Да си тръгнеш от мафията: Как Италия защитава децата на „Коза Ностра“
Клаудия Карамана е назначена като прокурор в съда за непълнолетни в Палермо през юли 2021 г.
Преди година получава анонимно писмо с ръчно нарисуван кръст. През март група бандити нахлуват през нощта в офиса ѝ и го обръщат с главата надолу.
С оглед на личната й сигурност, магистратът се придвижва под защитата на полицейски ескорт.
Много от нейните разследвания са насочени към децата на мафиотски босове и наркотрафиканти. В някои случаи тя е поискала да бъдат изведени от семействата им и настанени в изправителен дом.
Тези действия бързо я превръщат в мишена на разярените мафиотски кланове, разказва историята й BBC. Но според нея отделянето на децата от родителите им престъпници понякога е единственият начин те да бъдат в безопасност.
"Не вземаме това решение лесно", казва Карамана пред BBC от офиса си в Палермо. "Напротив – то е последното, когато не ни остава друго."
Работата й в Сицилия е опит за защита на децата от въвличане в опасностите на организираната престъпност. Преди това тя работи за проекта Liberi di Scegliere (Свободни да избират) в региона Калабрия, който стартира през 2012 г. и е обект на филма Sons of 'Ndrangheta, излязъл на екран през 2019 г.
Сравнително малък брой деца и тийнейджъри са изведени от семействата си в рамките на тези програми – едва около 80 непълнолетни лица за последните 11 години. Но проектите предизвикват по-широка дискусия относно благосъстоянието на децата в мафиотските семейства и какво държавата трябва да се намеси, за да им помогне.
Някои критици се опасяват, че травмата от живота отделно от семействата ще бъде по-лоша от рисковете да останат там, където са.
"Общественото мнение е доста разделено", казва Омбрета Инграсими, изследовател в Миланския университет, който специализира в социологията на семействата на организираната престъпност.
Дори в Палермо, където хората са наясно с опасността да израснат в мафията, някои смятат, че семейната единица трябва да се запази на всяка цена.
Клаудия Карамана е особено изненадана от публичната критика на местен свещеник в Палермо, който съвсем ясно дава да се разбере, че според него мястото на детето е при майка му и баща му. "Исках да говоря лично с него, за да му обясня, че това не е форма на наказание", допълва тя и подчертава, че децата не се отнемат без основателна причина: "Никога няма да се уморя да повтарям, че това се случва в неизбежни ситуации, например когато родителят е наркодилър и детето се замесва в престъплението."
Да израснеш в мафията
Това, което обикновено се нарича "мафия", всъщност обхваща много различни кланове в Италия - най-известните от тях са "Ндрангета" в Калабрия, "Камора" в Кампания и "Коза Ностра" в Сицилия.
Израстването в тези организации оформя живота на децата от самото начало.
"Съществува мит, че в мафията не участват жени и деца, но това не е така", казва Франко Никастро, журналист в Сицилия, който от десетилетия пише за мафиотската култура. "Децата са подготвени за престъпния живот; това е част от тяхното възпитание."
И двамата родители могат например да обучават децата за културата на мафията и нейните ценности, като например omertà (кодекс на мълчанието, което означава, че не трябва да се говори открито за организацията или нейните дейности).
В много семейства от сина може да се очаква да последва бащата в организацията, докато от дъщерята може да се очаква да се омъжи в друго мафиотско семейство, което да засили стратегическите съюзи.
Бащата може да е по-пряко замесен в престъпни дейности от майката, но и двамата родители обикновено играят роля в предаването на престъпността.
"Майката понякога може да оправдае насилието и да обясни защо то е значимо или важно", казва Анна Серджи, професор по криминология в университета в Есекс, която е анализирала въздействието на изселванията в Калабрия.
В изследването си тя цитира случай на тийнейджър, който помага на баща си да крие оръжия и смята това за дейност на баща и син, нещо като "споделено време с баща му, част от специалните им отношения".
Мафиотската култура може да формира детето и по други трайни начини. Тя може да допринесе за високите нива на отсъствие от училище и отпадане от образователната система.
Никастро посочва, че според данните, предоставени през 2022 г., най-малко 21% от децата в училищна възраст в Палермо са отпаднали от училище или не посещават редовно учебните занятия.
"Това е много тревожно", казва той. "Не вярвам, че подобни цифри могат да бъдат открити в някоя друга част на западния свят". Според него, в юношеска възраст много от тези деца вече участват в престъпни дейности, като например търговия с наркотици.
Отпадането от училище може да бъде особено вредно, тъй като учителите може да са единствените, които предлагат на децата на мафията различна визия, казва Никастро и посочва думите на сицилианския писател от 20-ти век Джезуалдо Буфалино.
"Той е казал, че мафията може да бъде победена с армия от учители, защото те могат да преподадат ценностите, които детето не би научило от семейството или от обществото. Трябва да се започне от ранно детство."
Съществуват и физически опасности. През 2022 г. в Сицилия има поне 18 случая на деца, приети в болница заради свръхдоза наркотици, намерени в дома им, според съобщения в местни вестници. Едно от тях е само на 13 месеца.
С навършването на пълнолетие някои лесно може да бъдат привлечени от сигурността на живота, който се очертава пред тях, казва Серджи – с предварително определените роли и тесните семейни и социални мрежи.
"Поглеждайки отвън, можем да кажем, че няма свобода. Но аз твърдя, че е малко по-сложно. Може да се почувстваме така, сякаш компромисът си заслужава." И след това затвореният кръг продължава със следващото поколение деца.
Инграсими, чиято книга "Полът и организираната престъпност в Италия" разглежда ролята на жените в мафията, подчертава, че тези, които се надяват да избягат, често се сблъскват със същите предизвикателства като другите жертви на насилие.
"Важно е да се анализира опитът на тези жени, които се измъкват от семейства, в които има психологическо и физическо насилие, защото те трябва да могат да се доверят на държавата и да имат достъп до услуги. Но в Южна Италия има малко центрове за жени, жертви на насилие."
Хора, израснали в културата на мафията, не могат да си представят алтернативен живот. "Те смятат, че това е нормално", казва Инграсими. Спомня си за интервюиран, който бил искрено озадачен от въпросите ѝ, сякаш трафикът на наркотици в семейството е типична професия.
Тези, които все пак пожелаят да напуснат, могат да се сблъскат със заплахи за насилие или смърт, ако съществува риск да доносничат за останалите членове на фамилията.
Свободата да избираш
В италианското законодателство детето може да бъде отделено от семейството, когато има убедителни доказателства, че родителите не изпълняват законовото си задължение да осигуряват подходящи грижи и образование, така че поведението им накърнява благосъстоянието на детето. Такъв пример е подтикването на детето към извършване на престъпни действия.
Това е и правното основание на Liberi di Scegliere, която е създадена в Калабрия, Южна Италия, от съдия Роберто Ди Бела. "Основното нещо е да се даде на тези деца шанс за изкупление, да им се покаже, че е възможен различен живот", казва Джорджо Де Чеки, национален координатор на проекта.
В един от случаите, включени в изследването на Серджи, например, момиче в ранна тийнейджърска възраст е изведено от семейство на "Ндрангета" и преместено извън Калабрия.
"Това решение изглежда единственото възможно, за да се избегне отмъщението", заключава трибуналът, "да се спаси момичето от неизбежна съдба и същевременно да му се позволи да преживее различен културен, емоционален и психологически контекст." Трибуналът се надява, че това ще ѝ позволи да се "освободи от родителските условия".
Де Чеки подчертава, че всеки случай е уникален и преди да вземе решение, съдът преценява много фактори. Може например да реши да отнеме родителските права на единия родител, но не и на другия, ако показва по-голяма готовност да се промени.
Анализът на Серджи за решенията на трибунала показва, че родителските права на бащата най-често се отнемат, докато на майките обикновено се дава втори шанс, ако са готови да осигурят на детето живот без престъпления. Във всички случаи на майките е разрешено да поддържат определен контакт с детето.
Ако има роднини, които не са част от мафията, съдът може да се опита да настани децата при тях. От съществено значение е, че на децата се предлага психологическа и образователна подкрепа, за да се насочат към по-добър житейски път.
Пътят към светлата страна
Работата на Карамана в Палермо се опитва да възприеме също толкова внимателен и състрадателен подход. Разделянето на децата от родителите е крайна мярка. "Всяко дете има право да живее в своето семейство, освен ако това не противоречи на правото да израсне физически и психически здраво", казва тя.
В почти всеки случай на майката също се предлага защита и сигурност, за да замине с детето.
"Питаме тези жени: какво искате за детето си? Алтернативите често са затвор или смърт", допълва Караман. "Ако майката откаже, проверяваме дали в семейния кръг има някой надежден човек, който се е дистанцирал от престъпния живот. Преди да се пристъпи към действие, ситуацията се наблюдава внимателно от социалните служби и полицията".
Дори детето да бъде изведено от семейния си дом, родителите често получават право на свиждане, при условие че то се съгласи да ги вижда. А решенията на съда могат да бъдат отменени и семейството да се събере отново, ако родителите прекъснат връзките си с мафията.
Макар че звучи невероятно и в двете програми се наблюдават забележителни успехи на деца и цели семейства, които са се освободили от престъпната си зависимост.
Де Чеки посочва семейството на мафиотски бос, който е в затвора за тежки престъпления. Синът му също е осъден, а дъщерята е настанена в приемно семейство. Това може да бъде сърцераздирателна история, но въпреки това синът продължава да учи в затвора и след като излежава присъдата си започва да води честен живот, а дъщерята навършва пълнолетие, без да е въвлечена в престъпления.
"Дори майка ѝ решава да промени живота си и да последва децата си в този мъчителен, но необходим процес на възстановяване", казва Де Чеки. Дъщерята вече има работа, а синът обмисля да учи право. Дори бащата, който първоначално се е противопоставил на решението на съда, сега оценява "възраждането" на семейството си, казва Де Чеки.
"Виждали сме много такива семейства", допълва той – хора, които са получили възможност да изберат нов начин на живот, далеч от престъпността. "Защото във всяко истинско гражданско общество, трябва да има алтернатива на мафията.", казва в заключение той.