Слизаме от самолета заради влака: Все повече европейци избират железниците
В търсене на по-екологични алтернативи на реактивните самолети, все повече пътуващи европейци се насочват към обширната железопътна мрежа на континента, особено за кратки пътувания, пише CNN.
Авиокомпании, сред които холандският превозвач KLM, сключват партньорства с железниците по определени маршрути, а държави като Австрия и Франция се стремят да ограничат вътрешните маршрути, по които има влакове.
Това се случва на фона на осезаема революция в железопътния транспорт в континентална Европа, с появата на нови високоскоростни маршрути и оператори, обрат в спада на нощните спални услуги, нови тунелни връзки, намаляващи времето за пътуване, както и нови локомотиви, подобряващи надеждността и ефективността.
При толкова много инвестиции в железопътния транспорт на теория изглежда, че влаковата модернизация на Стария континент вече е в ход. На практика обаче, към този момент това си остава далечна мечта.
Каква е причината?
Както и при много други усилия за въвеждане на иновации в посока на полезни за околната среда практики, и тук има добри и лоши новини. Правят се поправки, но нито една от тях не е бърза. Засега обаче, няма ясни признаци, че европейските летища скоро ще станат по-тихи, допълва CNN.
Символична стъпка
2023 г. започна с ново законодателство, обещано във Франция, което ще забрани полетите на къси разстояния по редица вътрешни маршрути, за да помогне на страната да намали нивата на замърсяване.
За да се приложи забраната, ЕС настоява въпросният въздушен маршрут да има алтернатива на високоскоростен железопътен транспорт, който да позволява пътуване между два града за по-малко от два часа и половина.
Освен това трябва да има достатъчно ранни и късни влакове, които да позволяват на пътниците да прекарат поне осем часа в дестинацията.
Това означава, че в крайна сметка са избрани само три маршрута: тези, които свързват летище Париж-Орли с градовете Бордо, Нант и Лион. Като допълнителен удар за онези, които се надяват на железопътна революция, се оказа, че тези маршрути вече са съкратени през 2020 г. - новият закон просто означава, че няма да бъдат възстановени в бъдеще.
Какво се обърка?
Решението на Европейската комисия компроментира първоначалните планове на Франция, които предвиждаха закриването на още пет маршрута: От летище Шарл дьо Гол в Париж до Бордо, Нант, Лион и Рен, както и маршрут от Лион до Марсилия.
Резултатът, според критиците, е нещо, което се отнася само на думи към проблемите на климата, без да прави нищо по въпроса.
"Френската забрана за полети е символичен ход, но ще има много малко въздействие върху намаляването на емисиите", коментира Джо Дарден, директор на авиацията в кампанията за по-чист транспорт Transport & Environment (T&E), пред CNN преди законът да влезе в сила.
Според изчисленията на T&E трите маршрута, засегнати от забраната, представляват само 0,3% от емисиите на полетите, излитащи от континентална Франция и 3% от емисиите на вътрешните полети в страната (като отново се отчитат само вътрешните полети в континенталната част).
Ако се добавят и петте допълнителни маршрута, които френските власти искаха да включат, тези цифри ще бъдат съответно 0,5% и 5%.
Това не е толкова много на фона на статистиката, която казва, че авиацията понастоящем представлява около 2,5% от световните въглеродни емисии, нейният общ принос за изменението на климата се оценява като по-висок поради другите газове, водни пари и контрасти, които самолетите отделят.
Нещо повече, авиацията е бързо развиваща се индустрия - въпреки паузата, наложена от пандемията и е на път да се превърне в една от индустриите с най-значителен принос за емисиите в бъдеще.
По данни на ЕС емисиите от авиацията в Европа са се увеличили средно с 5% на годишна база в периода 2013-2019 г.
Авиокомпаниите плащат нулеви данъци или мита върху горивата си в ЕС, за разлика от други видове транспорт. Самолетните билети също така са освободени от ДДС.
На прага на нови ограничения
Положителното е, че въпреки ограниченото си въздействие, решението на френския съд създава прецедент, който трудно ще бъде пренебрегнат от авиационната индустрия в момент, когато тя е подложена на все по-голям контрол от обществеността и политиците.
"Френската мярка е толкова маргинална в настоящия си обхват, че по-скоро е театър на устойчивостта, отколкото да оказва някакво съществено въздействие върху емисиите", заяви пред CNN Патрик Едмънд, управляващ директор на Altair Advisory, базирана в Ирландия консултантска компания в областта на авиацията, преди законът да влезе в сила.
"Можем обаче да го разглеждаме и по друг начин - като предвестник на още ограничения за авиацията, които са вероятни, ако индустрията не се заеме по-сериозно с декарбонизацията си.", допълва експертът.
Франция не е първата европейска държава, която заема по-строга позиция по отношение на полетите на къси разстояния.
През 2020 г. австрийското правителство спаси националния превозвач Austrian Airlines при условие, че премахне всички полети, при които пътуването с влак може да отнеме по-малко от три часа.
В действителност беше съкратен само маршрутът Виена-Залцбург, като в отговор бяха увеличени влаковите услуги по линията. Подобен кратък маршрут, от Виена до Линц, беше прехвърлен на железопътния транспорт през 2017 г.
Същата година правителството въведе и данък от 30 евро за всички полети на разстояние под 350 км, излитащи от австрийски летища.
Твърди се, че и други европейски държави обмислят ограничаване на търговските полети на къси разстояния - ход, който може да бъде приветстван, тъй като според проучване от 2020 г. 62 % от европейските граждани биха подкрепили забрана на полетите на къси разстояния.
Испания очерта плановете си да намали до 2050 г. полетите до местата, където пътуване с влак отнема по-малко от 2,5 часа.
Не е изненадващо, че тези стъпки предизвикаха сериозен отзвук в авиационната индустрия.
Според доклад от 2022 г., изготвен по поръчка на Европейската асоциация на регионалните авиокомпании (ERA) заедно с редица други органи на авиоиндустрията, ако целият авиопревозвач по маршрути с дължина под 500 км премине към друг вид обществен транспорт, потенциалните икономии на въглеродни емисии ще достигнат до 5% от емисиите в рамките на ЕС.
"Забраната на полетите на къси разстояния и оказването на подкрепа на железопътната индустрия е лесна победа за спечелване на благоразположението на обществеността, особено в Европа", коментира Монсерат Барига, генерален директор на ERA, пред CNN.
Но Барига и други представители на двете страни на въпроса посочват двойния стандарт на ограничаване на полетите на къси разстояния и постепенното премахване на въглеродните квоти за полети в Европа, като същевременно не се предприемат никакви сериозни мерки за ограничаване на връзките извън блока.
Полетите на дълги разстояния произвеждат най-много емисии в световен мащаб.
В научна статия на Journal of Transport Geography се посочва, че макар полетите на разстояние под 500 км да представляват 27,9 % от заминаващите в ЕС, те представляват само 5,9 % от изгореното гориво. За разлика от тях полетите, по-дълги от 4 000 км, представляват само 6,2 % от излитащите от ЕС, но 47 % от изгореното гориво.
"Правителствата продължават да пренебрегват най-големия източник на авиационни емисии - полетите на дълги разстояния, които остават без регулации", коментира Дарден от T&E.
"Забраните за полети не трябва да се използват от правителствата като средство за отклоняване на вниманието от истинския проблем.", допълва експертът.
И макар че в момента железниците проправят нови пътища в Европа и имаха ключова роля в неотдавнашния крах на Alitalia, националната авиокомпания на Италия, железопътните оператори могат да направят повече, убеден е Джон Уорт, основател на обществената група за защита на интересите "Влакове за Европа".
Високите цени и ниската честота на полетите остават пречка повече хора да се откажат от летенето, казва той - особено по основните маршрути като Париж - Амстердам, Франкфурт и Барселона.
"По доста коридори железопътният транспорт може да получи дял. Железопътните оператори са съсредоточени върху максимизирането на печалбата, а не върху пазарния дял. Последното може да бъде постигнато само чрез управление на железниците като обществена услуга или чрез въвеждане на по-голяма конкуренция", обяснява той.
По-добрата свързаност на междуградския железопътен транспорт и летищата също би намалила необходимостта от полети на къси разстояния.
Джон Уорт допълва, че е от съществено значение е да се предлагат комбинирани билети, така че, например, ако влакът закъснее и връзката бъде пропусната, пътниците да бъдат настанени в следващия влак, както се случва сега с полетите с прекачване.
Колко близо сме до летенето без угризения?
Това работи доста добре в страните, в които авиокомпаниите и операторите си сътрудничат, включително Германия, Австрия, Франция, Швейцария и Испания.
През февруари 2023 г. италианската авиокомпания ITA Airways, наследник на Alitalia, подписа договор за сътрудничество с националния железопътен оператор на Италия, за да създаде и подходящите връзки.
Очаква се през 2023 г. Европейската комисия да приеме законодателно предложение, наречено "Мултимодални услуги за цифрова мобилност", с цел да се улесни по-широко този вид интермодално пътуване.
Обратно във Франция, по-краткото време за пътуване с влак и увеличените честоти могат да означават край на линията за повече вътрешни въздушни маршрути, когато забраната бъде преразгледана - мярката е валидна само за три години.
Въпреки това напредъкът в технологиите за екологично чисти полети може да промени перспективите и за регионалната авиация.
Полетите на къси разстояния вероятно ще бъдат първите сегменти на авиационната индустрия, които ще се декарбонизират, тъй като повечето от проектите, които се осъществяват в областта на електрическата, хибридно-електрическата и водородната авиация, са насочени именно към малки самолети, предназначени за преодоляване на много къси разстояния.
По всичко личи, че дебатът ще продължи през следващите години, тъй като екологичните, социалните, икономическите, политическите и технологичните параметри, които определят тази дискусия, продължават, надпреварвайки се, засега безуспешно, с темповете на глобалната криза заради климатичните промени, завършва анализът на CNN.