Идва ли краят на слонския бизнес в Тайланд?
Тайланд е неповторима страна в много отношения. Една от уникалните пратктики там със сигурност е бизнесът със слонове, заемащ основна ниша в туристическия бранш. Никъде другаде по света не се използват толкова много животни за забавление на гостите. Според някои оценки в последните години в Тайланд има около 3 хил. работещи слона. Всичко това обаче се променя.
Основната причина е ковид пандемията. През изминалите три години, както навсякъде по света, така и в Тайланд отчитат рязък спад на туристите. Това означава, че няма кой да язди слоновете, няма кой да се снима с тях и т.н. Съответно за собствениците им няма пари. А това означава, че и за самите слонове няма. Резултатът е липса на храна, некачествено гледане и всички негативни последствия от това.
В днешно време Тайланд се изправя пред сериозния въпрос какво да прави със слоновете си, след като за тях няма достатъчно работа. Да се чака подобряване на условията не е вариант, защото независимо какво се случва на хората, животните все пак трябва да ядат. А без приходи за стопаните, няма храна за слоновете.
За разлика от други места по света, в Тайланд държавата не е задължена, поне формално да полага грижи за животните. Работещите слонове са частна собственост, т.е. това се очаква от стопаните. Проблемът е, че в голяма част от случаите става дума за семейства, които са разчитали за прехраната си изцяло на животното. И пресъхването на туристическия поток за тях е истинско бедствие. Заради липсата на доходи те са принудени да се приберат от популярните курорти по родните си места. Там обаче условия за отглеждане на животните в повечето случаи няма. Често те биват връзвани с вериги, а оправданието е, че това се прави за тяхна и обща безопасност.
Заради всичко това на собствениците им остава само едно. Да пускат видеа със слоновете си във социалните мрежи и да се надяват на дарители от целия свят. Това обаче не означава стабилен и редовен доход, по-скоро е спасителна акция за кратко.
Има и друг проблем. От известно време има движение сред туристите да се избягват разходките със слонове, за да не се насърчава този бизнес. Да се експлоатира животно по този начин със сигурност не е етично. И колкото и добре да се отглежда един слон, той все пак преминава през дресировка, за да може да работи. Това означава поставяне на задачи и наказание, ако те не бъдат изпълнени. Т.е. някъде в този процес животното е подложено на мъчения, независимо дали ще бъде бой с пръчка, лишаване от храна или нещо друго.
Дори ако един собственик желае най-доброто за своето животно и е решил да го остави за отглеждане, тъй като не може да се грижи за него, това не е толкова лесно. Парковете за пенсионирани слонове се броят на пръсти. Един от тях е отворен през 90-те години на миналния век и е собственост на Сангдуан Шаилер. Пред BBС тя разказва, че е искала да се концентрира върху „консервацията“, т.е. отглеждане на животните възможно най-близо до естествената им среда. Затова паркът се отказва от храненето от страна на турситите и къпането с хора (също популярна туристическа атракция). Резултатът е, че посетитетлите намаляват наполовина, а агенциите отказват да изпращат хора, защото „всички искат да докоснат и прегърнат слон“. С времето обаче нещата се променят. Днес една от най-попуярните реклами за бизнеса със слонове е „без вериги, без яздене“.
„Проверих в Кох Самуи (един от тайландските острови). Преди там имаше много лагери за яздене на слонове. Сега са останали два. Същото е в Пукет“, казва Шаилер.
Нейният парк не е малък по територия, но не е и безкраен. В момента там се отглеждат 122 слона, сред които 45, спасени от фалирали заради ковид бизнеси. Животните са свободни, но на много места нямат този късмет.
Според някои случващото се в Тайланд в момента е закономерно. Те твърдят, че е крайно време да се намери баланс между интересите на хората и животните. Докато атракцията яздене на слон съществува обаче това няма как да се случи. Именно защото слоновете са подложени на дресировки и в крайна сметка биват измъчвани, за да изкарват пари.
С промените покрай ковид кризата в Тайланд в момента се водят спорове в две посоки. Първата е докога и доколко на туристите трябва да бъде разрешено да се забавляват със слоновете. И втората – какво все пак да се направи за тези дълголетни животни. Отглеждането на слон не е никак лесно. Всеки един има нужда от около 200 кг. храна на ден и поне 100 литра вода.
Към момента не е реалистично да се смята, че всички слонове изведнъж ще бъдат пуснати на свобода. Експлоатацията на животните се счита за нещо нормално и затова ще минат години преди този бизнес да бъде спрян. Междувременно обаче трябва да се намери начин условията за слоновете да бъдат подобрени.