Нидерландия иска да затвори най-голямото газово находище в Европа тази година, защото е "много опасно" да продължи да го експлоатира, съобщава Financial Times, позовавайки се на представител на правителството.

Ханс Вийлбриф, държавен секретар по минното дело, който отговаря за разположеното в земетръсен район около Грьонинген газово находище, заявява, че има за цел то да бъде затворено до 1 октомври. Ако се окаже, че през зимата Европа изпитва недостиг на газ, то ще остане отворено до октомври 2024 г., добавя Вийлбриф, цитиран от изданието.

По думите на държавния секретар по минното дело на Нидерландия към момента находището, което се намира близо до границата с Германия, работи с малка част от капацитета си. Той изключва възможността за разширяване на производството на обекта.

"Няма да увеличаваме капацитета заради проблемите с безопасността", коментира Вийлбриф пред Financial Times.

От 80-те години на миналия век в района са регистрирани до 100 труса годишно, като са предявени над 160 000 иска за нанесени от тях материални щети. Най-силния регистриран магнитуд е 3,6, но щетите са по-големи от обикновено при тази стойност заради меката почва и трусовете, които се случват близо до повърхността.

Миналото лято Нидерландия беше подложена на натиск да увеличи добива в Грьонинген, след като Москва започна да ограничава доставките за ЕС заради подкрепата му за Украйна. През 2021 г. вносът на газ от Русия към ЕС възлиза на 155 млрд. кубични метра, или 40% от общото потребление на държавите-членки.

В резултат на този натиск страната отложи плановете си за затварянето на находището, но намали годишния добив до 2,8 млрд. кубични метра - минимумът, необходим за поддържане на работата на помпите.

“Добивът на повече от 5 млрд. кубични метра би засилил риска от сеизмична активност в района”, аргументира се нидерландското правителство.

Санкциите на ЕС срещу Русия продължават да променят петролните потоци Огромна част от доставените количества от страна на Русия към блока са насочени към България Находището “Грьонинген”, което е открито през 1963 г., изпомпва повече от 50 млрд. кубични метра в най-добрите си години, преди почти десетилетие. Но през 2013 г. правителството задължи оператора NAM, съвместно предприятие на Royal Dutch Shell и ExxonMobil, да намали добива, а през 2018 г. обяви, че находището ще бъде затворено, припомня още Financial Times.

Изданието посочва, че темата има и вътрешнополитически аспект, тъй като натискът за преустановяване на добива се засилва от парламентарното разследване, което трябва да потвърди, че предишните правителства са прикривали факта, че той причинява земетресения.

Констатациите, които ще бъдат представени следващия месец, ще бъдат опустошителни, коментира Вийлбриф и добавя, че нидерландското правителството е заделило 8,8 млрд. евро за уреждане на искове за обезщетения за вреди до 2028 г.

Financial Times акцентира, че Нидерландия може да си позволи подобно поведение. Страната е намалила потреблението на газ с "удивителните" 22% през миналата година в сравнение с 2021 г., макар и това намаление да е предизвикано от "компании, които намаляват производството си" заради високите цени на енергията.

Северозападна Германия, която е била силно зависима от нискокалоричния газ от Грьонинген, също вече е решила проблемите си в това отношение, след като се е насочила към алтернативни източници.

Не на последно място, този ход е част от по-голяма стратегия на нидерландското правителство да стимулира компаниите да разработват находища в Северно море. Според него в рамките на три години може да се добият допълнително 1 млрд. кубични метра, а след пет години - 2-4 млрд.