, а понякога просто се губят между процедури и вътрешни йерархии.

Именно тази пропаст се опитват да запълнят Цветелин Николов и Стефан Григоров – двама предприемачи, които решават да върнат стартъп екосистемата обратно в класната стая (или в случая - аулата).

Тяхната инициатива Startup Fairs има проста идея: вместо студентите да четат за предприемачи, да ги срещнат на живо.

„Работейки с толкова студенти, постоянно правим проучвания за нагласите им“, казва Николов.

Той има пряк поглед върху университетската среда. През последните години участва в различни инициативи – от кариерни форуми и състезания проекта HR:Rush for Practice, който вече 8 сезона предизвиква студенти от 5 града да работят по реални бизнес процеси с работодателите до практически предприемачески формати в академична среда

По собствените му думи вече е организирал близо 50 кариерни изложения в университети и работи с над 20 учебни заведения.

Николов е и съосновател на Pleggi – платформа, която използва кратки научно базирани игри, за да измерва уменията и потенциала на кандидатите за работа и по този начин да надгради стандартното CV. Идеята зад нея е проста: вместо кандидатите да бъдат канени за интервю единствено по CV и опит, компаниите да могат да видят как мислят и как реагират в различни ситуации.

Цветелин Николов в студиото на Profit.bg

„В едно от проучванията ни с младежи, видяхме, че над 40% от студентите искат да бъдат предприемачи. Не фрийлансъри, а хора, които искат да създадат компания, продукт, екип“, посочва той.

Проблемът е, че между тази амбиция и реалния бизнес свят стои огромна пропаст.

„Ако тези хора не видят нещо конкретно и практично, лесно се объркват от това, което виждат в интернет“, добавя Николов.

„Там всеки може да стане милионер.“

Идеята за Startup Fairs се ражда именно от това наблюдение.

Цветелин Николов и Стефан Григоров не са случайна комбинация. Двамата се познават от университета, където са работили по общи проекти още като студенти.

„От първи до четвърти курс всички проекти сме ги правили заедно“, разказва Григоров.

„Сега използвам това като пример пред студентите – не подценявайте курсовите задачи. Там изграждате екипите, с които може да работите години по-късно.“

По думите на Николов предприемачеството рядко започва директно със собствен бизнес. Според него много от най-добрите предприемачи първо натрупват опит като част от чужд екип.

„Ние сме крадци на занаят. Видяли сме как се прави, как не се прави.“

След университета пътищата им временно се разделят. Николов създава Pleggi и се насочва към предприемаческата екосистема и HR инициативи, докато Григоров прекарва няколко години в една от големите международни одиторски компании.

Там Стефан вижда отблизо как функционират десетки компании.

„Тогава разбрах две неща“, казва той.

„Първо – в България наистина могат да се правят успешни стартъпи. И второ – колко малко информация има за хората, които тепърва започват.“

Стефан Григоров е предприемач и съосновател на Startup Fairs. Той стои зад инициативата Founder Centre за подкрепа на стартъпи и образователния проект Epoch Online

Когато двамата отново започват да работят заедно, идеята се оформя бързо: да създадат формат, който просто среща хората.

Startup Fairs не е акселератор или програма за финансиране. По-скоро представлява пет паралелни формата, които събират стартъпи, студенти, инвеститори и академичната общност.

Първото издание, своеобразен пилотен тест, се проведе през ноември миналата година в УниБИТ. Резултатът е изненадал дори организаторите: над 500 души посещават събитието.

„В началото университетите ни питаха дали сме сериозни – дали наистина смятаме, че можем да съберем толкова хора“, казва Николов. „След първото издание вече нямаше съмнения.“

По думите на организаторите качеството на участниците също е било показателно. От около 40 стартъпа, включили се в първото издание, близо 80% вече са били оценени на минимум 1 млн. лв.

Форматът комбинира няколко различни елемента в рамките на един ден.

Най-видимата част е изложението, където стартъп компании представят продуктите си на щандове в университетската среда. За разлика от повечето подобни събития, участието е безплатно.

„Не взимаме пари от стартъпите“, казва Николов. „Те получават щанд и се включват в състезание за най-интересен проект, като победителят се избира от самата публика.“

Паралелно с изложението се провеждат и няколко други формата – бизнес форум с инвеститори и институции, практически уъркшопи за студенти и научна предприемаческа конференция, която събира учени и предприемачи около темата за технологичния трансфер.

„Университетите са мястото, където се създават технологии“, казва Николов. „Бизнесът и академичната общност обаче рядко си говорят – ние се опитваме да създадем точно този разговор.“

Друг важен компонент е Startup Challenge – седемдневен формат, който започва преди самото събитие и завършва на сцената на Startup Fairs. В него студенти работят по собствените си идеи с помощта на ментори и тестват проектите си.

„Повечето подобни състезания се фокусират върху презентацията“, казва Григоров. „Ние се опитваме да ги изкараме директно на пазара.“

Той дава пример със студент от Нов български университет, който започва с идея за микрорастения – сравнително малък агропроект, който първоначално изглежда по-скоро като експеримент.

По време на Startup Challenge участниците не подготвят само презентации, а трябва реално да тестват идеите си на пазара с помощта на ментори.

„Преди няколко дни ми се обади и каза: ‘Имам проблем – продадох всичко и нямам повече продукт’“, разказва Григоров.

Историята обаче не е само за продажбата. По думите му именно в този процес студентите започват да разбират как работи предприемачеството – като се сблъскат с реалните проблеми на пазара, а не само с теоретични упражнения.

Паралелно с това участниците започват да си помагат помежду си – едни намират партньори, други клиенти, трети хора за екипите си. „Оказа се, че един стартъп помогна на друг да си намери човек, а два проекта станаха партньори и дори клиенти един на друг“, казва Николов.

„Предприемачеството не е да вървиш като кон с капаци и да гледаш само собствената си идея. Около теб има хора със същите предизвикателства и често решенията се намират именно в разговорите помежду им.“

Именно тази среда – в която идеи, хора и опит се срещат още в университетите – е и основната логика зад Startup Fairs.

През 2026 г. ще се проведе седем пъти в различни университетски центрове.

Четири събития ще бъдат в София, а останалите – в Пловдив, Варна и Стара Загора.

Първото издание от новия цикъл е насрочено за 17 март в Нов български университет.

Там се очаква участие на десетки стартъп компании, както и представители на бизнеса, инвеститорската общност и академичния сектор.

Сред партньорите на инициативата са институции като Българската фондова борса, Фонд на фондовете, представители на бизнеса като ДСК и БДО България, а организаторите работят и с различни фондове и инвеститорски мрежи.

Според Григоров подобни срещи могат да имат дългосрочен ефект, който не се измерва само в сделки или инвестиции.

„Когато един студент чуе за предприемачество на 20 години, това може да не значи нищо веднага“, казва той.

„Но след 10 или 15 години тази идея може да се върне.“

В крайна сметка целта на Startup Fairs не е да създаде още един стартъп конкурс.

Амбицията е по-скромна – и може би по-важна.

Да върне предприемачеството там, където започва най-често: при младата амбиция.