Възстановяването на икономиката в световен мащаб се забавя на фона на все по-големи различия между икономическите сектори и региони.

Това е основният извод от представените данни в най-новия доклад на Международния валутен фонд.

Икономическото възстановяване на Китай след пандемията губи инерция, докато перспективите за растеж на Русия изглеждат по-добри, сочат прогнозите на анализаторите, цитирани от BusinessInsider.

Оценката на кредитора за растежа на Китай остава непроменена - 5,2% за тази година, но редица потенциални рискове от влошаване удрят основните двигатели на икономиката.

"След тласъка на повторното отваряне, възстановяването на Китай губи скорост", подчертава МВФ.

Според организацията, слабият сектор на недвижимите имоти оказва натиск върху инвестициите в страната, докато чуждестранното търсене изостава, а младежката безработица се увеличава. "Високочестотните данни до юни потвърждават отслабване на инерцията през второто тримесечие на 2023 г.", се казва още в доклада.

Слабото чуждестранно търсене се отрази на китайския износ, който спадна с 12,4% през юни спрямо предходната година. В същото време вътрешното търсене също изостава, което поставя Китай на прага на дефлация.

Световната икономика се готви за челен сблъсък с дефлацията в КитайКитай е втора по БВП, масивен износител на стоки и огромен източник на приходи за американски компании - от Apple до Nike

Изправени пред тази ситуация, властите в Китай се опитват да намерят начин за възстановяване, след като вече намалиха лихвените проценти.

"По-силна политическа подкрепа в Китай, особено чрез трансфери на средства за домакинствата, би могла допълнително да ускори възстановяването и да породи положителни глобални ефекти", пише МВФ.

"Подобно развитие обаче би засилило инфлационния натиск и би наложило по-строга позиция на паричната политика."

За разлика от Китай, МВФ поддържа положителни перспективи за руската икономика, като повишава прогнозата си за растежа на БВП през 2023 г. до 1,5% от предишната прогноза за 0,7%.

Това се случва след очакваното свиване с 2,1% през 2022 г., когато западните санкции заради войната в Украйна до голяма степен изключиха Москва от световната финансова система и прекъснаха най-големия износ на енергия.

МВФ изтъкна силните страни през първата половина на тази година, като посочи търговията на дребно, строителството и промишленото производство, които бяха стимулирани фискално. Въпреки това сравнително оптимистичните прогнози намериха почва за критика от някои анализатори, тъй като разчитат прекомерно от данните на Кремъл. На практика, оценките на МВФ са по-високи дори от тези на Москва, която последно представи прогноза за растеж от 1,2%.

В САЩ се очаква растежът да се забави от 2,1% през 2022 г. до 1,8% през 2023 г, след което ще се забави още повече до 1,0% през 2024 г.

За 2023 г. прогнозата е ревизирана нагоре с 0,2 процентен пункт поради устойчивия ръст на потреблението през първото тримесечие, което е отражение на все още затегнатия пазар на труда, който подкрепи нарастването на реалните доходи.

Въпреки това не се очаква тази динамика на растежа на потреблението да продължи дълго: Потребителите до голяма степен са изчерпали излишните спестявания, натрупани по време на пандемията, а Федералният резерв се очаква да продължи да повишава лихвените проценти, допълват от МВФ.

За еврозоната се очаква растежът да спадне от 3,5% през 2022 г. до 0,9% през 2023 г, преди да се повиши до 1,5% през 2024 г. Предвид по-силното развитие на услугите и туризма растежът е ревизиран нагоре с 0,4 процентни пункта за Италия и с 1,0 процентен пункт за Испания.

За Германия обаче слабостта на промишленото производство и свиването на икономиката през първото тримесечие на 2023 г. ревизират растежа надолу с 0,2 процентни пункта до -0,3%.

Влошаването на бизнес средата в еврозоната поражда още опасения от рецесияБизнес активността в блока се е свила много повече от очакваното през юли

За Обединеното кралство се предвижда растежът да намалее от 4,1% през 2022 г. до 0,4% през 2023 г., след което да се повиши до 1,0% през 2024 г.

Това е възходяща ревизия от 0,7 процентни пункта за 2023 г., което отразява по-силното потребление и инвестиции след спада на цените на енергията, по-ниската несигурност след Брекзит и устойчив финансов сектор, тъй като през март глобалният банков стрес се разсейва.

Предвижда се растежът в Япония да се повиши от 1,0% през 2022 г. до 1,4% през 2023 г., отразявайки скромна възходяща ревизия, подкрепен от забавеното търсене и стимулиращите политики, след което ще се забави до 1,0% през 2024 г., тъй като ефектът от предишните стимули се разсейва, допълват от МВФ.

Растежът на нововъзникващите и развиващите се икономики в Европа, сред които е и България, се очаква да нарасне до 1,8% през 2023 г. или с 0,6 процентни пункта над заложената през април прогноза на МВФ. За 2024 г. растежът се очаква да достигне 2,2%, което обаче е с 0,3 процентни пункта под пролетните оценки на Фонда.

Нововъзникващите и развиващи се европейски икономики включват Албания, Беларус, Босна и Херцеговина, България, Унгария, Молдова, Черна гора, Северна Македония, Полша, Румъния, Русия, Сърбия, Турция и Украйна.

Предвижда се глобалният растеж да спадне от приблизително 3,5% през 2022 г. до 3,0% през 2023 и 2024 г. Въпреки че прогнозата за 2023 г. е малко по-висока от предвидената в Световните икономически перспективи от април 2023 г., тя остава слаба по исторически стандарти.

Повишаването на основните лихвени проценти на централните банки с цел борба с инфлацията продължава да оказва влияние върху икономическата активност.

Очаква се глобалната обща инфлация да спадне от 8,7% през 2022 г. до 6,8% през 2023 г. и 5,2% през 2024 г.

Предвижда се базисната инфлация да намалява по-плавно, а прогнозите за инфлацията през 2024 г. са ревизирани в посока нагоре, прогнозират анализаторите от МВФ.