Световната метеорологична организация (СМО) наскоро потвърди това, от което мнозина се опасяваха. До 2027 г. средната глобална температура ще се повиши с повече от 1,5 градуса по Целзий над прединдустриалните нива - няма да надвиши трайно тази стойност, а по-скоро ще я надхвърля временно, като пиковете ще бъдат с нарастваща честота.

Въпреки ангажиментите на правителствата и компаниите за намаляване на емисиите шансовете за надхвърляне на 1,5C затопляне непрекъснато се увеличават от 2015 г. насам, когато СМО ги оценява като близки до нулата, пише Reuters и посочва:

„Тази сурова реалност прави действията по отношение на метана, който има 80 пъти по-голямо въздействие върху глобалното затопляне от въглеродния двуокис в 20-годишен хоризонт, още по-спешни“.

Всъщност около 30% от повишаването на температурите, на което светът става свидетел, се дължи на метана. Според Програмата на ООН за околната среда (UNEP) около 0,3C от глобалното затопляне може да бъде предотвратено до 2045 г. чрез намаляване на метановите емисии с 45% в рамките на това десетилетие.

Нов сателит на НАСА следи замърсяването до ниво жилищен квартал TEMPO е вторият от група от общо три мощни инструмента за проследяване на замърсяването


Това накара политиците да се събудят и да започната да действат по темата, но дали техните действия имат ефект?

Отговорът дава екип от европейски учени, който е направил преглед на повече от 250 политики, насочени към ограничаване на метановия отпечатък, и е установил, че те обхващат едва 13% от него. По-голямата част от политическите инструменти са насочени към намаляване и предотвратяване на емисиите, докато само един от всеки пет има за цел да подобри мониторинга на емисиите. В същото време около половината от политиките са насочени към сектора на изкопаемите горива, където технологиите за предотвратяване и отстраняване на течове са лесно достъпни.

Подход за оценка на емисиите

Подходът за оценка на емисиите обикновено е "отдолу нагоре". Те се моделират или измерват в представителна извадка от отделни емитери (например петролен кладенец), но проучванията показват, че обикновено анализите са неточни и занижени спрямо резултати от спътниковото наблюдение.

Официалните данни сочат, че разпоредбите за улавяне на метан от въглищните мини на Китай са довели до спад на емисиите с 37% през 10-те години до 2019 г., докато сателитните - че те не са имали значително въздействие.

Страните от ООН подписаха исторически договор за опазване на океаните Той полага основите на защитата на нерегулираните досега океански територии


Друг пример е Канада. Съвсем наскоро канадското правителство съобщава, че емисиите на метан от петролната и газовата промишленост на страната са намалели с 34% в сравнение с 2012 г. Независим одит обаче установява, че големи източници на емисии не са били отчетени и не са обхванати от съществуващите разпоредби.

„Политиките за улавяне на метана често не обхващат цялата верига на доставки, като много малко от тях взимат предвид изоставените кладенци и мини. Това е нещо, което Европа се стреми да реши с първото си законодателство за метана в историята на ЕС. През май в Европейския парламент бяха приети предложения, които ще изискват от компаниите да извършват редовни проверки за откриване и отстраняване на течове. Евродепутатите искат правилата да обхванат и нефтохимическия сектор, както и вноса, който съставлява 80% от потребяваните в ЕС нефт и газ“, припомня още Reuters.

Мария Олчак, водещ автор на доклада за метановите политики, смята, че предложенията на ЕС показват "разбиране на обхвата на проблема и мислене в перспектива", тъй като регламентът ще се прилага и за инфраструктурата, използвана за биогаз и биометан. Докладваните емисии ще трябва да бъдат проверявани - елемент от политиката, който досега е бил възпрепятстван от неадекватните измервания.

Предложеното законодателство обаче трябва да измине още доста път, преди да бъде финализирано. Сега предстоят преговори между Европейския съвет, който смекчи предишните предложения, Европейската комисия и Европейския парламент.

ЕС пред зелена дилема как да добива важни минерали без да унищожи природатаЕК се кани да позволи на минните проекти, определени като стратегически, да се възползват от двугодишни срокове за издаване на разрешителни


Прилагането му пък е съвсем друг въпрос. Олчак акцентира, че отделните държави-членки ще решават дали компаниите спазват разпоредбите или не и какви санкции ще се налагат за неспазването им, така че отговорността е в техни ръце.

„Европа все още трябва да обмисли как да се справи с най-големия си източник на емисии на метан - селското стопанство, като по-голямата част от тях се дължат на храносмилането при пасящите животни и управлението на животинския тор. В момента се извършва преразглеждане на Директивата за емисиите от промишлеността, но споровете се съсредоточават върху това колко големи трябва да са стопанствата, за да попаднат в обхвата на законодателството“, посочва тя.

В световен мащаб някои от най-големите емитери на метан не прилагат политики за ограничаване на емисиите. Китай например не се е присъединил към Глобалния ангажимент за намаляване на емисиите на метан с 30% до 2030 г.

В същото време производителят на нефт и газ с интензивно използване на метан Туркменистан е пример за непредвидени последици от законодателни изисквания. Сателитното наблюдение показва, че забраната за изгаряне на газ, свързана с добива на нефт, е принудила операторите на петролни сондажи вместо това да го изпускат в атмосферата под формата на метан.

В днешния консуматорски свят ежедневно се произвеждат и купуват огромно количество текстилни продукти


Екипът на Илзе Абен от Нидерландския институт за космически изследвания (SRON) е идентифицирал една от най-горещите метанови точки в света именно там. Те са открили 29 различни източника, всеки от които изпомпва повече от 1 800 кг метан на час. И това може да се е случвало в продължение на десетилетия.

„Такива свръхизточници не фигурират в националните инвентаризации на парниковите газове, които се докладват на Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата (РКООНИК), защото са "напълно необичайни", казва Абен. „Но те би трябвало да са лесни за отстраняване с ремонт на оборудването например“.

Неочаквано Абен и колегите ѝ откриват суперемитери и под формата на сметища и депа за отпадъци.

„С тях е изключително важно да се справим, тъй като те стоят зад над 10% от антропогенните емисии на метан. Само в Буенос Айрес на сметищата се падат половината от градските емисии. За да добиете представа за мащаба, това аржентинско сметище отделя около 10% от метана, отделян от най-големия нефтодобивен регион - Пермския басейн в САЩ“, дава пример тя.