Германското правителство обмисля варианти за отпускане на спасителен финансов пакет за Турция, съобщава The Wall Street Journal.

Според изданието, Берлин се опасява, че една пълномащабна икономическа криза в Турция ще дестабилизира региона, ще се пренесе в други европейски държави и ще доведе до нова емиграционна вълна от Близкия изток.

Разговорите все още са в много ранна фаза и не е сигурно, че ще доведат до нещо, но вариантите, които се обсъждат, варират от координирана общоевропейска стабилизираща програма (подобна на тази, която беше приложена в Гърция, Испания и Португалия по време на дълговата криза) до целеви заеми, които ще се отпускат от държавните банки за развитие на конкретни проекти.

"Ще направим всичко възможно, за да стабилизираме Турция. Нямаме кой знае какъв избор", твърди анонимен германски висш държавен служител, цитиран от WSJ.

Защо Германия се страхува от проблемите на Турция?

И други европейски правителства са загрижени за ситуацията в южната ни съседка. По време на срещата със своя турски колега, френският финансов министър Бруно Ели Моура заяви, че е важно Турция да бъде подкрепена в усилията си да "поправи" своята икономика.

Повечето икономисти са на мнение, че е твърде рано да се коментират евентуалните суми, които Анкара може да получи, тъй като голяма част от турския държавен дълг се намира в ръцете на частни инвеститори.

WSJ прави аналогия с Аржентина, която се намира в подобна ситуация и през юни договори отпускането на кредитна линия в размер на 50 милиарда долара от Международния валутен фонд.

Изданието цитира двама висши държавни служители в Берлин, според които финансовият министър Олаф Шолц вече е обсъдил някои от възможните варианти с турския си колега Бейрат Албайрак.

Ако все пак се стигне до някаква форма на финансова подкрепа за Турция от страна на Германия, тя ще маркира рязък обрат в отношенията между двете държави. Макар че геостратегическото им сътрудничество датира повече от век, през последните години двустранните взаимоотношения рязко охладняха, най-вече заради авторитарния уклон на турския президент Реджеп Тайип Ердоган.

Той ще посети Берлин на 28 септември, а седмица по-рано ще се състои и среща на финансовите министри на двете държави. Вероятно плановете за евентуален спасителен финансов пакет ще присъстват в дневния й ред, пише WSJ.

Подходът на Берлин към проблемите на Турция контрастира рязко с този на Съединените щати. Американският президент Доналд Тръмп не само че не прояви никакво съчувствие към сриващата се лира и икономическите проблеми на южната ни съседка, но предупреди, че ще наложи нови санкции и по-високи мита за турския износ.

Причината се крие в конфликта на Белия дом с Анкара заради задържането на американския пастор Андрю Брънсън, който бе арестуван от турските власти и обвинен в подкрепа на тероризма.

Германското правителство обаче е на мнение, че тази политика подкопава доверието на пазарите и само задълбочава проблемите. Освен това най-сериозните опасения на Берлин са свързани с това, че икономическата криза може да провали сделката за задържане на миграцията, която Европейският съюз постигна с Турция.

Анкара получава пари от Европа срещу ангажимента да задържа мигрантите от Близкия изток на своя територия.

Колапсът на турската лира в началото на месеца доведе до рязък скок на инфлацията и увеличи натиска върху фирмите и гражданите, които изплащат кредити в чужда валута. Лирата поевтиня с 40% спрямо долара само от началото на тази година. Заплахата от масови фалити пък оказва силно негативно влияние върху турската банкова система.

В миналото всички държави, които изпитваха проблеми с баланса по текущата си сметка, се обръщаха за помощ към Международния валутен фонд. Обикновено той отпуска спасителни траншове на своите членове в замяна на някои непопулярни икономически реформи.

САЩ обаче заплашиха, че ще наложат вето върху всеки опит за отпускане на заем на Турция от страна на МВФ. По тази причина управляващите в Берлин и Брюксел търсят варианти за европейско решение на проблема.

Как Берлин може да помогне на Анкара?

Ако МВФ бъде изключен от спасителната схема, трябва да бъдат намерени нови механизми за отпускане на средствата и да се постигне общоевропейски консенсус. Германия може да отпусне двустранна помощ под формата на отделни целеви кредити, подобни на тези, използвани в подкрепа на Унгария през 1980 г.

Но без участието на МВФ, Европейският съюз не може да си позволи нищо повече от временна и ограничена финансова "патерица" за Турция.

Освен това подобен ход би представлявал огромен политически риск за германския канцлер Ангела Меркел. Социологическо проучване, публикувано миналата седмица, показа, че 72% от германците не одобряват идеята за отпускане на финансова помощ за Турция.

Берлин рискува и влошаване на отношенията си с Вашингтон, на фона на критиките от страна на американския президент Доналд Тръмп по отношение на либералната миграционна политика на Германия, енергийната й политика, ниските (според него) разходи за отбрана и огромния й търговски излишък.

До този момент няма никакви официални становища по темата за евентуалната спасителна програма, пише още изданието. Американското посолство в Анкара отказва коментар, а турското правителство е категорично, че не се нуждае от никаква външна помощ.

В крайна сметка обаче, Европа ще бъде принудена да помогне на Турция по един или друг начин, смята анонимен висш европейски дипломат в Анкара, цитиран от WSJ.

"Не можем просто да стоим и да гледаме как Турция потъва. Геостратегическото й влияние, тесните икономически връзки с Европа и потенциалният миграционен натиск са твърде важни, за да бъдат пренебрегвани", смята той.