Трите държави, които използват най-много въглища, се готвят да увеличат потреблението си, пише Bloomberg.

Очаква се много скоро консумацията на въглища в САЩ, Китай и Индия да се върне на нивата отпреди пандемията.

Така през 2021 г. тя ще регистрира първото си повишение след две поредни години на спад.

В САЩ електроцентралите, работещи на въглища, ще използват с 16% повече през 2021 г., в сравнение с миналата година. Прогнозата за 2022 г. е за ръст от 3%, по данни на местната енергийна администрация.

Китай и Индия, които заедно формират около две трети от глобалното търсене на въглища, също нямат намерение да ограничават потреблението в близко бъдеще.

Това означава, че и въглеродните емисии от производството на въглищна енергия ще нарастват, което ще повлияе негативно на стратегията за борбата с климатичните промени, заложена в Парижкото споразумение.

Плановете на новоизбрания американски президент Джо Байдън да превърне САЩ в един от глобалните екологични лидери също ще бъдат осуетени, отбелязва изданието.

Една от причините за ръста на въглищната консумация в САЩ е поскъпването на природния газ и икономическото възстановяване след пандемията. В Китай и Индия пък се наблюдава устойчив ръст в търсенето на електроенергия, а въглищата остават основен енергоизточник, въпреки мащабните инвестиции в соларни и вятърни паркове, особено в Китай.

Засега "зелената" енергия не е включена в новите стимули на администрацията на Джо Байдън, но в близко бъдеще се очаква прокарването на специален закон за енергийната инфраструктура, който ще бъде един от основните инструменти за прокарването на неговата политика за намаляване на вредните емисии.

Байдън иска да заложи 2050 г. като краен срок, в който САЩ трябва да постигнат т. нар. въглеродна неутралност.

Китайският президент Си Дзинпин миналата година изненада глобалната общественост, като заяви, че страната му ще се стреми да постигне нулеви нетни въглеродни емисии до 2060 г. Индия засега не е поемала подобен ангажимент.

При обявяването на икономическите планове за следващата петилетка по време на конгреса на Китайската комунистическа партия премиерът на Китай Ли Къцян не постави конкретна цел за ограничаването на вредните емисии. Той подчерта, че въглищата ще продължат да бъдат ключов компонент в енергийната стратегия на страната.

Очаква се по-късно тази година Пекин да обяви допълнителни детайли за това как смята да ограничи въглеродния си отпечатък.

През последните няколко години делът на въглищата в общия енергиен микс на Поднебесната империя намалява, но в същото време общото потребление на енергия се увеличава. Това води и до ръст в реалната консумация на изкопаеми енергоизточници, макар и по-слаб, в сравнение с възобновяемите.

Освен това Китай разполага с най-много топлоелектроцентрали, в сравнение с всички други държави по света, като повече от половината са построени преди по-малко от 10 години. Те биха могли да работят още няколко десетилетия, което допълнително затруднява преминаването към алтернативни източници на енергия.

Една пета от електричеството у нас се произвежда от възобновяеми източнициВъзобновяемите енергийни източници у нас достигат 1800 мегавата

В краткосрочен план основният двигател на ръста в потреблението са енергоемките сектори, като строителството и металургията. В следващите десетилетия обаче консумацията на въглища вероятно ще започне да намалява, ако Китай иска да изпълни поетите ангажименти за намаляване на парниковите емисии, смятат анализаторите, цитирани от Bloomberg.

Пътят, който Индия трябва да измине в тази посока, е още по-дълъг, въпреки че според премиера Нарендра Моди страната му изпълнява поетите ангажименти в Парижкото споразумение за климата. Целта е Индия да намали въглеродните си емисии с между 33% и 35% до 2030 г., в сравнение с нивата им от 2005 г.

Страната инвестира сериозни средства в изграждането на соларни паркове, но въпреки това въглищата продъжават да генерират 70% от общото производство на електричество. Очаква се тази година потреблението на въглища в индийските ТЕЦ-ове да нарасне с 10% и да продължи да се увеличава поне до 2027 г.

В Съединените щати потреблението на въглища намаля с 19% през 2020 г. заради спада в консумацията на електроенергия по време на карантината, наложена заради COVID-19. Впоследствие обаче индустрията започна да се възстановява, а в същото време цената на природния газ, който е основният алтернативен енергоизточник, се повиши с 40% на годишна база.

В тази ситуация много от електроцентралите предпочитат да използват въглища, за да намалят своите разходи. Американската агенция по енергетика очаква цената на "синьото" гориво да остане висока и през 2022 г.

В по-дългосрочен план перспективата пред въглищата обаче не е особено оптимистична. Въпреки ръста на потреблението, който се очаква през 2021 г., много държави започват да обръщат гръб на изкопаемите енергоизточници.

Това важи в особена степен за развиващите се пазари, които само допреди няколко години бяха разглеждани като следващата "златна мина" за въглищната индустрия. Една от причините е все по-трудният достъп до финансиране на подобни проекти.

Бангладеш изостави повечето проекти за изграждане на топлоелектроцентрали, а във Филипините дори беше гласуван мораториум върху изграждането на нови въглищни ТЕЦ-ове.