Апокрифният лозунг "изяжте богатите", който се приписва на Жан-Жак Русо по време на Френската революция, е особено актуален в последно време.

Нещо повече – той се превърна в хаштаг за постове в социалните мрежи относно филми и телевизионни предавания, които разкриват пикантни подробности от живота на свръхбогатите.

"Наследници" (чийто финал предстои през уикенда), "Паразит", "Менюто", "Белият лотос" и "Триъгълник на тъгата" са едни от най-известните примери за тази нова тенденция.

Едно е сигурно – ние, обикновената публика, поглъщаме с апетит всяко съдържание за живота на богатите, а гладът за такива истории изглежда ненаситен, пише в анализ по темата BBC.

Тенденцията в никакъв случай не се ограничава само до екрана. Сценариите на епизодите от "Наследници" бяха публикувани в книга от литературното издателство Faber.

Няколко от най-горещите романи на 2023 г. също са посветени на свръхбогатите представители на обществото. Например Сара Томас, бивша частна учителка на милиардерски деца, ни въвежда в света на руските олигарси с дебюта си "Кралица К", а действието на новия трилър на Елъри Лойд "Клубът" се развива в ултраексклузивен клуб на частен остров.

Третият сезон на „Белият лотос“ ще е в ТайландТретият сезон ще е сатиричен и забавен поглед към смъртта в източната религия, загатват продуцентите

Но със сигурност най-харесваният роман на годината е "Улица Ананас", блестящият дебют на американската редакторка Джени Джаксън, предложен и за телевизионно разпространение.

Бестселърът на "Ню Йорк Таймс" разказва историята на Стоктънови, семейство, натрупало значително състояние от недвижими имоти в Ню Йорк.

Някои читатели може би ще се възмутят от самата идея на романа, но всеки, който отвори "Улица Ананас", вероятно ще бъде напълно погълнат от сюжета. Книгата е едновременно остра и състрадателна, и предлага на читателя поглед към това как дори мегабогатите могат да отворят очите си за моралните въпроси, които стоят пред обикновените хора.

Авторката Джаксън харесва сериали като "Наследници", но смята, че "може би е по-интересно да се разгледат хора, които се опитват да бъдат добри - или които си мислят, че са добри и трябва да се справят с привилегиите си по различни начини".

Едно от основните вдъхновения за романа е статия в "Ню Йорк Таймс" за деца с наследствени фондове, които раздават парите си. Джаксън е запленена от това как равносметката за социалната несправедливост се случва по различен начин при милениалите и поколението Z, отколкото за предишните поколения, които може да останат озадачени, ако не и откровено враждебни към подобни практики.

Пародия на лукса: Сериалът повдигна темата колко елитно е да демонстрираш богатство със скъпи марки

Вдъхновението на Джаксън е буквално на прага на дома ѝ: живеейки на улица "Ананас" в Бруклин Хайтс, макар и в скромен апартамент, тя шпионира по-заможните си съседи. "Винаги минавах покрай този апартамент с гигантски еркерни прозорци и пиано, и се питах кой ли живее там?"

Всъщност, Джаксън е имала добра възможност да си представи: макар и да произхожда от средната класа в малкия град Масачузетс, когато се премества в Ню Йорк, тя попада в света на издателските партита и изисканите обеди и заживява в апартамент под наем с трима инвестиционни банкери.

След време тя се запознава със съседите си чрез детската градина на децата. Веднъж те организират благотворителна кампания, в която една от наградите е детски модел на Tesla. Е, писателката си води подробни записки за всичко.

Кодиран лукс: В гардероба на милиардерите Рой от Гардеробите на актьорите са прекалено шикозни благодарение на опростения си характер

Но защо сме толкова ненаситни да знаем как живеят свръхбогатите?

Огромно удоволствие е да гледаш как богаташите тъжат, плачат, самобичуват се, биват отхвърлени, въпреки че имат толкова много пари. Има и самодоволно чувство за морално и естетическо превъзходство - представяме си, че ако ние бяхме толкова богати, никога нямаше да сме така неблагодарни, нещастни, депресирани, себични.

Гледането с омраза е успокояващо, защото си напомняме, че щастието не може да се купи с пари.

А това е морален принцип, който отдавна е залегнал в световната литература. "Великият Гетсби" се свързва най-вече с пищните партита на главния герой, но книгата внушава, че подобни излишества в крайна сметка се оказват абсолютно безсмислени, допълва BBC.