Ако Голямата Рецесия си има начална дата, то тя може да е 15 септември 2008 г. (понеделник ).

В този ден Уолстрийт се събуди след един тих уикенд, за да разбере, че инвестиционната банка Lehman Brothers, стълб на корпоративна Америка повече от 150 години, е фалирала.

Пораженията бяха очевидни. Индексът Dow Jones падна с 504 пункта, или 4.42%, след като Уолстрийт реагира на новината. Това беше най-лошият му ден след 11 септември 2001 г., но предстояха още много такива.

Всичко това беше шок, но не и пълна изненада. Дни по-рано, на фона на спекулации за ликвидна криза, Lehman Brothers беше отчела 3.8 млрд. долара тримесечна загуба.

Главният изпълнителен директор на банката Ричард Фълд изложи план за преструктуриране, който включваше продажбата на множество активи на Lehman с цел набирането на средства. До края на седмицата банките в Азия Европа и Северна Америка се отказаха от закупуването на Lehman, а инвеститорите вече бяха започнали да се освобождават от акциите на компанията.

В почивните дни 13 и 14 септември, ръководителите на Lehman работят непрестанно, опитвайки се да наберат средства, за да запазят компанията. Когато настъпва понеделник обаче се оказва, че всичко е било напразно. Стотиците милиарди долари задължения на Lehman надхвърлят активите й, а търпението на кредиторите вече се е изчерпало.

Компанията подава заявление за съдебна защита от кредитори, а последствията от най-големия фалит в историята на САЩ заливат икономиката.

Последствията бяха очевидни. Ако Lehman може да фалира, "стана ясно, че сме само на крачка от финансов срив," казва икономистът Нуриел Рубини по това време.

Lehman обаче не дава началото на „заразата". В предходната седмица правителството на САЩ се намесва, за да предотврати изпадането в несъстоятелност на ипотечните гиганти Fannie Mae и Freddie Mac.

Спасяването на Fannie и Freddie разклати доверието на инвеститорите, но фалитът на Lehman вече го срина тотално.

Безбожните бонуси

"Може би е време за малко уволнения," заявява конгресменът Барни Франк, председател на Комисията по финансови услуги, през март, когато председателят на AIG Едуард Лиди е привикан за обяснение защо около 400 служители са получили 165 млрд. долара бонуси след като компанията е получила държавни средства. "Не можем да ги спрем да получават бонуси, но можем да им отнемем работата," казва Франк.

Недоволството около бонусите се засили. Прокурорът на Ню Йорк Андрю Куомо разследва Merrill Lynch & Co. за раздадени 3.6 млрд. долара бонуси, точно преди компанията да бъде придобита от Bank of America.

На 9 септември тази година главният изпълнителен директор на Goldman Sachs Group Лойд Бланкфийн нарече недоволството по отношение на банковите бонуси "разбираемо и уместно."

Няма оправдания за прекалено големите възнаграждения при положение че една финансова институция е отчела загуба," казва Бланкфийн на конференция в Германия. Това обаче не пречи на собствената му компания да задели 11.3 млрд. долара за бонуси през тази година.

Въпреки новите правила по отношение на бонусите, се говори, че трейдърът на енергийни продукти Андрю Хол, който работи за подразделение на Citigroup, очаква 100 млн. долара възнаграждение, защото поделението, което оглавява е спечелило 650 млн. долара тази година.

След фалита на Lehman в САЩ беше избран нов президент, който дойде с обещанията за промени. Година по-късно обаче няма доказателства, че това е така.

Като цяло сривът на Уолстрийт, породен от фалита на Lehman, се дължи на два основни фактора. Банките предприемаха по-рисковани инвестиции, а финансовите продукти, които опаковаха заедно ставаха все по трудно възприемчиви, до момента, в който имаше пълна липса на прозрачност за това какво се продава.

Така или иначе, все още не е ясно дали нещо се е променило.