Някои от най-големите икономики в света – и техните централни банки – са изправени пред трудна задача тази година да укротят инфлацията чрез по-високи лихвени проценти, без да предизвикат рецесия.

Независимо дали им харесва или не, Федералният резерв на САЩ, Bank of England и други централни банки сега са в центъра на политически дебат, който може да застраши тяхната независимост, както и способността им да действат решително, за да ограничат растящите цени. Това пише Стив Шифърс, почетен научен сътрудник в Градски изследователски център за политическа икономика в Лондонското сити и Лондонския университет, в статия за The Conversation, в която разглежда начините, по които политиката може да се намеси в плановете на централните банки през 2023 г.

Нуриел Рубини: Повече войни означават повече инфлацияСветът преминава през форма на „геополитическа депресия“, казва анализаторът

Инфлацията като глобално предизвикателство

Високата инфлация е може би най-голямото предизвикателство пред световната икономика през тази година.

Инфлацията се ускори бързо и сега е на или близо до най-високия си темп от десетилетия в повечето развити икономики като САЩ и в Европа, което води до стагнация или спад на стандарта на живот. Това най-тежко удари най-бедните, които харчат по-голяма част от доходите си за храна и енергия.

Рязкото покачване на инфлацията изненада централните банки след две десетилетия на ниска и стабилна инфлация. Те реагираха чрез агресивно повишаване на лихвените проценти през втората половина на 2022 г., като Фед беше водещ. Централната банка на САЩ вдигна лихвите с 4,25 пр.п. за шестмесечен период, а Bank of England, Европейската централна банка и други последваха стъпките ѝ.

Тази стратегия изглежда работи. Инфлацията в САЩ се забави, докато последните данни в Обединеното кралство и еврозоната показват, че инфлацията е достигнала пика и може да тръгне надолу.

Но повишаването на лихвените проценти, което се очаква да продължи през 2023 г., макар и с по-бавни темпове, може допълнително да препъне перспективите за икономически растеж, които вече изглеждат мрачни за развитите икономики, коментира Шифърс.

Организацията за икономическо сътрудничество и развитие прогнозира, че през 2023 г. както САЩ, така и еврозоната ще нараснат само с 0,5% - доста под историческите средни стойности, докато най-голямата икономика в Европа, Германия, ще се свие с 0,3%. Bank of England прогнозира , че британската икономика ще продължи да се свива до средата на 2024 г.

Новата година ще е по-тежка за световната икономика от 2022 г.Според Кристалина Георгиева 2023 г. ще бъде трудна, заради отслабващата активност на основните двигатели на глобалния растеж - Съединените щати, Европа и Китай

Фискални разходи и инфлация

Това ни води до първия политически проблем, който може да разстрои плановете на централната банка: държавните разходи.

Политиката се играе по различни правила. В САЩ разходите се увеличиха значително, най-вече със законопроекта за инфраструктура от 1,2 трлн. долара, приет в края на 2021 г., и законопроекта за бюджет от 1,7 трлн. долара, одобрен през декември.

Този вид експанзионистична фискална политика, особено ако е продължителна, може да подкопае опитите на централните банки да се борят с инфлацията. Тъй като те се стремят да намалят инфлацията чрез ограничаване на търсенето, увеличените държавни разходи имат обратен ефект. Това може да принуди Фед и други банки да повишат лихвите дори повече от необходимото.

Правителствата в Европа и в Обединеното кралство бяха принудени да харчат милиарди, за да субсидират сметките за енергия на домакинствата и бизнеса, докато икономическото забавяне намали техните данъчни приходи, което доведе до рязко нарастващи държавни дефицити.

Независимо от това консервативният кабинет на Острова даде приоритет на борбата с инфлацията, като обяви съкращения на субсидиите за енергия плюс по-високи данъци и допълнително свиване на публичните разходи, ако спечели следващите общи избори, които ще се проведат през 2024 г. Тези дефлационни мерки са твърде непопулярни политически.

Bank of England вече е разделена дали и колко бързо да продължи да повишава лихвите, отбелязва Шифърс.

Пет финансови тенденции, които 2022 г. преобърна 2022 г. беше трудна за инвеститорите. Но като се има предвид колко много тенденции смениха посоката си през годината, истинската изненада е, че не стана още по-лошо, коментира The Economist

Независимостта на централната банка е под въпрос

Централните банки са изправени и пред друг политически проблем, който е по-екзистенциален и прави задачата им още по-деликатна.

През последните 20 години тяхната независимост от правителствата и поставянето на цел за инфлация от около 2% им помогнаха да спечелят общественото доверие, което е на исторически ниски нива през по-голямата част от 21 век.

Сега доверието и независимостта им могат да бъдат застрашени, пише анализаторът.

Централните банкери в Европа са наясно с опасенията на обществото, че по-високите лихвени проценти могат да задушат растежа, отчасти защото европейските икономики са сериозно засегнати от войната в Украйна. Домакинствата са притиснати от по-високите разходи за обслужването на ипотечните кредити, което може да удари жилищния пазар .

В същото време усилията на централната банка да убеди работниците да не искат по-високи заплати, за да не помпат инфлацията, което би позволило лихвените проценти да не се покачват, имаха грандиозен обратен ефект, особено във Великобритания.

Дългогодишното политическо напрежение за ролята на ЕЦБ беше изострено след избирането на десни правителства в няколко страни от еврозоната.

Традиционно, под влиянието на германската Бундесбанк, ЕЦБ се тревожи за инфлацията повече от другите централни банки. Под конкуриращ се политически натиск тя се придвижи по-бавно от някои други централни банки, за да отмени политиката си на ниски – и дори отрицателни – лихвени проценти.

От другата страна на Атлантическия океан, където шефът на Федералния резерв Джеръм Пауъл отхвърли всеки опит да смекчи фокуса си върху инфлацията, политическият натиск може да нарасне както отляво, така и отдясно, особено ако Доналд Тръмп стане републиканският кандидат за президент. Това в крайна сметка може да накара Конгреса или нова администрация да се опита да промени подхода на централната банка, нейното ръководство и дори нейния мандат.

Скокът на цените на храните във Великобритания дава сигнал за трудна 2023Инфлацията, която отразява цените на храните, скочи до 13,3% през декември спрямо 12,4% през ноември

Неизследвани хоризонти

Всичко изброено до тук може да не се окаже проблем, ако се сбъднат прогнозите на централните банки за рязък спад на инфлацията до края на 2023 г. Но тези прогнози се основават на убеждението, че цените на енергията ще паднат още повече, посочва Шифърс.

Точно както през 2022 г. централните банки не успяха да разберат инфлационната заплаха достатъчно рано, други рискове извън техния контрол, както и политическите събития, могат да попарят надеждите им. Те включват ескалация на войната в Украйна, която може да повиши допълнително цените на енергията, повече прекъсвания на веригата за доставки от Китай и повишаване на възнагражденията.

Тъй като кризата с разходите за живот сега е на първо място в дневния ред в много развити страни, определянето на лихвените проценти престана да бъде просто технически въпрос и се превърна в силно политически. И правителствата, и централните банки навлизат в неизследвани води в опита си да ограничат инфлацията, без да задушават растежа. Ако техните прогнози се окажат твърде оптимистични, политическите, както и икономическите разходи могат да бъдат високи.

Всичко това означава, че перспективите за инфлация са силно несигурни. А опасенията от стагфлация в стила на 70-те години на миналия век – висока инфлация и застой на икономическия растеж – може да се превърнат в реалност.