Как да предотвратим края на "Made in Europe"? Кои са силните и слаби страни на индустриална Европа и как се развива дългогодишната й визия като движеща сила на зелената индустриална революция?

Отговор на тези въпроси даде Матю Карничниг, главен кореспондент за Европа на POLITICO по време на участието си във форума ШУМЪТ НА ПАРИТЕ 2023.

Той даде пример с Германия – двигателят на европейската икономика, производител на 1/3 от продукцията в еврозоната.

Според Карничниг, най-притеснителните фактори в икономически аспект са липсата на висококвалифицирани работници, което започва да се превръща в криза на пазара на труда в Германия и второ, цената на енергийните ресурси и суровините, която той сравни с много по-ниските цени на електрическата енергия в САЩ.

Немската икономика се крепи на евтиния газ – основните индустрии разчитат на внос на евтин газ, но не само руски, каквато е популярната заблуда, обясни журналистът.

Целта е техните продукти да са конкурентноспособни на световния пазар. Сега обаче, те нямат достъп до евтин газ и го заменят с по-скъп втечнен газ, допълни Карничниг.



Той направи кратък преглед от началото на прехода на Германия към възобновяема енергия.

През 2000 г. Германия реши да се откаже от атомната енергия и да я замести изцяло с възобновяема, но страната няма свои източници на енергия и разчита изцяло на внос. Енергийната трансформация имаше много критики, когато стартира, особено сред консервативните среди в бизнеса.

Затова през 2009 г., когато преизбраната Ангела Меркел сформира второто си коалиционно правителство, решиха да отменят това решение до 2040 г. За съжаление, след това стана инцидентът с АЕЦ Фукушима и само за няколко седмици мнението на Меркел се промени и тя реши да се придържа към първоначалния план,

Част от плана включваше и т.нар. електрическа магистрала – високоволтови електрически линии от северната част на страната към южната. Това не се случи, реши се проектът да бъде подземен и до днес тези линии не са изградени, обясни Карничниг. Така че напредъкът на Германия е много бавен, за да може да се осъществи тази енергийна трансформация, допълни той.

Журналистът от POLITICO даде пример с един от лидерите в производството на моторни триони Stiller, според когото тази енергийна трансформация се е провалила.

По този начин се засилва кризата, която изпитва както Германия, така и останалата част от Европа, допълни Карничниг. Немските фирми все повече предпочитат да се преместят в САЩ и да изграждат нови производствени мощности, отколкото да останат в Германия.

Ние асоциираме немската индустрия с автомобилната, подчерта още Карничниг и обясни, че в момента компанията на Илон Мъск Tesla е огромен конкурент на немските автомобилопроизводители и добавената й стойност е не в мотора, а в батерията, което я прави лидер в този сектор.

Германия вече не притежава тези патенти, които Tesla има и затова се налага да аутсорсват производството на батерии в други страни, което ще намали техните маржове на печалба, подчерта Карничниг.

Според него, над един милион души в Германия работят в този клъстер на автомобилната индустрия. Традиционният двигател, който е гръбнакът на немската икономика, има много части, докато електрическият има 27, което показва, че много от производствата ще изчезнат в бъдеще, направи сравнение журналистът.

Ако разгледаме структурата на немската икономика, която е представителна за европейската, виждаме, че тя е закрепостена в 19 век. Те не са иноватори, за разлика от най-големите технологични компании, нито една от които не е европейска, допълни Карничниг.

Той подчерта, че нещо, в което Европа се справя добре в разходите за социално подпомагане. За съжаление обаче, тя е най-старият континент, който застарява все повече и повече. Единственото лечение са иновациите, смята Карничниг.

Той е категоричен, че високият икономически растеж, който наблюдавахме през последните години, няма да се възвърне. Има риск Европа да се превърне в място, където големите американски и азиатски компании ще продават своите продукти, което не е светло бъдеще за Европа.

Според Матю Карничниг, се усеща липса на намеса на политиците.

Аз се учудвам страшно много, че България все още не е присъединена към еврото, пиша за този процес от 15 години, посочи той.

За да може Европа да благоденства, трябва да има интеграция, иначе има опасност континентът да изостане и да се превърне в място, на което САЩ и Китай продават своите продукти или идват на ваканция. Казано накратко - открит музей за богати американци и китайци, подчерта в заключение Матю Карничниг.



Матю Карничниг е главен кореспондент на глобалната медийна организация POLITICO за Европа, базиран в Берлин. Той се присъединява към изданието през 2015 г. след 15 години в The Wall Street Journal на различни позиции като репортер и редактор в САЩ и Европа.

В 20-годишната си кариера Карничниг е на предната линия на някои от най-значимите политически и икономически събития. През 2008 г. той отразява краха на Lehman Brothers и последвалата финансова криза. Той е част от репортерския екип на WSJ, спечелил наградата Gerald Loeb, и обявен за финалист за наградата Пулицър за национални репортажи през 2009 г.

Впоследствие той оглавява отразяването на дълговата криза в еврозоната за WSJ като ръководител на германското звено на изданието и като редактор в ресор европейска икономика. Води екипа, обявен за финалист за наградата Пулицър за международни репортажи през 2011 г., и печели наградата на Overseas Press Club през 2012 г. Преди това Карничниг е работил за BusinessWeek, Reuters и Bloomberg.


Автор: Любомира Тонева

Снимки: Владимир Иванов