Сутринта на 20 януари 2020 година се случва събитие, което много жители на Ямайка смятали, че никога няма да видят.

За първи път от 40 години круизен кораб спира на историческото пристанище Порт Роял в Кингстън.

Издаден навътре в морето иновативен плаващ кей посреща 2 000 усмихнати гости на острова, а огромният кораб Marella Discovery 2 засенчва всичко около себе си, докато те слизат на сушата.

Това е момент на гордост за Кингстън и жителите на града - нещо, за което се говори отдавна, но така и не беше реализирано преди това, вследствие основно на политически препирни и липсата на развитие на Порт Роял.

Пристигането на круизния кораб също така отбелязва ярка нова глава в наситената със събития история на Порт Роял, която е известна на много ямайци, но за която рядко се говори извън пределите на страната.

В днешно време Порт Роял е относително спокойно рибарско селце в края на дългата 29 км плажна ивица по продължението на Кингстън, но в края на 17-и век репутацията му е толкова нечестива, че бил считан от мнозина за “най-покварения град на Земята”.

Ямайка, която била контролирана от испанците в продължение на повече от 150 години заради стратегическото си местоположение, е нападната от английски сили през 1655 г. и бързо се превръща в доходоносен актив.

Англичаните обаче не разполагали с много хора и това означавало, че за да защитава острова, тогавашният губернатор Едуард О‘Дойли бил принуден да разчита на пирати.

Това, заедно с приходите от търговия с роби, захар и дървен материал, превръща Порт Роял в рай за алкохола, парите и секса. Известен с това, че една четвърт от сградите там били барове или бордеи, градът бързо се замогнал, а за неутолимата жажда на пиратите към охолство и разврат започват да се носят легенди.

Градът привличал известни имена, които кръстосвали моретата по онова време, като капитан Хенри Морган, които атакували и плячкосвали слабо защитените испански пристанища в региона (самият Морган предвождал насилствени грабежи в Панама сити и Маракайбо), след което бързо харчели заграбеното за крайно хедонистки начин на живот.

“Тези пирати имали свободата да правят каквото си поискат, тъй като били считани за защитниците на Ямайка. Властите нямали друг избор, освен да ги оставят на мира,” обяснява пред BBC местният историк Питър Гърдън.

“Представете си град с много злато и тези хора със съмнителна репутация, които разполагат със свободата да правят каквото си поискат. Бордеите, баровете и църквите били поравно, така че можете да си представите атмосферата в Порт Роял.”

На сутринта на 7 юни 1692 г. обаче тази атмосфера и самият Порт Роял се променят завинаги. Две хиляди души загиват при огромно земетресение, което разрушава по-голямата част от града. След това Порт Роял вече никога няма да е същият.

“Земетресението заличава Порт Роял и земната му маса, която била около 52 акра,” обяснява Селвениос Уолтърс - технически директор, отговарящ за археологията в Jamaica National Heritage Trust.

“Близо две трети от града са унищожени и потъват в пристанището на Кингстън. Земетресението разрушава сградите и много хора умират под падащите стени. Приблизително над половината от населението загива.”

Снимка: Pixabay.com

Непознаването на историята на Порт Роял извън Ямайка е донякъде изненадващо, предвид мрачното й естество. Въпреки това непокътнатото състояние на подводните руини от бившия пиратски град правят този обект наистина забележителен.

Само на метри под водната повърхност лежи лишена от кислород среда, а потопените руини са капсула на времето на живота на един пристанищен колониален град от 17-и век.

“Смята се, че това е един от най-добре запазените подземни обекти в това полукълбо,” казва Уолтърс. “И вероятно е единственият по рода си в тази част на света. Така че е много важно не само за Ямайка, но и за света, като цяло, да пазим и съхраняваме този активи на културното наследство.”

Този “Помпей на Карибите” в момента е в процес на превръщане в обект от световното културно наследство на ЮНЕСКО и това признание ще бъде приветствано в тази част от света, която няма много представители там.

Има ли обаче смесени чувства към Порт Роял през 2020 г. заради скандалната история на града и връзката му с търговията с роби?

“Хората от Порт Роял винаги са се гордеели с миналото си,” обяснява Гордън. “По-голяма част от населението на Ямайка са поробени африканци, които се усъвършенстват до умели търговци, а някои от най-добрите са били тук в Порт Роял.

Ние успяваме да излезем от робството и създаваме едни от най-добрите занаятчии, които са живели в тази страна. Порт Роял е бил пълен с такива хора и като техно потомци ние се гордеем с нашите постижения.”

“Това е голяма част от израстването в Ямайка,” казва Хедър Пинок, мениджър в Urban Development Corporation - държавна агенция, която контролира възстановяването на района. “Всеки научава историята на Порт Роял. Мисля, че почти всяко дете в Ямайка посещава Порт Роял; това е като някакъв обред.”

“Почитане на миналото и визия за бъдещето” е девизът на сайта на проекта Порт Роял 2020. И макар пристигането на круизния кораб да е важен момент, престои да се свърши още много работа, за да може градът да се превърне в световна атракция, към което се стреми проектът.

С няколко тихи жилищни улици и шепа барове, днешният Порт Роял е далеч от декадентското си минало. Оранжевите стени и подаващите се оръдия на останалия от колониалната ера Форт Чарлз все още са привлекателни, а очарователната Giddy House, остатък от земетресението в Кингстън от 1907 г., която e застанала под ъгъл от 45 градуса, е една от по-странните атракции в Карибския басейн.

Градът обаче все още не разполага с инфраструктурата, за да се справи с големия брой посетители, които круизните кораби обещават да доведат.

За гмуркане и разглеждане на потопените руини отблизо се изисква специално разрешение от властите в Ямайка. Това може да бъде уредено, но предизвикателството е да се превърне в автентична атракция, която съживява историята на града.

Устойчивото бъдеще на Порт Роял е голяма част от работата на Пинок, като тя не включва само потъналия град. “Имаме историята, но в същото време отдаваме почит и на биоразнообразието и наистина гледаме в бъдещето,” обяснява тя.

Тъй като е дом на крехки коралови рифове и заплашени от изчезване морски видове, целите за устойчиво развитие на Порт Роял включват намаляване на морското замърсяване, слагане край на субсидиите, които спомагат за прекомерния риболов и намаляване на окисляването на океана. Тези амбициозни цели трябва да бъдат постигнати до 2030 г.

COVID-19 означаваше по-малко посетители през по-голяма част от 2020 г., но възстановяването продължава. А с обещанието за круизни кораби на хоризонта през 2021 г. и и очакванията за много повечето туристи, които да се запознаят с историята му, има възможност Порт Роял наистина да излезе на картата.

Възможност, която се чака от дълго време.