Прогнозите на МВФ за средносрочен растеж са най-песимистичните от 1990 г. насам, а пандемията, войната в Украйна и търговското напрежение между САЩ и Китай променят както скоростта, така и посоката на развитие на световната икономика.

Върху това акцентира по време на своето участие в рамките на конференцията "Шумът на парите 2023" Джеф Готлийб, старши регионален представител на МВФ за Централна, Източна и Югоизточна Европа, добавяйки, че е дошло време "политиците да започнат да взимат добри решения и да имат добър диалог, за да отговорят на очакванията към себе си".

"Всички знаем много добре какви са шоковете, които преживяхме, и от тях има последици. Преди 2020 имаше много хора от частния и държавния сектор, които приемаха редица неща за даденост. Едно от тях беше оптимизираната финансова система с ниски лихви и бизнес стратегиите се въртяха около това. На второ място, заплатите се определяха на база ниска инфлация, а компаниите търсеха ниски производствени разходи, най-вече в Китай. В същото време цените на енергията бяха на базата на изкопаеми горива, предимно от Русия, а разходите за отбрана бяха ниски", изброява той.

Но всички тези аспекти се променят през последните три години и това се отразява както върху частния сектор, така и върху хората, които взимат политическите решения. Особено като се има предвид, че тези промени се съчетават със стари предизвикателства като изменението на климата и демографските сривове.

Но най-големият макроикономически проблем сега е инфлацията, категоричен е Джеф Готлийб и посочва:

"Цените на енергията и хранителните продукти започнаха да се нормализират. Веригата за доставки също. Затягането на паричната политика помогна много за това, тъй като централните банки направиха взеха много по-сериозни мерки, отколкото при предишната голяма финансова криза. Това затягане обаче доведе до различни ефекти като по-малко кредити и забавяне на икономическия растеж. В крайна сметка стратегията проработи, макар и не толкова бързо, колкото очаквахме".

А това води до определени рискове.

Рискове и решения

Според старши регионалния представител на МВФ за Централна, Източна и Югоизточна Европа през следващите години рисковете могат да дойдат от пет основни направления.

"Възможно е нашите прогнози да са прекалено песимистични - войната да свърши по-рано, проблемът с инфлацията да се реши, да се повиши производителността, а ситуацията между САЩ и Китай да се разведри, но все пак трябва да се имат предвид и възможно най-лошите сценарии", категоричен е той.


Асен Василев: Възможно е да извършим по-плавен преход към евротоДо края на годината предвиждам инфлацията в България да възлиза на около 7%, заяви той

Водещият икономист поставя на първо място възможността инфлацията да остане по-устойчива от прогнозираната.

"Инфлацията се ръководи от две основни неща. На първо място, бизнесът е изправен пред по-високи цени на вноса на енергия и храни. В тази среда няма да е изненадващо, ако потребителските цени също се повишат още. В същото време работещите се опитват да наваксат това, което са пропуснали през последните две години, и да прехвърлят натиска на по-високите цени върху бизнеса. Това означава, че икономиката ще расте, а оттам и инфлацията", посочва Джеф Готлийб.

След това, казва той, е възможно да се появят нови, досега неотчитани слабости на финансовия сектор.

"Преди кризата със Silicon Valey Bank всички смятаха, че след 2008 г. банките са много добре регулирани, има много здрави мерки за контрол и цялото внимание беше насочено към небанковия сектор. Ситуацията в момента обаче е напомняме, че нашите стрестестове невинаги са достатъчни - понякога има пробойни извън тях, а друг път регулаторните промени не отразяват достатъчно бързо появилите се проблеми", акцентира още водещият икономист.

Списъкът с рискове допълват все още високите спредове на държавните ценни книжа на фона на високия държавен дълг; преливане на ефекта от затягането на паричната политика в развитите икономики към развиващите се пазари и фрагментация.

"Чужденстранните инвестиции са увеличават там, където страните са географски и идеологически близки, но митническите тарифи на много места променят драстично ситуацията", категоричен е Джеф Готлийб и изброява политиките, които са препоръчителни, за да се минимизират потенциалните негативи:

"Паричната политика трябва да остане затегната. От гледна точка на управлението на риска, ние се притесняваме повече от недостатъчно затягане, отколкото от прекалено такова. Когато инфлацията беше 3-4%, трябваше много внимателно да се пипа, защото имаше риск от дефлация. Но сега, когато виждаме, че инфлацията намалява по-бързо, отколкото очаквахме, политиката може да смени скоростите и леко да отпусне нещата".

Други мерки, които трябва да залегнат в основата на законодателните решения според представителя на МВФ, са премахването на ограниченията пред търговията, преосмисляне на рисковете, свързани с пандемията, и равно разпределение на тежестта на кризата, както и прецизно насочване на енергийните помощи, където има такива.