Когато Русия започна своята пълномащабна инвазия в Украйна през февруари 2022 г., множество западни компании напуснаха в знак на протест. Но някои от най-големите в света - включително Nestlé и Heineken, останаха.

Повече от година по-късно, пише CNN, компаниите, които избраха да останат в Русия, са във все по-нестабилна позиция - напускането стана по-скъпо и по-сложно, докато оставането - по-рисково.

Сега компаниите се оказват притиснати между западните санкции и общественото възмущение, от една страна, и все по-враждебното руско правителство - от друга. Кремъл затруднява западните компании да продават своите руски активи и налага големи наказателни такси, когато го правят.

Опитът на френския производител на кисело мляко Danone и датската пивоварна Carlsberg дава смразяващ пример за мащабите на държавна намеса, която може да сполети останалите чуждестранни представители, които искат да се изтеглят.

Made in Москва? Защо новият „Москвич“ няма нищо общо със съветската класикаКитайските производители на автомобили завземат пазарен дял в Русия, възползвайки се от напускането на западните играчи
И двете компании финализираха продажбите на активите си на местни купувачи, когато президентът Владимир Путин подписа заповед за национализиране на тяхната собственост в страната.

В коментар, от Carlsberg посочват, че това развитие означава, че перспективите за продажбата на нейните пивоварни Baltika Breweries - една от най-големите компании за потребителски стоки в Русия, сега са "силно несигурни".

Danone пък коментира, че ще отпише 200 милиона евро от бизнеса си в Русия, добавяйки ги към по-рано отчетените 500 милиона евро такси, наложени от руската държава. Компанията посочва, че въпреки че остава „законен собственик“, тя „не запазва контрола си върху управлението“ на операциите.

„Прозорецът на възможността за излизане от Русия е почти затворен“, казва Мария Шагина, експерт по санкциите в Международния институт за стратегически изследвания, пред CNN. „Западните компании сега са хванати между чука и наковалнята.“

Reuters: Топ мениджър от компания в САЩ продава високи технологии на РусияСергей Гусаков създава своя компания, за да доставя на руски клиенти IT оборудване
Трудни избори

Повече от 1000 чуждестранни компании са напуснали или преустановили дейността си в Русия след избухването на войната, според изследователи от Йейлския университет, цитирани от CNN.

Подтикнати от обширните санкции на Запада, петролните компании, производителите на автомобили, технологичните и консултантските компании и банките поведоха първоначалната вълна от напускания. McDonald’s например продаде повече от 800 местни ресторанта, отписвайки над 1 милиард долара от сметката си в процеса.

Междувременно BP плати 24,4 милиарда долара за отказа от своите 19,75% дял в Роснефт, най-голямата петролна компания в Русия.

Но дори след масовото напускане на големи корпорации, изследователите от Йейл изчисляват, че повече от 200 компании от цял свят продължават да правят бизнес както обикновено в Русия. Към това се прибавят и 178 организации, които „печелят време“ - т.е. спрели са новите инвестиции и са ограничили операциите си, но все още имат присъствие в страната.

Санкциите пренасочват, но не спират износа на руско злато. Кой печели?ОИСР коментира, че има риск то да бъде преработено, след което да се върне на пазарите в САЩ и Европа с прикрит произход
Unilever, Nestlé, Mondelēz и Procter & Gamble – най-големите компании за потребителски стоки в света, попадат в тази категория. И въпреки че конкретните причини, които всяка компания посочва за оставане, са различни, общите теми включват загриженост за благосъстоянието на служителите и техните семейства в Русия, както и задължения към местни партньори, включително фермери. Компаниите също така казват, че правят жизненоважни доставки за обикновения човек, а някои твърдят, че изоставянето на руските им активи само би увеличило средствата за водене на война на Кремъл, като му дадат лесен достъп до нови източници на приходи.

Разбира се, освобождаването от активи в страната не е лесна задача и идва със сериозни санкции. Компаниите са задължени да продадат активите си с 50% отстъпка от пазарната стойност и да платят на Кремъл значителна такса за сделката. Американските компании се нуждаят от разрешение от Министерството на финансите, за да платят въпросната такса, според насоките, издадени от Службата за контрол на чуждестранните активи на Русия през март.

Западните санкции срещу почти 2000 физически и юридически лица допълнително усложняват картината, затруднявайки намирането на законни купувачи.

„Най-малко лошият“ вариант

„Нямаме намерение да допринасяме допълнително за капацитета на руската държава“, казва изпълнителният директор на Unilever Хайн Шумахер пред журналисти във вторник.

Руската икономика тръгва по пътя на “обратната индустриализация” Инвестициите са намалели, работната ръка е оскъдна, бюджетът е свит, обясняват анализатори пред WSJ
Имайки предвид тази цел, компанията – която е платила 42,2 милиона долара данъци на руското правителство през 2022 г., не успява да намери „жизнеспособно решение“, включващо продажба на нейните операции в страната.

Напускането на Русия от страна на компания, която има активи на стойност 800 милиона евро, включително четири фабрики, само би увеличило риска от национализация, което не оставя на Unilever друга възможност, освен да продължи да работи, добавя Шумахер в заключение:

„Нито една от опциите всъщност не е добра, но да работиш по ограничен начин е най-малкото зло.“